КонсервативНО: Защо либералът Христо Иванов въобще не разбира какво се случва по оста на Бжежински?

Гледах кратко видео, в което г-н Христо Иванов описва глобалните геополитически процеси от либерална перспектива. Абсолютно е прав – Китай прокарва търпеливо и неотклонно Пътя на коприната, Грузия разгневи САЩ като гласува закона, който осветлява НПО със западно финансиране като чужди агенти, Източна Европа се очертава като арена на бъдещи тежки сражения, а САЩ започват да се оттеглят от редица региони.

В това видео аз виждам правилни констатации и слаби интерпретации.

Първо, въпросното оттегляне на САЩ е обективен процес, който се дължи на две неща – отслабването на САЩ, от една страна, и приготовленията им да насочат фокуса си към предстоящата битка с Китай, от друга. И понеже в интервюто се споменава Бжежински и неговата „шахматна дъска“, редно е да се уточни следното.

През 1998 в „Голямата шахматна дъска“ Бжежински заявява, че Русия е геополитическо образувание, което е прекалено голямо, прекалено силно и с прекалено много ресурси, ето защо, в последните двеста години, след края на наполеоновите войни, една от големите цели е веднъж завинаги да бъде приключено. Независимо как се казва – Руска империя, Съветски съюз или Руска федерация – във всичките си превъплъщения, независимо от идеологията и политическата система, Русия е голяма, страшна и неконтролируема. В книгата Бжежински формулира „единствения приоритет” на Запада след края на Студената война – запазването на тотална хегемония, а крайната цел – пълен контрол над Евразия и разпад на Русия на няколко държави, които доброволно ще предоставят достъп до огромните си ресурси. И това ще се случи чрез кордона на Пилсудски (кордон от враждебни на Русия съседни държави).

В анализа си, г-н Христо Иванов не споменава, обаче, последния труд на Бжежински „Strategic Vision”. В него той стъпва върху „парадигмата на Хънтингтън за сблъсък на цивилизациите и преосмислянето на световния ред”. Хънтингтън оспорва концепцията на Фукуяма за тотална победа на либералната идеология и твърди, че либералната Западна цивилизация няма да успее да наложи своята политическа, икономическа и културна система на останалите 7 цивилизации (ислямска, индуистка, китайска, японска, латиноамериканска, африканска и православна). Хънтингтън говори за „линия на разломите между различните цивилизации”, а неговата визия е доста печална – вероятна победа на ислямската цивилизация, поради нейната изключителна агресивност. Решението, което предлага той, е Западната цивилизация да преустанови опитите си да налага своя политически, икономически и културен код на останалите цивилизации. (Тук се сещам за LGBT програмите, които САЩ въведоха в афганистанската армия и последвалото масово преминаване на афганистански войници към талибаните). Върху тази концепция стъпва Бжежински в последния си труд, където казва ясно, че целите, заложени в „Голямата шахматна дъска” не са били постигнати, и оттук нататък САЩ ще бъдат принудени да отдават „зони на отговорност“ на други страни, конкретно Русия и Китай.

Нека го кажа така – тези два труда на Бжежински разделят съвременната Западна геополитика на две враждуващи групи: едната (либерали) се придържа към неговите цели, поставени в „Голямата шахматна дъска“ за разпад на Русия и тотална хегемония на Запада, а другата (част от консерваторите) – към “Strategic Vision“, където Бжежински казва, че постигането на целите се е провалило, и САЩ ще трябва да поделят контрола над света с Русия и Китай.

Второ. Г-н Иванов говори как трябвало да имаме силна средна класа. Проблемът се състои в това, че либералната демокрация доведе до ситуация, при която дори в развитите западни страни, средната класа постоянно се свива. Причината за отслабването на Запада е не друга, а именно изповядваната от г-н Христо Иванов либерална демокрация, в два нейни аспекта – икономически и културен. Реално, неолибералната икономическа доктрина, наложена последните години, ни доведе дотук.

Неолибералният икономически модел вече е изчерпан, затова същите „експерти“ от Световния Икономически Форум, които ни го наложиха, сега говорят за стейкхолдър капитализъм, т.е. властта да премине в ръцете на големите корпорации. Да си припомним Клаус Швааб и книгата му за четвъртата индустриална революция, в която говори, че съвременните държавни системи, с всичките им институции, вече не могат ефективно да управляват прекалено сложните процеси и губят надпреварата с големите високотехнологични корпорации. И ето защо, на базата на така наречените публични частни партньорства, корпорациите трябва да бъдат допуснати в управлението.

Българският поглед, българската перспектива към въпросните процеси е силно деформирана, поради една причина. Ние живеем в двойна криза. Първата е свързана с нашето историческо изоставане и произтичащите от това битови драми. Втората е отслабването на Западния цивилизационен център, към който гравитираме в момента. Това постоянно ни обърква, когато се опитваме да осмисляме и анализираме кризисните процеси. Метафорично казано – ние сме лодка с пробито дъно, качена на борда на Титаник. Според либералите, ние сме пробитата лодка, а на Титаник нищо му няма. Според русофилите и соц носталгиците – проблемът е, че се возим на Титаник. А подобни позиции моментално стесняват хоризонта на интерпретация на случващото се.

Ирини Зикидис, фейсбук