Главният прокурор Иван Гешев се закани да стартира операция „Чисти ръце“ сред политическия елит и даде пример с Италия, където в затвора за корупция за дълго попадна бившият премиер Бетино Кракси. Той обаче бяга в Тунис и избягва затвора. Очевидно Гешев визира Бойко Борисов, с когото води пуническа война и се готви да вкара в затвора. Засега Гешев е подкарал ГЕРБ и олигарсите им по домовата книга.
Бойко беше без имунитет две години, но нямаше Гешев за враг
Бойко Борисов каза днес, че няма да даде имунитета си. Не било от страх – бил 2 години без имунитет и нищо не се случило.
Да, но това беше преди да направи Иван Гешев свой враг. Днес е различно и очевидно Бойко Борисов от нещо се притеснява (едва ли от къщата в Барселона и от кюлчетата, нещо повече ще да е от тези дъвки). Та затова ще си пази имунитета. А може да си опази имунитета само ако направи правителство с ППДБ+.
Така, както си е поставил нещата, Бойко Борисов май няма път назад. И жълтопаветниците също. Ще се крепят един друг, докато могат.
Но не е късно Руди Гела да отцепи малко хора от групата на ПП и да предотврати избора на такова правителство.
Мая Живкова – Роджърс
Днес Гешев спечели и малка победа във ВСС, който ще решава неговата екзекуция насред Операцията Чисти ръце. С 10 на нула гласа неговият верен генерал Ясен Тодоров оцеля на поста зам. директор на Следствието. Съветът отказа да гледа искането на прекия му шеф Сарафов.
Историята на Ди Пиетро и Операцията му Чисти ръце!
Гешев пусна разказ за цялата операция на колегата си Антонио ди Пиетро.
Един огромен корупционен скандал, свързан с Милано, се превръща в катализатор на новата вълна от негативизъм срещу политиците и политиката. Неслучайно градът, който е сред основните икономически метрополии на Италия, скоро след това си спечелва прозвището „Tangentopoli“ („градът на рушветите“).
Този скандал разтърсва из основи страната и почти изцяло унищожава доверието на италианците към техните политици. Той създава и предпоставките за възхода на един друг популист – медийния бос Силвио Берлускони.
На 17 февруари 1992 г. магистратът от Милано Антонио ди Пиетро нареди ареста на Марио Киеза от Италианската социалистическа партия, давайки начало на операция „Чисти ръце“.
Как се стига до това?
През 80-те, порочната система с подкупите е толкова популярна и разпространена, че „подаръкът“ се възприема като обичайно задължение за частното лице по време на процедура за възлагане на обществени поръчки. Той е навик за предприемачите и ритуал за политиците,нормална част от сделката. Неписана клауза в договора. Всеки я знае, доброволно я приема и трябва да я уважава.
Първата пукнатина в кутията на Пандора идва на 17 февруари 1992 г. , когато областният прокурор Антонио Ди Пиетро, с помощта на малък предприемач, уморен от раздаването на „подаръци“, хваща Марио Киеза. Видният милански член на Италианската социалистическа партия е хванат в крачка да иска седем милиона лири подкуп. Но това е само малка част от цялата история. В момента, в който полицията нахлува в стаята, разтревоженият Киеза се опитва да се освободи от още 37 милиона лири, заделени за подкупи, като хвърля парите в тоалетната. Заловен е обаче „на местопрестъплението“.
Прокурорът Ди Пиетро и хората му откриват тайни банкови сметки на Киеза в Швейцаря.
Вследствие, Киеза е принуден да разкрие таен обръч от подкупи, разкриващ участието на партиите при възлагането на обществени поръчки. Слага се началото на „Чистите ръце“, огромно съдебно разследване, което злепоставя партии, предприемачи и цялата страна като цяло.
Старият политически свят започва да се разпада: видни частни предприемачи и политически личности се самоубиват; умножават се и политическите предателства и самопризнания пред съдебната власт. Общественото мнение е в подкрепа на Антонио Ди Пиетро. Той се превръща в национален герой. Прокурорът осветлява корупцията в обществения сектор и води активна борба срещу мафията, другият тъмен и загадъчен епизод от историята на италианската република.
Своеобразен връх на съдебно разследване „Чистите ръце“ е „процесът на Енимонт“, който засяга партньорството между публичното дружество „ENI“ и частната компания „Монтедисон“ в края на 80-те години. По време на съдебния процес се разкрива „майката на всички подкупи“. Това е подкуп в размер на 150 милиарда лири (около 137 милиона евро в наши дни), платен от Монтедисон на правителствените партии. Замесен е каймакът на италианския политически елит, включително Бетино Краски.
Същият признава с голяма самоувереност по време на съдебния процес, излъчван на живо по обществена телевизия, че съществува незаконна система за финансиране на партии, в която целият политически спектър е замесен.
„Чистите ръце” оказва огромно въздействие върху общественото мнение. „Майката на всички подкупи“ дава началото на нова вълна от разследвания, които разкриват много други подкупи, включително в сектора на здравеопазване, инфраструктурата и много други публични сектори.
Италианската партийна система е в нокдаун.
Старата стабилна Християн-демократическата партия се разпада през 1994г. Останалите следвоенни партии губят популярност, а политици като Бетино Краски заминават в изгнание в Тунис. Членовете на християн-деократите незасегнати от корупционните скандали, се раздробяват и основават три различни партии.
Италианската комунистическа партия променя името и политическите си възгледи след падането на комунистическия блок и Първата италианска република. Социалистите се преименуват на Демократична левица.
Италианското социално движение, единствената партия, която не е замесена в „Чистите ръце”, се преименува на Национален Алианс.
В края на декември 1994 г. бившият премиер Бетино Кракси е осъден на 5 и половина години затвор.
Бетино Кракси
Месеци по-рано Кракси е получил друга присъда от 8 и половина години за съучастие в измамен банкрут.
Той обаче предвидливо е напуснал страната и до края на живота си през 2000 г. остава в изгнание в Тунис.
Самият Антонио ди Пиетро обаче не дочаква триумфа си, а подава оставка, без да даде ясно обяснение за това си действие.
Той споделя само с половин уста, че политическият натиск му е дошъл до гуша и са заканва да не се меси повече в политиката. Фактор за оттеглянето му вероятно е животът му под обсада. В продължение на няколко години той, втората му съпруга Сузи Мацолени и двете им деца са постоянно съпровождани от полицаи.
Само 18 месеца след оттеглянето си от операция „Чисти ръце“ обаче Ди Пиетро отново се връща в политиката, макар и от обратната страна, като през 1996 г. става министър на обществените дела в кабинета на Романо Проди. Броени месеци по-късно той сам е обвинен в корупция и получаване на подкупи от виден бизнесмен, само за да подаде втората си оставка в продължение на две години.
За да се отърве от подобни ситуации, Антонио ди Пиетро основава политическото движение „Италия на стойностите“.
Италия обаче така и не са очиства от корупцията. Дори ди Пиетро се предава пред силата на парите. Той беше уличен в закупуване на голям брой имоти с партийни пари, въпреки, че твърдеше, че те са натрупани от спечелени срещу него дела. За кратко той беше собственик и на имот и в България. Така, че корупцията не подминава никого, дори и най-честните.
