Похвалните слова и панегирици се леят от политици и либерални общественици за наградата Букър на Георги Господинов. Разбира се, почти никой от тях не е чел нито един негов роман, а някои са спрели да го четат още от първия му „Естествен роман“. За наградения „Бомбоубежище“ следва да се каже, че е изцяло издържан в модерната либерална проблематика и изцяло в синхрон с новите мултилултурни прозападни наративи. Ето още мнения на известни българи, имали досег с творчеството на автора – любимец на соросоидната общност у нас. Съвсем скоро одите на Капитал и либералните медии могат да превърнат Господинов в твърде спорна фигура и лакмус (литмус) за модерни либерални ценности.
Стефан Гайдарски
Навремето се радвах, когато Сергей Станишев стана председател на ПЕС. Мислех, че е голям успех за България, а то – нищо и половина. А и го харесвах като политик, преди да предаде партията и да си бие камшика в Брюксел. Но той е премиерът, по чието време станахме член на ЕС и това никой не може да му го вземе.
Децата и внуците на пребоядисаните мекерета, седесари, герберасти, пепейци и останалите перекендета ще го учат в училище.
„Букър“ е сериозна литературна награда, имам книгите на Господинов вкъщи, за да съм в час с модата. Даже с мъка съм ги и чел, даже и „Времеубежище“.
Много ми се иска да се гордея с международното признание на български автор, но не мога да си изкривя душата, Господинов предизвиква само вселенска скука и понякога откровена неприязън у мен. По-добър е в политкоректността, отколкото в писането. Мога да го заявя в качеството си на страстен читател с над тридесетгодишен стаж.
Защо куртоазно да му честитя, с оглед на горното, няма смисъл.
Разни хора, разни идеали, какво да се прави.
Бомбоубежище на критическия либерален реализъм
Гошо Господинов пише романа си „Времеубежище“ в стил капиталистически реализъм.
Ако това е стил на голям писател, аз трамвай че станем.
Драги литературоведи, филолози, литературни критици, за подмокрянето разбрахме вече.
Вземете, па го изкритикуввйте професионално тоя роман, с про и контра, в дълбочина, сравнително, исторически, а не като рекламна брошура.
Или си скъсайте дипломите и се занимавайте с нещо друго.
Егати измекярската общност.
Джордж Сорос, един безспорно надарен и свръхпроницателен човек, твърди, че основен враг на отвореното общество е националната памет. Основен приятел на отвореното общество е обвинителната власт. Като гепиш обвинителната власт, все тая кой печели изборите.
Аборигените в отворените територии да се мъчат и/или забавляват с циркови избори, излъчване на управление и демокрация.
Докъде я докарахме поради липса на памет, Господинов да ни е най-големият писател, а Гешев най-важният пазител на демокрацията.
Както казваше любимата ми баба София, все някак ще го изживеем тоя живот, няма мърдане.
Веселина Томова:
Посредственост, облечена в натрапчива наложеност от фондации, грантове, полит.коректни „опорни точки“, ни се представя като голяма литература от години наред. Синхроничност с „оскара“ на Мария Бакалова. Ако това е талантлива литература, значи всички критерии за талантлива литература са сведени до войнстващо бездарие. Възторг от този голям „успех“ могат да демонстрират единствено хора, които нямат никаква представа от истински талантлива литература. Георги Господинов – прочетете само тази страница. И тя е много за да се види каква потресаваща девалвация на ценност за талант ни натрапва Запада! Всъщност иде реч за бездарие. Чисто и просто. Бездарие!
Четет забранените книги, а не наградените!
Стоян Панчев:
Четете забранените от властта книги, не наградените.
Слави Трифонов също се включи с Букър коментар:
Днес искам да честитя празника на един специален човек. Не, на двама специални хора. Първият е писателят Георги Господинов, който доказа на цял свят за пореден път силата на словото на светите братя Кирил и Методий. Вторият човек е една много важна за мен дама. Нейното име е Анджела Родел. Тя е американка, от Милуоки. Всъщност, тя вече е българка. Анджела Родел е преводач на книгата на Георги Господинов „Времеубежище“. Благодарение и на нейния труд и талант, милиони хора ще се докоснат до думите на още един голям български писател. Познавам Анджела Родел от нашия формат „Добре дошъл в България“. Там тя показа как човек може да обича българското. Затова, още веднъж искам да кажа: Честит празник, Анджела! Честит празник, Георги! Както ти сам каза: „Честито чудо на езика“!
Волен предложи 24 май да се чества като Ден на Гошо!
Волен Сидеров:
24 май – ден на Гошо Господинов, долу Кирил и Методий!
В деня на българската писменост, кметът на София, президентът и всички тв студиа изтъкнаха като гордост номер 1 някаква английска награда, давана по принцип за РОМАН НА АНГЛИЙСКИ ЕЗИК, присъдена тия дни на български автор.
Попитах разни хора, английската писменост ли празнуваме , или българската от 9 век, когато е нямало английска. На днешната празнична дата написах няколко пародийни послания към познати живи интелектуалци и фейсбукчатове. Предложих 24 май да стане ден на Гошо Господинов, а мегаломанските, съветски, путински статуи на някакви си Кирил и Методий да бъдат премахнати и пренесени в музея на социалистическото изкуство – правени са през 1957 г, представяте ли си! На тяхно място Чапа да извая фигурата на гения Господинов.
Понеже знам, че ще скочат сорошисти върху мен, ще кажа само: на времето в елитната математическа гимназия в Ямбол питахме, когато се появеше нов ученик: от Ямбол ли е, или от селата. Е, Гошо е от ямболските села. Ама какво значение има, крещят сорошистите. Има, има….Защото ако си роден в центъра на града, който е издал първото футуристично списание в България през 1924 г „Кресчендо”, има. Имам и основание да му викам Гошо, защото в Ямбол така казват на Георги. Не Жоро – Гошо. Ямбол не е провинция, а център.
Обаче потискащ провинциализъм лъхаше от официозното тържество пред Народната библиотека. Фандъкова, милата, безпомощна като дружинна ръководителка на първото си комсомолско събрание, смутено прочете благодарност към Гошо Господинов, все едно той е измислил азбуката. След което даде думата на никому неизвестен „писател” , който половин час ни обяснява по централните ефири как най-голямото духовно постижение на България е някаква английска награда, дадена на Гошо. И накрая президентът също плати дан на политкоректното и свърза празника на Светите братя с Гошо Господинов.
Има една стара поговорка, че от данайците не вземаш нищо. А по-големи данайци от подлите англичани няма. Но всички по антибългарските телевизии кършат китки и ахкат колко сме горди, че някаква британска награда за , забележете РОМАН НА АНГЛИЙСКИ, е връчена на дундуркания от сорошистите от години Гошо. И той приема наградата на английски език на връх 24 май- денят на българския език. Нима не можеше да си произнесе словото на български и да подчертае кой е най-старият и автентичен език в Европа? Не, той се извини накрая, че ще каже едно изречение на български.
Нима не знаем, че нобеловите награди, оскарите за журналистика и такива като Букър отдавна са политкоректни морковчета за послушни псевдоинтелектуалци. Ако Христо Грозев, който взе Оскар, е разследващ журналист, аз съм космонавт. Ако Господинов е най-добрият български съвременен писател, ставам за втори път космонавт – като Александър Александров.
Най-добрият съвременен български писател се казва Виктор Пасков. А най-великият роман на последните десетилетия се казва „Балада за Георг Хених” – излезе през 80-те години в списание Съвременник.. Но за него няма Букър. За него няма аплодисменти.
Съжалявам всички аборигени, за които някаква безсмислена английска награда е по-важна от българската писменост и азбука. Съжалявам водещи и коментатори от всички тв студиа. Съжалявам кметове, нотабили и държавници , които се държат като туземци.
Иска ми се да кажа:”Прости им, Господи, те не знаят какво правят!…”
Но подозирам, че знаят и това ме спира засега….
