Със 77 гласа „за“ и 22 „против“ в 120-местния парламент депутатите в Скопие одобриха малко преди полунощ в неделя ново, доминирано от националисти, правителство с 20 министерства на премиера Християн Мицкоски, чиято партия спечели изборите през май, разчитайки на гнева на избирателите от бавния темп на интеграция в Европейския съюз.
Това съобщи „Ройтерс“.
След трето гласуване и технически проблем с тока крайният резултат беше 77 гласа „за“ и 22 „против“ в 120-местния парламент, където управляващата коалиция се състои от партията на Мицкоски ВМРО-ДПМНЕ, албанския алианс ВЛЕН/ВРЕДИ и ЗНАМ, етнически македонски отцепник от Социалдемократическата партия (СДСМ).
Обявявайки сесията за „историческа“, Мицкоски, който е в първия си мандат като премиер, заяви пред депутатите, че е време да „запретнат ръкави и да започнат да решават проблемите в страната“.
Той заяви, че на неговото правителство, съставено от 20 министерства, няма да са необходими 100 дни, за да покаже резултати в реформите, а ще започне веднага да работи за привличане на нови инвестиции, намаляване на данъците и увеличаване на пенсиите и заплатите.
Мицкоски заяви, че правителството ще остане ангажирано с европейската интеграция.
„Продължаваме да стоим заедно с нашите партньори от ЕС и заедно ще хармонизираме общата външна политика с ЕС“, каза той и добави, че страната му ще продължи да подкрепя защитата на Украйна от руската инвазия.
Но Мицкоски заяви също така, че договорената по-рано сделка за уреждане на спора с България чрез промяна на конституцията за признаване на българско малцинство „няма да мине и няма да има конституционни промени, докато аз съм тук“.
Депутати от опозицията изразиха съмнение в способността на новото правителство да изпълни обещанията от програмата си, като обвиниха Мицкоски, че е манипулативен и пази в тайна предлаганите реформи.
ВМРО-ДПМНЕ е в опозиция от 2017 г., когато правителството на Никола Груевски беше свалено след изборите през 2016 г. заради предполагаема корупция и заменено от ръководеното от СДСМ правителство.
След скандала с клетвата на новия президент на страната, лидерът на ВМРО-ДПМНЕ настоя тази тема да бъде приключена
Никола Груевски, десен националист, който избяга от страната през 2018 г., след като беше осъден на две години затвор по обвинения в корупция, получи политическо убежище в Унгария.
След като бойкотираха ВМРО-ДПМНЕ през последните години поради опасения, че националистическите ѝ пристрастия могат да навредят на отношенията със съседните на ЕС Гърция и България и на кандидатурата на страната за членство в ЕС, избирателите се обърнаха от ляво на дясно в знак на разочарование от бавното развитие и забавянето на интеграцията в ЕС.
Промените в Конституцията ще се правят, след като Северна Македония стане член на Общността
Мицкоски на няколко пъти нарече 2-милионната балканска държава просто Македония, без да казва пълното ѝ име Северна Македония, което предишното правителство промени под натиска на Гърция, която твърдеше, че името предполага териториални претенции към едноименната гръцка провинция.
Мицкоски определи като „срамно“ включването на обозначението „Северна“ в конституционното име на страната, но заяви, че е трябвало да „капитулира“ пред използването му, тъй като то вече е част от правната система на страната.
Гърция вече предупреди, че може да попречи на кандидатурата на Северна Македония за присъединяване към ЕС, след като новоизбраният президент на съседката ѝ Гордана Силяновска-Давкова също нарече страната си „Македония“, което отново разпали спора с Атина за името.
Според гръцкото Външно е особено опасно манипулативното представяне на условията от 2022
Припомняме, т.нар. френско предложение, с което договореното между РСМ и България за промяна на Конституцията и вписването на българите като малцинство, бе гласувано от 47-то Народно събрание и стана част от Преговорната рамка за членство в Европейския съюз за югозападната ни съседка. Самото предложение бе прието със 170 гласа „за“, подкрепено ГЕРБ, „Продължаваме промяната“, Демократична България и ДПС, против бяха от „Възраждане“ и „Има такъв народ“, а БСП се въздържаха. Гласуването обаче се превърна и у нас в разделителна линия, тъй като след него последва оттегляне на ИТН от правителството на Кирил Петков и успешен вот на недоверие.
