Как държавата на Борисов стана Държавата на Пеевски

След 2014 година вроденият мързел на Борисов да управлява сложни системи и желанието на Ахмед Доган да се пенсионира сравнително млад направиха от Пеевски това, което е сега.
Пеевски за десет пълни години възмъжа до един чудовищен по размери Кинг Конг на самотен остров, който изцяло се е слял с него. Приемете, че този остров е България, а през последните две петилетки Пеевски беше взел двете основни партии на острова България под аренда.
Абсолютно нищо в Парламента и МС не ставаше не само без знаниието на Пеевски, а ставаше по негова воля и под неговото дейно ръководство. Ако Борисов работеше като премиер и лидер на ГЕРБ от 7 до 11 сутринта, то от 11 до посред нощите Пеевски поемаше вахтата на ГЕРБ и държавата, а сутрин от 6 до 10 оправяше и ДПС. Като казвам, че оправяше държавата 24/7 и то с 200, следва да се има предвид, че за това време Пеевски се занимаваше и с всички медии – телевизии, вестници и сайтове. Борисов имаше силата да назначава главни прокурори, да отпуска кредити по стотици милиони, да спасява банки и ТЕЦ-ве и да сменя министри, но го правеше рядко, защото си имаше Пеевски, а Пеевски имаше няколко човека под ръка, с които да свърши работа.
Постепенно във всички сфери – институции, регулатори, магистрати и медии, Пеевски създаде свой собствен свят и своя собствена държава. Някъде след 2016 година, когато все още бях в чужбина и по-рядко в България, държавата вече бе заприличала по образ и подобие на Пеевски. Там някъде Ахмед Доган изчезна от хоризонта, а Бойко Борисов претопи себе си в образа на Пеевски и вече няма измъкване.

Днес живеем по законите на Пеевски в държавата на Пеевски, в която той прави каквото и както го намери за добре и мери всичко през собствения си аршин. Пеевски скача и обижда всички наред, защото може да си го позволи и цялата система му го позволява, а той дори и прощава, че му го позволяват да ги тъпче по главите и да ги унижава наред. В държавата на Пеевски Пеевски може да нахока главния прокурор, че се е продал на конкуренцията, след което главният прокурор дотичва като кученце при Пеевски с пантофки между зъбите. Пантофките на поредния нещастник, попаднал на мушката му. Само в държавата на Пеевски Пеевски може да нарича президента “Мистър Кеш”, да твърди, че тъпче милиони във варели в селско ТКЗС заедно със своя секретар – “селски кръчмар”и след всички унижения Радев да му назначи на Пеевски два пъти личен премиер с личен вътрешен министър, личен финансов министър и всичкия слугинаж, от който има нужда. Това предстои да се случи пак след броени дни.
В държавата на Пеевски, ако си одобрен от него, се появявш по телевизията, говориш опорките за манипулация на общественото мнение, теглиш кредити без да връщаш и ставаш министър от нищото за една нощ. Единственото нещо в държавата на Пеевски, което криеше малки изненади, бяха изборите, но с отвращението на хората от тях и този проблем отпадна.
Разривът на Пеевски с ДПС му донесе нов проблем. Остана без партия, но с цялата политическа власт в ръцете си.
Пеевски си мисли, че знае какво да прави с властта, но не знае какво ще прави без партия.
Проблемът е, че Пеевски остави системата формално непроменена и сега Пеевски има непропорционално много власт. Държи всичко в държавата, все едно има 160 – 180 депутати под ръка (той ги има де факто), а реално се води шеф на ПГ с 15 -на депутати в нея. Скоро дори може да изхвърчи от парламента или да изкара резултат колкото за 10 депутати.
Затова Пеевски създава усещането за власт, която му е дадена свише от Задкулисните сили. Силите от Тъмната страна на материята.
Без стабилна партия като ДПС зад гърба си и с 2 % на доверие сред народа Пеевски има проблем, който се опитва да разреши. И тук няма да жали сили и средства, а времето го притиска. В Дълбоката държава на Пеевски всичко стана прекалено явно за всеки и сега предстои да видим и последното действие в тази шекспирова драма.

Пеевски трябва да смачка партия като ДПС с нейния истински лидер и негов политически баща Ахмед Доган, който олицетворява смисъла на тоталитарната и либералната система през последния половин век, трябва да държи приспан в будна кома застаряващия Борисов, да плаши враговете си, да държи в невъзможно положение непокорните, да нахрани целия си репресивен апарат и медийното си войнство с много потоци кеш и да преодолее изпитанието с изборите без българите, без турците, без ДПС и само с циганите по махалите. 

Кешът сменя любовта и доверието между хората в държавата на Пеевски.

Съвършената държава на Пеевски би била отражение на неговата вътрешна хармония, стил и представа за красота. В нея няма място за свободна воля или честна игра, Ако времето му стигне, Пеевски би трябвало да изпълни плана си, както го направи в медиите. Всички партии да бъдат купени и поставени под общ команден център и само да се редуват в предварително нагласените избори. Пеевски вече е сторил това с всички налични партии във и извън парламента. Сакатлъкът стана само със съпротивата в ДПС и Доган. Затова битката с ДПС е толкова важна за всички в България. Ако Пеевски я спечели, пътят му вече ще бъде открит, а наченките или остатъците от смъртноболната ни демокрация  и полупазарна икономика напълно ликвидирани.

Проблемът на Пеевски с ДПС дойде в неочакван за него момент, когато вече бе решил всичките си останали проблеми. 

И проблемът въобще не беше в това, че Пеевски няма спирачки. Просто в тази държава никога досега не са му трябвали.