Вчера попаднах на интервюто на украинския журналист Николай Фелдман с украински войник, който се намира в района на Покровск, Донбас. Заглавието на стрийма е показателно. Събеседникът на Фелдаман още в самото начало заяви, че ситуацията на фронта придобива катастрофални измерения – придвижването на руснаците е значително, а украинските позиции падат изключително бързо и лесно. Според него причините за това са липсата на достатъчно оръжие и подкрепления, част от офицерите, които той окачестви като „недобросъвестни, неграмотни или клинични идиоти”, както и проблемът с качеството на новосформираните бригади. Също така спомена, че курската операция е отклонила много техника и опитни подразделения.
Подобни мисли споделя и офицерът от бригадата „Азов” Роман Понамаренко, според когото „изглежда, че фронтът в Донбас е рухнал”, а ситуацията там е излязла извън контрол. Украинската отбрана е деозорганизирана, войските са уморени, а много подразделения са деморализирани. Попълнението е основно от „бусифицирани” (не знаех какво означава терминът, но потърсих и разбрах – украинци, заловени на улицата и изпратени насила на фронта). Руснаците също са уморени, но разполагат с числено преимущество и неограничено количество боеприпаси, натъплението им продължава и засега не може да бъде спряно. Понамаренко изразява съмнение, че командването има някакъв „глобален план”, а по повод очакванията, че на руснаците ще им свършат резервите констатира, че „това в украинската армия го слушат от две години и то все не се случва“.
В последните дни украински журналисти, депутати и военни експерти бият тревога за тежкото положение в Донбас, което те описват като „оперативна криза”, a днешната статия на FT ситуацията обобщава цялостната картина. Може би започват да се оправдават съмненията на редица западни експерти, изразени преди седмица, относно военностратегическия смисъл на настъплението при Курск, което отклонява от стария фронт опитни части и много военна техника.
Междувременно, генерал Сирски индиректно призна, че една от важните цели на курската операция, отклоняване на руски войски от Донбас, не е изпълнена, Арестович написа, че „курският празник” постепенно отива на заден план, а от Forbes излязоха със заглавие „If Ukraine’s Invasion Of Russia’s Kursk Oblast Was A Diversion, It Has Failed”.
На всичкото отгоре, в стрийма на Фелдман, неговият събеседник с позивна „Историк”, взе че каза някакви съвсем неправилни неща: „Врагът е силен”; „Противникът има значителен успех, при което С МИНИМАЛНИ ЗА НЕГО ЗАГУБИ”. Седя, гледам, чета всички тези неща и си мисля, че на този свят, май само българският бай Ганьо-либерал, още не е схванал какво се случва по бойните полета на Украйна. И докато се бие в гърдите и реве „евроатлантик, евроатлантик”, продължава да живее с малоумната, инфантилна картина на пияни нечленоразделни орки, които газят по труповете на своите, докато настъпват. Не знам какво е да си в подобна ехо камера, но мисля, че това е признак на тотално жалкарство, което принизява усилията и страданията на самите украински войници.
Доколкото разбирам, бързината, с която се развива руското настъпление при Покровск, изненадва всички. Някои руски военни експерти и влогъри подозират таен военен план на украинците, според който, украинското командване увлича руснаците в капан и подготвя нов мощен удар. От украинската страна на фронта, също витаят такива мисли. Не знам доколко са оправдани подобни очаквания, но изглежда в тази война е възможно всичко. Но ако трябва да цитирам „Историк” – „…ако няма някакъв хитър план, за който у нас всеки ден остава все по-малко надежда, някакъв пореден гениален план на Сирски, то …”
Ирини Зикидис
