Две думи за днешния позор – палячовци изменят Конституцията.
- Предложението за мандатност на кметовете, до два, се търкаля от години и е добро. То е за парфюм, палячовците нямат нищо общо с него.
- За 3-ти март, в най-тежките първи години на комунизма, в началото на 50-те, се правят сталинистки опити да бъде отречен. Неслучайно Пинокио почна с това, защото е прост сталинист.
- Разпищолването и самозабравянето на Радев не е основание за промяна в Конституцията. Поредицата провалени служебни правителства остава прецедент, по вина основно на нефелността на партиите, не налага конституционни промени.
- Предложенията за съдебната власт изобщо няма да ги коментирам, защото тяхното съдържание е без значение, представени по този обиден, клоунски начин – някаква мършава НПО няма да си разиграва коня и това трябва да е ясно за всички.
Промени в Конституцията относно съдебната власт се правят по един единствен начин. Излагат се идеите на съдиите, прокурорите, следователите, адвокатурата, научната общност. Ако се стигне до съгласие по конкретни текстове, се предлагат за обсъждане сред широката общественост.
Мнението на всяка НПО, буден гражданин, Фейсбук профил е равнопоставено. и може да шлифова в заключение представените идеи на професионалната общност, стига да е издържано и с опора в действителността.
И когато се постигне финално съгласие, политиците в НС се заемат с раелизирането му.
Ако и когато изобщо се налагат конституционни промени.
Днес не се налагат.
Последното, което ще се случи, е сбирщина аматьори-мераклии да си правят експерименти с основния закон.
И нека не забравяме смисъла на член първи.
България е република с парламентарно управление, т. е. с партийно управление, а не с НПО управление.
Цялата държавна власт произтича от народа, който чрез своите партии гласува законите в парламента, а не в апартаменти в центъра на София, с НПО табели на входната врата.
адвокат Стефан Гайдарски