За радост на Бенямин Нетаняху Тръмп предлага пълномащабно етническо прочистване на Газа и създаването на нова „Ривиера“
Преди повече от петстотин години Макиавели, философът на политическия прагматизъм и съвременното републиканство, констатира в „Размишления върху Тит Ливий“, че „понякога е много мъдро да се правиш на луд“. Ричард Никсън, според началника на неговия кабинет, Халдеман, очевидно е стигнал до подобно заключение, казвайки: „Наричам това теорията на Лудия, Боб. Искам северновиетнамците да повярват, че съм стигнал до точката, в която ще направя всичко, за да спра войната. Просто някой да им каже: „За бога, вие знаете, че Никсън е обсебен от комунизма. Не можем да го удържим, когато е ядосан, а ръката му постоянно е на ядрения бутон“ — а след това самият Хо Ши Мин ще бъде в Париж до два дни и ще се моли за мир.“
Във вторник президентът Тръмп се появи заедно с израелския министър-председател Бенямин Нетаняху в Източната стая в Белия дом и заяви, че двата милиона палестинци в Газа трябва да бъдат изселени от ивицата. Съединените щати щели да „превземат“ Газа и да я „притежават“. Палестинците, след като претърпяха десетки хиляди смъртни случаи и унищожението на безброй домове, училища, джамии, болници и друга инфраструктура, изобщо няма да протестират и ще се оставят да бъдат разселени… другаде. Египет. Йордания. Все тая. За Тръмп едва ли има значение, че подобна политика представлява етническо прочистване. Моралът не влиза в сметката, когато трябва да се сключи сделка с недвижима собственост.
„Имаме възможност да направим нещо феноменално и не искам да се правя на умен и красив, но да го наречем Ривиерата на Близкия изток – това може да се превърне в нещо великолепно“, каза Тръмп. (Ривиерата: „Слънчево място за сенчести хора“, както се изрази Съмърсет Моъм) „Ще се погрижим да бъде направено на световно ниво“, продължи Тръмп в същия тон на брокер на недвижими имоти. Както отбеляза по-рано през деня, „Не трябва да е само в един район, а поне в няколко области, в които се изграждат жилища с наистина добро качество, като красив град, като място, където могат да живеят и да не умират, защото Газа е гаранция, че в крайна сметка ще умрат.“
Нетаняху изрази увереност, че планът ще „положи началото на мира със Саудитска Арабия и други арабски държави“. Саудитците обаче излязоха с официално изявление, в което отхвърлиха предложението на Тръмп, което не попречи на политическите лакеи на Тръмп да засияят в пълния си блясък: държавният секретар Марко Рубио написа в Туитър, че „САЩ са готови да лидират и да направят Газа красива отново“.
Докато Тръмп говореше, Нетаняху беше разтегнал толкова широка усмивка, че сигурно го е заболяло. Той не би и могъл да си представи по-голям подарък от американския президент, нито разпъването на по-голям политически чадър над него. Благодарността му бе безгранична, а той добре разбра как да се подмаже за този подарък. „Казвал съм това и преди, ще го кажа отново: вие сте най-големият приятел, който Израел някога е имал в Белия дом“, каза Нетаняху на Тръмп пред камерите. „Вярвам, г-н президент, че желанието ви да избягате от конвенционалното мислене, мислене, което се е проваляло отново и отново, желанието ви да мислите извън рамките със свежи идеи, ще ни помогне да постигнем всички тези цели.“
Мажоретките на Нетаняху в израелските медии, като Амит Сегал от Канал 12, приветстваха новината, а Итамар Бен-Гвир, един от лидерите на крайната десница в израелската политика, написа в Туитър: „Доналд, това изглежда като началото на едно красиво приятелство.“ Амос Харел, уважаваният репортер и анализатор на Haaretz, либералния всекидневник, ми каза: „Десните у нас са в еуфория. Трудно ми е да разбера това. Тръмп изглежда много по-заблуден, отколкото си мислех. Той има повече енергия от Байдън, но . . . уау…“
Това не е първият път, когато семейство Тръмп, което направи значителни финансови инвестиции в региона през последните години, вижда Газа като потенциален курорт. Миналия февруари зетят на Тръмп, Джаред Кушнер, каза в интервю в Харвардския университет, че „имотите по крайбрежието на Газа могат да бъдат много ценни. . . . Ситуацията там е малко неприятна, но от гледна точка на Израел бих направил всичко възможно да изгоня хората и да почистя след тях.“ Кушнер се оттегли от политиката на Белия дом, в момента живее в Маями, но вижда себе си като велик стратег за Близкия изток. В Харвард той бе казал, че обявяването на палестинска държава би било „супер лоша идея“.
След като гледах Тръмп и Нетаняху, разговарях с Мхаймар Абусада, политолог от университета Ал-Азхар в Газа, който преподава тази година в Северозападния университет. „Депресиран съм, човече“, ми каза той. „Дори не знам какво ще се случи, но знам, че палестинците са против това и предпочитат да живеят в палатки и в развалините на разрушените си домове, отколкото да си тръгнат. И всички знаем, че съседните страни, Египет и Йордания, няма да приемат идеята за разселването. Абдула II, кралят на Йордания, и президентът на Египет, Абдел Фатах Ел-Сиси, и двамата виждат увеличеното палестинско население в техните страни като демографска и политическа заплаха за режимите си. Също така, въпреки че и двете страни имат дългогодишни мирни договори с Израел, не е ясно как предложението на Тръмп и очевидното задоволство на Нетаняху от него могат да повлияят на тези договорености.
Арън Дейвид Милър, ветеран в дипломацията и анализатор на Близкия изток, ми каза, че „главата му е щяла да експлодира“, докато е гледал Тръмп. „За двадесет и седем години работа за демократи и републиканци никога не съм чувал такава пресконференция“, каза той.
Милър, разбира се, е наясно, че стратегията на Тръмп винаги е била да шокира, да се прави на луд и по този начин да изплаши съперниците си и да промени условията на сделката в своя полза. Може би, просто може би, всичко ще се окаже игра, предположи Милър. Тръмп обичайно казва възмутителни неща, следи реакциите и доста често се дистанцира от собствените си провокации. (Ще превземе ли Гренландия? Панамския канал? Да направи Канада петдесет и първият щат?) Може би Тръмп смята, че ще успее не само да подкрепи Нетаняху във вътрешните му проблеми в Израел, но и толкова дълбоко да разтревожи другите лидери от Близкия изток, че да накара Иран да се откаже от ядрените си амбиции, а също така и да принуди саудитците да се включат в по-широко споразумение за региона. Или може би последният пърформанс на Тръмп е част от стратегията за предизвикване на пълен хаос, която включва толкова измамна реторика и толкова много абсурдни предложения, че колективната глава на световния естаблишмънт буквално експлодира, докато междувременно той постига поне някои от най-съкровените си амбиции.
И все пак изглежда неизбежно, че тази лудост ще има своята цена. Милър предупреди, че въпреки че Тръмп може да се откаже от предложението си за етническо прочистване и създаване на нова Ривиера, подобно представление изпраща особено опасно послание: „Това е реверанс към Путин, че може да запази територията, която е завзел в Украйна, и към Си, който сега може да има повече увереност в установяването на блокада на Тайван в подготовка за инвазия. Всичко това отразява мисленето на един несериозен човек.
Никсън смяташе себе си за задълбочен мислител по световната политика. И все пак е важно да си припомним, че независимо от увереността му, че ръководството на Северен Виетнам ще бъде поставено на колене, тази порочна война завърши с поражение за САЩ. По същия начин, завоалираните ядрени заплахи на Путин по време на войната му срещу Украйна и заплахите на Тръмп за „огън и ярост“ срещу Северна Корея през 2017 г. едва ли донесоха полза, още по-малко конструктивизъм. Решението на президента да демонстрира, за пореден път, неадекватно перчене – в изпълнение на „теорията за лудия“ – ако е това, което подозираме – няма да донесе траен мир в Близкия изток, а само ще покрие с позор Съединените щати.
Източник: The New Yorker