Собственици на имоти на село предоставят без пари домовете си на хора, които искат да живеят там. В сайтове за безплатни обяви все по-голяма популярност набират опитите да се намерят „стопани” на къщи в малки населени места. Единственото условие на собствениците към новите обитатели е да поддържат имота.
„Давам, без да се плаща наем, на сериозен човек (семейство) или пенсионери къща с двор“, пише в обява в популярен сайт. Изискването на собственика е кандидат-новодомците да живеят постоянно на мястото, да стопанисват и да се грижат за имота – къщата и двора.
Няма ограничение за срока на ползване.
В същия сайт се предлага и къща с почти готова градина. „Давам къща за живеене в с. Чокоба – 60 кв.м., с двор 1200 кв. м., с лозе и овощни дръвчета. Без наем, срещу стопанисване”, пише в друга обява.
Не липсва и търсене на подобни предложения. Млада жена например търси своя дом на село. Тя посочва, че е безработна, има малък опит в градинарството и животновъдството на ниво основни задължения. „Нямам на разположение къща на село, но ако някой има и не я ползва, предлагам да се нанеса и да я поддържам, без да плащам наем”, пише в обявата си тя. Дамата е съгласна да се грижа и за възрастен човек и посочва, че има опит като домашен помощник и болногледач в домашни условия.
Нерядко собственици на имоти са готови да ги предоставят и на семейства в нужда. Наскоро с дом се сдоби младо семейство, което нямаше къде да живее.
Проблемът с призрачните села с необитаеми къщи у нас се разраства все повече. 172 села са обезлюдели, като 24 от тях дори са заличени от картата на България само в рамките на 1 година, пише „Монитор“. В селата живеят по-малко от 2 млн. души. Затова в последните години англичани и руснаци все по-често спасяват българските села от обезлюдяване и закриване.
Между 1 и 0 се колебае статистиката за населението на новозагорското с. Графитово. Оптимистичното число е в масивите на ГРАО и до него е името на 80-годишния Георги Коленичев.
В сателитната карта около 40 покрива в обширни дворове маркират селище на 9 км от Нова Загора и на 4 км от трасето на автомагистрала „Тракия“. Към него води късо отклонение, което разполовява 5- километров път между Омарчево и Полско Пъдарево.
Справка в гугъл за Графитово показва, че това село е в Новозагорска община. Има 1 жител, включено е в електронната игра „бесеница“ и има пощенски и телефонен код.
Няколко агенции за недвижими имоти предлагат къщи. Тухлена постройка с двор може да си смени собственика за 5000 лв.
„В средата на 70-те години Графитово беше прехвърлено с текезесето си към кметство Омарчево. Богата земя има, но населението намаля. Имах идея да го обявим за вилна зона, но отговорните хора не поеха“ – обяснява кметът на Омарчево Ганчо Ганчев пред „24 часа“.
Повече от 30 г. са минали след асфалтирането на главната улица, която пред заглъхналото училище се разделя на изток и запад.
В разцепената настилка пъстреят цветя, зреят ягоди, някъде са се прихванали храстчета. Къпини и драки обгръщат равномерно изправените електрически стълбове с опънати жици. Тук-там надничат къщи с прозорци без стъкла, а където са останали врати, тежки камъни ги притискат отвън навътре, като завинаги.
През 2002 г. в телефонния указател на Сливенска област абонираните семейства от Графитово са 10. В началото на 2007 г. НСИ брои 6-има, в края на 2009 г. са 5-има, на следващата според ГРАО остават 2-ма.
Единственият жив графитовец – Георги Коленичев, не съществува в националната статистика от 2011 г., защото преброителят едва ли го е търсил, а пък ако си беше направил този труд, нямаше да го намери. Дядото излиза с двете си крави рано сутрин и се прибират по мръкнало. Къщата му прилича на обект за многократна офанзива в учебен военен полигон. Или пладнешки апаши редовно не й прощават, или на стопанина вече му е все едно.
Заради постоянното отсъствие на дядо Георги статутът му на единствен жител се оспорва от 33-годишния фермер Петър Стайков: „Той е по баирите, не стои в селото. Аз съм регистриран в Нова Загора, но съм винаги тук.“
Преди десетина години Петър и баща му Гинчо купили земя, събрали я с наследствена и построили краварник. Сега младият мъж гледа 150 животни в две стада.
„Обнових фермата по европейските стандарти, с модерна апаратура, наех петима помощници и продавам качествено мляко. Имам 200 дка с люцерна и овощна градина. Преди 7 г. купих училището за 8000 лв. Сградата е с по 3 стаи на двата етажа, стегнах покрива да не тече и прибирам вътре слама за кравите. Не знам какво ще го правя това училище, може да стане старчески дом“ – шегува се Георги за инвестицията си.
В близките села пълзи одумка, че Графитово започнало да се топи, след като безбожници поругали гробницата на връх Свети Илия, който се издига южно над селото на час път пеша.
Столетия наред християните свързват мястото със средновековния манастир „Св. Илия“ и правят събори на Великден и Илинден. Мюсюлманите наричат възвишението Адаътепе – Обетен хълм, и на Байрама и на Едерлез – техния Гергьовден дават курбан за здраве.
През ХV в. върху останките от християнския скит бил изграден мюсюлмански манастир – теке, където се подготвили хиляди дервиши. Оттогава е турското име на Графитово Теке махлеси – Манастирска махала. На хълма преподавал Муса Чобан, известен с духовното име Кадемли баба (Бащица на щастието), който получил дервишките си одежди лично от основателя на ордена Хаджи Бекташ Вели. След смъртта му на върха издигнали за него тюрбе – 7-стенна каменна гробница с височина 7,7 м и по-ниско кубовидно преддверие. До Тюрбето имало имарет и култови сгради, които не са запазени.
От векове християни и мюсюлмани мирно се редуват в почитта към мястото. През 30-те г. на миналия век дюлгеринът Желязко сменил полумесеца на върха с кръст. В двете източни ниши на тюрбето срещу гроба на дервишкия светец окачили икони на Христос и Богородица и под тях се палят свещи.
В демократично време иманяри разкъртили стените и взривили гроба – чувствали се длъжни да проверят за съкровище. След тях някакви решили, че са достатъчно грамотни, за да си изпишат имената върху белия камък с блажна боя. „От невяра и лошотия опустяваме, изгонихме си добрите духове“ – мърморят в още живите села покрай Тепето. А биографията на Графитово е в последната точка, която се слага с президентски указ за заличаване от картата.
