Лъжите на управляващите, че нямат намерение да отнемат българските деца от родителите им се разбиват на пух и прах при внимателен прочит на Закона за социалните услуги и Закона за закрила на детето. В бюджета за 2020 г. за делегирани социални дейности са предвидени 290 милиона лева. През 2019 година социалното министерство благодари на джендър организациите, за помощта при създаването на закона, в който въпросните НПО-та са си отворили огромни врати за ползването на държавен паричен ресурс. Просто джендърите си създадоха един сериозен бизнес на гърба на държавата и обществото. За тази опасност предупреждаваше още през 2015 година журналистът Димитър Байрактаров, който беше депутат и член на социалната комисия в 43-то Народно събрание. Байрактаров полагаше неимоверни усилия да не допусне такива джендър организации до финасовите ресурси на държавата, но беше сам в тази неравна битка. Често журналистът бе охулван и осмиван от поръчкови медии, които са захранвани обилно с парите на джендърите. Предвидените в закона текстове и осигурените милиони в бюджета обаче, по категоричен начин днес потвърждават предупрежденията на Димитър Байрактаров, че джендър организациите ще прокарат текстове в закона, за да започнат усвояването на тези 290 милиона лева. Това е сума, която ще затвори очите на десетки корумпирани чиновници, за да започна да се налагат „задължителни социални услуги“. Настаняването на „дете в риск“ извън семейството му е точно такава „услуга“. Ето и един прост пример за усвояване на милионите. В чл.36г от Закона за закрила на детето е записано, че мултидисциплинарен екип ще решава дали едно дете трябва да бъде изведено от дома си. Обърнете внимание, че член на този може да бъде представител на доставчик на социална услуга. Според Закона за социалните услуги това може да бъде човек, излъчен от лицензирана частна фирма или неправителствена джендър организация. Уточняваме, че те могат да бъдат и чуждестранни. От наши източници научихме, че тези идеи са били прокарани в законодателството именно от джендър организации, а според източниците ни вече вървели и реклами на определин НПО-та за предоставяне на подобни услуги. Някои от тези организации посочвали предимствата на своите така наречени „сини стаи“, където се разпитват децата. В една от тези стаи е посочено, че се прилагат най-добрите практики от Норвегия. До момента от социалното министерство не са посочили механизъм за контрол срещу злоупотреби, който да определя по безспорен начин, кои са децата в „риск“. В страна като България, която е най-бедната в ЕС и при наличието на 290 милиона лева за усвояване в условията на ширеща се корупция сме убедени, че никакъв механизъм за контрол няма да сработи.