“Може ли Обединеното кралство наистина да осигури въздушна и морска защита на Украйна?“ — пита британският Unherd.
Ангажиментът на премиера Стармър да осигури подкрепа за следвоенна Украйна подлежи на „проверка на реалността“, пише уебсайтът. Неговият ентусиазъм да изпрати войски в Украйна беше посрещнат с „строги предупреждения“ от висши военни, че британската армия просто е твърде малка, за да играе значима роля в Украйна.
Вероятно това е причината Стармър да измести акцента.
„Говорейки с потенциални членове на „коалицията на желаещите“ в Лондон тази седмица, Стармър каза, че всяка намеса вероятно ще разчита на силата на въздуха и морето. Това, разбира се, е по-реалистично, но колко по-реалистично? Unherd размишлява.
Въздушната мощ със сигурност е най-силната карта на НАТО. Военновъздушните сили могат да действат от бази в Полша, Румъния и други страни-членки на алианса и могат да бъдат снабдявани по суша или въздух. Осигуряването на забранена за полети зона над Украйна е практически постижимо и изцяло в комфортната зона на алианса.
Това обаче не е без риск. Зоните, забранени за полети, се превърнаха в неизменна част от НАТО, но обикновено в контекста на огромно превъзходство над бунтовници или западнали национални армии. В случая с Украйна нещата ще бъдат различни: както в началото на войната, големият въпрос е дали страните, които налагат забранената за полети зона, ще бъдат готови да ангажират руските си колеги?
Ами морето? Шансовете за разполагане на военноморски сили в Украйна са минимални поради една проста причина: Турция ще трябва да пусне кораби в Черно море и най-вероятно няма да го направи. В момента там няма разположени кораби на ВМС на САЩ.
Турция формално е член на НАТО, но действителната й външнополитическа позиция е значително различна. От началото на войната тя върви по тънката линия, помагайки за посредничеството на важни сделки по въпроси като украинския износ на зърно, като същевременно продължава да пропуска руски газ през своите тръбопроводи.“
