Чернобилската ядрена авария, при която се взриви единия от реакторите и в атмосферата са изхвърлени хиляди тонове радиоактивна пепел до ден днешен остава най-страшната и с най-тежки последици в цялата история.
Тя засегна практически цяла Европа, а опасността от радиацията на затворения в „саркофаг“ реактор не е отминала.
Как се стига да катастрофата:
На 25 април 1986 година в IV блок на Чернобилската АЕЦ «Ленин» започва планирано изпитание на турбогенератора.
Реакторът с мощност 3200 мегавата трябвало да бъде изключен за 20 секунди, а мощността му намалена до 700-1000 мегавата.
Тестът трябвало да покаже колко време реакторът ще може да произвежда самостоятелно енергия при режим на аварийно спиране.
В 1,06 ч. на 25 април започва намаляване на мощността на реактора. Заради експеримента и в нарушение на инструкциите за безопасност е изключена системата за аварийно охлаждане на реактора.
В 0,28 часа на 26 април ядрената реакция излиза извън контрол, мощността за няколко секунди се вдига до 300 000 мегавата.
В 1,24 ч. се взривява горната част на реактора, изхвърлен е капакът който тежи 1 200 тона.
Двата последователни взрива разрушават енергоблока.
В атмосферата са изхвърлени тонове радиоактивна пепел, радиацията се разпрастранява първоначално в радиус от 100 километра, а от пробития корпус, където гори ядрено гориво се разпространяват радиационни материали с изключително високи нива .
50 000 души от град Припят, разположен на 3 км от Чернобил, са евакуиран едва 36 часа по-късно, на 27 април следобед,
когато са регистрирани най-високите дози на облъчване, а пълната евакуация е извършена едва между 4 и 7 май.
Мащабите стават ясни едва след като в Швеция са отчетени високи нива на радиация.
Експертите съпоставят данните постъпващи от Европа с посоката на вятъра и съобщават, че в Съветския съюз е имало ядрена авария.
Първата официална информация – обръщение на генералния секретар на ЦК на КПСС Михаил Горбачов е направено по телевизията чак на 14 май.
Най-засегнати извън СССР са Финландия и Швеция, Норвегия, Германия, Австрия и Румъния. Между 1 и 6 май радиационното замърсяване достига Югославия и България, но и българското правителство скрива информацията от населението.
По оценки на МААЕ силата на експлозията надвишава над 100 пъти мощността на ядреното оръжие използвано по време на Втората световна война, а радиоактивното замърсяване е 200 пъти повече отколкото при взривяването на атомните бомби над Хирошима и Нагазаки.
Според официални данни непосредствено след катастрофата загиват 31 души.
Около 600 000 души, предимно младежи от армията, участвали в потушаването на пожара и разчистването, получават високи дози радиация.
25 000 от тях умират преди да навършат 40 години, 200 000 са обявени за инвалиди.
С радиация непосредствено след взрива са облъчени общо 8,4 млн. жители на днешните Беларус, Украйна и Русия.
Близо 200 000 квадратни километра са заразени.
