На 79-годишна възраст си отиде легендата на Ботев (Пловдив) и на националния отбор на България – Георги Попов-Тумби. Кончината на големия български футболист хвърли в скръб жълто-черната общност, а от клуба му отдадоха заслужено уважение с пост в социалните медии.
“Най-голямото признание за нас бе да ни спрат хората на улицата и да почувстваме любовта им. Ние обичахме да бъдем обичани.”
Днес, на 79-годишна възраст ни напусна легендарната 7-ца от 60-те и 70-те години на Ботев Пловдив Георги Попов – Тумби.
Харизматичен, скромен, всеотдаен, трудолюбив, честен, незаменим, пазител на красотата и вярата във футбола. Такъв беше нашият Тумби. Такъв ще остане и в спомените на всички фенове на най-стария футболен клуб в България. Човек, отдал живота си за футбола, преминал през катарзиса, за да остане верен на принципите си до последния си земен час. Тумби беше истинският Дон Кихот в жълто-черните редици, синоним на всички големи качества, които днес все по-рядко срещаме.
Георги Попов постигна много. Стана шампион и вицешампион с Ботев, взе Купата на страната, носител и на Балканската купа, национален състезател. Бе треньор на любимия си отбор. Но сякаш не това е най-важното. Тумби бе аристократ по душа. Говореше толкова увлекателно за спомените си с жълто-черната фланелка, за Чико, за Гунди, за младите. Мечтаеше за романтизма. За истинската игра – без фалш и лъжа. И това бе неговата болка.
Георги Попов е роден на 14 август 1944 г. в пловдивския квартал „Кършияка“. Започва спортната си кариера като гимнастик, но още в юношеска възраст е привлечен в първия отбор на Ботев. От 1961-ва до 1975-а е неизменен титуляр на „Колежа“, обикновено с фланелка с №7
Тумби е играл в 308 мача от шампионатите на А „РФГ“ като част от Ботев (Пд). Отбелязва 83 гола и в 50 мача с 15 гола за Купата на страната.
Попов е печелил шампионската титла през 1967 г., купата на страната (1962 г.) и Балканската клубна купа (1972 г.). Вицешампион е през 1962/63.
Участва на световното първенство в Мексико през 1970 г.
