За да поддържаме стандарта в образованието, достигнат през 2021 – 2022 г., средствата в сектор средно образование в новия бюджет за 2023 г. трябва да бъдат увеличени с 1,250 млрд. лв.
Интервю на
Стоян СТОЯНОВ
Г-жо Такева, наскоро идеята детските ясли да влязат в системата на предучилищното образование, предизвика разгорещени дебати в Парламентарната комисия по образованието и науката. Каква е позицията на Синдиката на българските учители по това предложение?
– Подкрепям тази идея. Ранното детско развитие е един от големите приоритети на обществата не само в Европа, а и в света.
И тази политика трябва да се реализира у нас. Участвала съм при разработването на Стратегията за ранното детско развитие, която е готова и стои в МОН.
В момента се протестира от медицинските сестри, които са директори на яслите към Министерството на здравеопазването, че няма да бъдат такива. Познавам колегите от яслите в София, те са изключително добри специалисти. И никой няма да ги маха. Никой няма да остави в образованието тези малки деца без медицински надзор. Ние и сега имаме учители, които обслужват здравеопазването, и специалисти от него, които обслужват образователната система. Имаме и наредба, в която сме урегулирали тези взаимодействия.
Добре е, че предложението бе оттеглено. Необходимо е време колегите да се успокоят и двете министерства и партньорите в този процес да се договорят по пътя на диалога и социалното партниране.
Има и разминавания относно финансирането, които трябва да намерят решение. Защото например детските ясли към Здравното министерство получават един път и половина по-голям стандарт, отколкото тези към детски градини, подчинени на общините, които също получават държавен стандарт. А каква е разликата между децата от двата типа ясли?
– Кои са най-спешните мерки и промени в образователната система през 2023 г.?
– Има няколко неща, които са изключително важни. На първо място, необходимо е да се промени Наредбата за приобщаващото образование. Редица разпоредби в нея трябва да се осъвременят, за да има успеваемост от гледна точка на голямата политика за приобщаването на децата с различни специални образователни потребности. Включително и относно работата с даровитите деца.
Друго изключително важно нещо е подобряване организацията на работата в училищата. Дисциплината и комуникацията между административни ръководства, учители и родители трябва да бъдат на съвсем друго ниво.
Смятам за важно да има договор между училището и родителя, когато той записва детето си, че трябва да се спазват абсолютно всички правила и норми на поведение и правилниците в образователните институции. Дълги години настоявам за такъв договор. Това е разписано препоръчително като текст в отрасловия трудов договор. Но близо 90% от директорите, страхувайки се да предложат такъв документ на родителите, не го правят. Докато в старите европейски страни точно това правят. Например в една Нидерландия има подобен договор между училището и родителя.
А у нас всеки ден родител в някое училище пише жалби. Те отнемат голяма част от работното време и енергията на ръководствата на образователните институции, на регионалните управления на образованието и на МОН.
Друг важен акцент са политиките, които трябва да се развият за повишаване качеството на учебно-възпитателния процес в образователните институции.
И тук искам да обърна внимание, че когато се приемаше Законът за предучилищното и училищното образование (ЗПУО), ние настоявахме да се добави и „възпитание“. Защото в образователния процес винаги има и възпитателни задачи. И е добре и те да са в ЗПУО, за да може да се осигури ефективното взаимодействие на двете страни на учебно-възпитателния процес. Оттам дойдоха и други грешки в разделите на Закона.
Но да се върнем към политиките за повишаване на качеството.
И моите наблюдения, и изследванията на Синдиката показват, че нашата образователна система е добра. Нашите деца и ученици получават много добра и широка общообразователна подготовка. Но това са мотивираните ни ученици. А образователната ни система е много шарена и имаме всякакви деца – мотивирани, не много мотивирани и изобщо немотивирани поради най-различни социални и културни фактори.
И тук трябва да направим така, че и немотивираните ученици да покриват някакъв образователен минимум.
Затова и Синдикатът на българските учители много често развива политики, свързани с развитието и на функционалната, и на социалната грамотност,
и на емоционалната грамотност и култура, които са важни мотивационни фактори на младите хора.
За да се реализират тези задачи, за които стана дума, е важно да се подредят правилно приоритетите и политиките на МОН. Необходими са както енергията на учителите, така и подкрепата на родителите и на обществото. Що се отнася до това дали учители и административни ръководители на училищата могат да се справят – да, могат. Защото българският учител е високообразован и високограмотен.
– В края на миналата година подписахте Колективния трудов договор с министъра на образованието и науката Сашо Пенов, чиито финансови параметри ще бъдат актуализирани чрез Анекс след влизането в сила на Закона за държавния бюджет за 2023 г. Какви са разчетите на СБУ за нарастване на учителските заплати през тази година?
– Да, Синдикатът на българските учители има разчети в тази посока. За да поддържаме договореността средното учителско възнаграждение да бъде 125% от средната брутна работна заплата, с новия бюджет за 2023 г. заплащането в сферата на образованието трябва да нарасне със 140 на сто над средното за страната. И ще кажа защо – защото през декември 2022 г. се увеличиха работните заплати в икономичес-
кия и в бюджетния сектор, но не и учителските възнаграждения. Средната брутна работна заплата за страната се повиши и в образованието на този етап не можем да достигнем заплати от 125% спрямо нея. Затова Синдикатът на българските учители подготвя протест в края на февруари или началото на март.
Нашите разчети сме изпратили до МОН и Министерството на финансите и те са запознати с тях. Тук искам да отбележа още нещо – за да поддържаме стандарта в образованието, достигнат през 2021 – 2022 г., средствата в сектор средно образование в новия бюджет за 2023 г. трябва да бъдат увеличени с 1,250 млрд. лв. спрямо предходния.
– От доста време върви преглед на учебните програми. Кога очаквате реални промени в тях?
– Много усилия, много четене и много работни групи се проведоха през последната година и половина, за да се направи преглед на учебните програми. Смятам, че това е правилен ход. Като синдикат, отдавна настояваме за тези политики, защото учебното съдържание трябва да бъде много добре съобразено с възрастовите особености на децата – особено в началния етап и прогимназията.
Има разработени доста нови учебни програми. Има и 18 000 изпратени предложения от педагогическата колегия. Голямата комисия в МОН трябва да ги подреди добре. Дълбоко съм убедена, че актуализацията им трябва да бъде внесена в Парламентарната комисия по образованието и науката, за да се огледат предложенията още един път. И при наличието на воля у ръководните екипи на МОН би трябвало промените да станат факт от учебната 2023/2024 г.
– Това ще наложи ли спешна промяна в учебниците?
– Промяната в учебните програми не означава, че веднага трябва да пренапишем всички учебници. Имаме учебните единици и може само с едни указания да се каже, че тази и тази учебна единица от този предмет отиват в еди-кой си клас. А българският учител знае какво да прави в класната стая.
– В тази връзка, периодично се подновява разговорът за това кой и как трябва да списва учебниците, за да не се чуват постоянно негативни оценки…
– Когато се приемаше Законът за предучилищното и училищното образование и се стигна до раздела за учебниците и учебните помагала, ние много настоявахме те да се пишат от учителите новатори. Но това не се прие. Сега те се подготвят от различни екипи, в които влизат и учители, и представители на висшето образование, и всякакви други хора. А в комисията по оценяване и одобряване на проекти на учебници бяха вкарани преподаватели във висши училища, учени от БАН, специалисти по графичен дизайн, специалисти по полиграфия, експерти от МОН или от регионалните управления на образованието и учители. И в тях гласът на педагозите много често не е определящ. Да не говорим, че понякога става дума и за корпоративни интереси. В резултат се появяват немалко учебници, които със своя академичен стил са по-подходящи за висшите училища.
Не виждам нищо лошо в това учебниците действително да се пишат от учители, а междупред-
метната интегративна връзка да се прегледа от представители на педагогическите факултети във висшите училища. Но за това е необходима промяна в Закона за предучилищното и училищното образование.
– Доста се изговори и относно това нужна ли е промяна в учебното време – да започва ли учебната година по-рано и да продължава ли по-дълго…
– Винаги съм казвала, че има традиции, които поддържат фундамента на националните образователни системи. Но това учебната година да започва на 15 септември, не е сред тези фундаментални традиции. Ако едно време са се изучавали 6, а след това 12 дисциплини, то при начало на учебната година от 15 септември не беше проблем да се разпределят учебното време и хорариумът часове. Стигаше ни времето. Включително да ходим по бригади.
Но сега нещата коренно се промениха. Имаме много нови дисциплини. И нямаме учебно време да ги разпределим. Нямаме време за една малко по-дълга междусрочна ваканция. Няма време да дадем малко по-дълга есенна ваканция, особено за учениците от началния етап – примерно през ноември, както се прави в други образователни системи. Нямаме време дори да направим образователни екскурзии.
Всеки учител от I до XII клас по всяка дисциплина трябва да има толкова хорариум часове, че да се вмести в учебната програма.
А не да се бърза и дори да не остава време за преподаване на част от учебния материал. Ето например математиката, по която увеличихме часовете от V до VII клас преди няколко месеца – имаме учебни единици от програмата, за които няма време да се вземат, защото не достигат часове. Да не говорим, когато се наложи и излизане в грипна ваканция.
И какво правим – захранваме частните уроци и школи.
Затова е необходима коренна промяна. И колкото по-бързо го осъзнаем като политика и разберем, че това ще бъде в интерес на учители и ученици, толкова по-бързо ще се разрешат някои проблеми. Никой няма да вземе отпуската на учителите. Защото 7 дни не е кой знае какво по-ранно започване на учебната година. Не може въпросът за учебното време да се появява от време на време и да не постигаме консенсус по нито една политика. И да продължаваме да вървим по утъпкания път. Добре, хубаво е, че е утъпкан и има коловози, но времената са други и не трябва тези коловози да стават прекалено дълбоки и да пречат да променим посоката на движение.
– Какво трябва да се промени в политиката относно квалификацията на учителите, така че тя да бъде полезна в класните стаи?
– Имаме нещо много по-хубаво и много по-различно от редица други страни в Европа и в света. И това са добрите форми на квалификация и видовете квалификация в българската образователна система. Имаме 6 форми на квалификация, от които пет са осигурени със средства от държавата. Платено е само придобиването на професионалноквалификационна степен. Имаме много форми на квалификация и мотивирани учители да се обучават.
Но са налице и две недобре разработени политики. На първо място, това е обратната връзка след квалификацията и какво от наученото е приложено в класната стая. Тук разработената от МОН политика не сработи успешно и не допринася за развитие на образователната система.
И второто е регистърът на одобрените програми за повишаване квалификацията на педагогическите специалисти. Всеки, който ходи по земята, си е направил фирма за квалификация на учителите по 150 теми. Категорично, не!
Квалификация на учителите могат да правят единствено вис-
шите училища, които подготвят педагогически специалисти, и хората, които се занимават професионално с образование. Като социалните партньори, Центъра за квалификация на учителите и директорите към МОН.
Министерството на образованието и науката трябва да сложи ред. Ние, като синдикат, настояваме за това. И това време ще дойде.
– Всички отбелязват колко са важни иновациите в образователните институции.
В същото време, в Списъка на иновативните училища вече е почти всяко четвърто училище – не се ли залага твърде много на етикета?
– Имах своите възражения и по този въпрос. Но нека ги има. Хубаво е, че иновативните училища са записани в Закона. Защото това дава мотивация на колегите да работят по някаква тема. Но минаха 4 години, откакто ги въведохме, и не виждам например две иновации, които аз искам.
Иновация за това как да се промени методологията за ограмотяването в I – IV клас. Защото тя е сгрешена. Затова има деца, които не могат да се научат да четат до III клас. Водих такива битки с вис-
шите училища, с хората от МОН, но не получих подкрепа. Никой не може да разбере, че в основата стои разработената методология за всяка учебна дисциплина.
И от методологията вече зависят и списването на учебниците, и методите на преподаване, и подходите, и средствата, и всичко. Но е трудно и никой не го прави. А това е иновация.
В по-горните класове иновация е как да се промени така изучаването на българския език, че да се справим с най-големия проб-
лем – правописа и правоговора. Нямаме такава иновация. Защо я нямаме? Защо нямаме иновация, която да е свързана с обучението на нашите деца в IX клас например? Не може да разчетем новите изисквания на PISA. Защо?
Нека да има иновации за родолюбието, за добротата, за технологиите, гражданското образование, в професионалната подготовка. Но трябва да тръгнем към по-съществените иновации, защото имаме проблеми в образованието, които трябва да решим.
– Как протича според Вас смяната на поколенията в педагогическата професия и как качествени млади хора да бъдат стимулирани да стават учители и да се задържат в системата?
– Финансирането, работните заплати, модерната училищна среда и условията на работа в училище са сред основните мотивиращи фактори при избора на учителската професия. Слава богу, условията на работа в училищата са добри, материално-техническата и дидактическата база – също. Макар и не навсякъде идеални, се работи за тяхното подобряване и никой не може да се оплаче в това отношение. Относно работните заплати, човек трябва да бъде черноглед, за да каже, че в тази посока не се работи. Работи се задълбочено, постоянно и градивно. Е, не сме достигнали това, което трябва, но вървим уверено в тази посока.
Но има нещо, което от 2012 г. го има като препоръка на Европейската комисия и нито една страна не се е справила с него. И ние не се справяме – нямаме държавна политика за кадровото обезпечаване на образователната система. А тя е необходима, за да се планират и управляват процесите в образованието.
Крачка в тази посока бе най-накрая разработената и приета наредба за еднаквите учебни прог-
рами за обучението на бъдещите учители във висшите училища и въвеждането на новите изисквания при подготовката им. Това стана и с нашите искания и усилия, и с подкрепата на тогавашния министър на образованието и науката Красимир Вълчев.
Колкото до навлизането на млади хора в българските училища – всяка от последните години това са по 3500 – 4500 души. Тази година от 15 септември в класните стаи например влязоха близо 4200 млади или новоназначени учители – сред тях и такива, които стават учители за първи път, и други, които се връщат в системата. Водим такава статистика, защото, когато човек има информация, може да взима и правилните решения.
Не съм съгласна с твърденията, че 10% от тях напускат. По наши данни става дума за под 2 процента. В същото време, трябва да се отбележи, че новите учители имат нужда от подкрепа при адаптацията си. Синдикатът на българските учители от около десет години в своята постоянна Академия за науки и иновации подготвя наставници, които да посрещнат тези нови учители. Но не навсякъде ги назначават.
И това е голям пропуск, защото този млад човек трябва да бъде приет в училище не само с усмивка и потупване по рамото. Някой трябва да го поеме и една-две години да бъде до него, за да го научи на занаят. Тук има пропуски.
Безспорно има пропуски и относно квалификацията на младите учители. Правим каквото можем. Имаме клубове на младия учител на регионално ниво, имаме национална секция на младия учител. Непрекъснато правим конференции, обучаваме ги, въвеждаме ги в професията. Грижим се за тях. Но съм дълбоко убедена, че това трябва да бъде национална политика.
Разбира се, поколенията и в нашата професия се сменят. Да, младите са по-креативни, но без опита на колегите си в училище не могат да успеят. Затова развиваме политики за междупоколенческо сътрудничество в образователните институции. В тях работят три поколения и ако няма това сътрудничество, младият учител се чувства като изоставен.
В момента наблюдаваме ръст на студентите в педагогическите специалности. За това допринесе и промяната в Закона за висшето образование, с която държавата пое таксите за обучение на студентите в педагогическите специалности. Освен това нарастващите учителски заплати, стабилността и сигурността на работните места в образователната система също привличат много студенти. Но струва ми се, че цедката при завършването трябва да бъде много ситна. Има проблеми, но те са разрешими и съм дълбоко убедена, че пазарът на труда и изискванията към вис-
шите училища с новата наредба ще урегулират ситуацията. Тук съм оптимист.
– И накрая, ако обобщим – дошло ли е време за преглед и промени в Закона за пред-
училищното и училищното образование?
– Накратко – да. Предвид казаното дотук, мисля, че аргументите за това са повече от ясни – ако искаме да имаме по-добре работеща образователна система, която дава по-качествено образование.
