Поредна лъжа в изданията на Прокопиев от кръга Капитал бе разобличена. Фабриката за фейкове на разградския чорбаджия, натрупал несметни богатства във времената на разбойническата приватизация на Иван Костов , изпада в истерия и започва да бълва фейкове и обиди, всеки път когато интересите на техния собственик са засегнати. Сега двете му партии и безбройни НПО-та от кръга Капитал са впити като тлъсти блатни пиявици директно на държавната снага. Залогът е много голям. Не за ценности става въпрос, а за много милиарди.
Ето как консервативният деец Кристиян Шкварек директно разобличи поредна тлъста лъжа.
Вчера „Дневник“ решиха да използват снимка от „Шествието за Семейството“, и лично моят лик на преден план, за статия, в която това се приравнява със защита на домашното насилие.
Ще се абстрахирам от потенциално подсъдимата мерзост на тази отдавна изгубила всякаква връзка с реалността медия, за да обърна внимание на нещо по-интересно. А именно – на текста отдолу, писан от един от адептите на прогресивизма у нас – Даниел Смилов.
В текста се изнася най-общо следната теза: „Дадени хора и движения у нас, като „Месец на Семейството“ (илюстриран на главната снимка) се борят за това да запазят традиционните за обществото семейни ценности. В нашето общество е традиция да си биеш жената, значи те се борят де факто и за това.“
Г-н Смилов демонстрира в текста си пълна липса на дори базисно запознаване с въпроса, който обсъжда, с целите на движението ни, дори с основните заявки на това, което правим. Той е „програмен директор на Центъра за либерални стратегии“ и доцент по теория на политиката, а не се подготвя и на ниво първи курс, преди да напише нещо.
„Месец на Семейството“ и шествието му, употребено за тази статия, не се борят за „традиционните ценности“ в обществото, и никога до сега не си е кръщавал инициативата „поход за традиционните ценности“. Аз лично умишлено никога не ползвам тези думи и словосъчетание в участията си. Именно, защото достатъчно добре разбираме, че в едно общество „традиция“ може да стане и нещо лошо, нещо нередно. Следователно, сама по себе си традицията и „традиционните ценности“ за определено общество не би следвало да са цел, да са идеал, просто защото са традиционни или общоприети.
Пример – в България комунистите въведоха абортите, наложиха ги и ги нормализираха. Те станаха абсолютно съставна част от „традиционните, семейни ценности“ в страната, поради което у нас няма никакъв дебат по темата, какъвто например има в САЩ. Абортите са неоспорима вече „традиция“ в България, която не поражда нито протести, нито участва като въпрос в политиката, както се случва в редица западни държави. И впрочем тъкмо либералните хора като г-н Смилов биха бранили със зъби и нокти тази традиция у нас.
Ние – организаторите на „Месец на Семейството“, не се ръководим от това кое е „традиционно“ или „общоприето“ в България, а от това кое е християнско. Сдружението ни се председателства от трима души – един католик (аз), един православен (Драгомир Младенов) и един протестант (Давид Александров). Единствено и само Христовата вяра ни обединява и насочва, като компас, към това кое е добро и кое – зло. Поради това тъкмо по въпрос като абортите, например, г-н Смилов и целокупната либерална общност биха скочили „в защита на традиционните за българското общество ценности“ (в каквато се е превърнал абортът). Ние нямаме подобна заявка или цел – да браним всичко „традиционно“ и „общоприето“ в страната ни. Не, искаме да браним само онова, което е християнско.
И тук стигаме до гнусното внушение от статията. Тъй като насилието над по-слабия човек, над жената, над детето, камо ли над собственото ти семейство е абсолютно и категорично в разрез с всичко, което Христос учи, ние и нашето шествие няма как да го браним просто, защото било традиционно, както статията на посредствения, либерален пропагандист Смилов внушава.
А ако на г-н Смилов му звучи прекалено обща заявката за Християнството като компас на нашето движение го насочвам към това, че всъщност сме издигнали 3 конкретни, точни искания, за които „Шествие за Семейството“ настоява и…шества:
- Дълбока и обхватна демографска стратегия до 2050г.
- Вероучение
- Гарантирана свобода на словото, убежденията и вярата, от закона и конституцията до медиите и работното място.
Не виждам в нито едно от исканията ни набеждението, че просто се борим за всичко „традиционно“, е така на конвейр, от което Смилов дедуцира, че се борим и за домашното насилие. Подобни внушения демонстрират едно от две възможни неща: че авторът няма представа за какво говори; или че авторът има представа, но избира да манипулира и лъже.
Надявам се г-н Смилов да е само посредствен псевдоинтелектуалец, отколкото нагъл лъжец.
