„ПРАЗНАТА ХРАНИЛКА“: Когато властта не е вечна, а държавните тръби пресъхнат
Има нещо дълбоко трагикомично, почти сюрреалистично в последните политически напъни на ГЕРБ.
След като математиката на управляващите дни бе представена с пълна прецизност – 3 607 дни като министър-председател, допълнени от още 708 дни в задкулисни и ротационни коалиционни сглобки (общо 4 315 дни или близо 12 години пряко присъствие на върха на държавната пирамида) – вождът и неговият антураж изпаднаха в състояние на пълна абстиненция.
Но властта, оказва се, е наркотик, към който не изграждаш толеранс, а просто загиваш без следващата доза.
Паника в Банкя: Извънвластовата абстиненция
Отстъплението от властта отключи параноични реакции.
Изведнъж се оказа, че без лостовете на държавните поръчки, без достъпа до министерските фондове и без възможността да се разпределят порциите на портала, цялата им империя е един огромен, кухо звучащ балон.
Ситуацията е толкова паническа, че лидерът на партията тръгна да сглобява нови „МЛАДЕЖКИ СТРУКТУРИ“, които да обучава как отново да „поемат властта“. Представете си тази картинка: висш партиен инкубатор, в който младежи с маркови костюми биват обучавани на древен занаят – как се управлява държавен ресурс, как се разпределят обществени поръчки и как се усвояват европейски фондове по схема. Новите КАДРИЛЧЕТА трябва да са готови, понеже старите вече са прекалено компрометирани или просто изнемогват от липсата на държавна пита.
А върхът на сатиричния абсурд дойде с новата „стратегия“ за сваляне на врага – премиера Румен Радев. Вместо класически парламентарни механизми или класически вот на недоверие, от централата бе пусната политическата „въдица“. Партийната тактика падна до нивото на крайградски рибарник: пускат се медийни димки, политически кукички и примамки с надеждата, че кабинетът ще клъвне и ще падне сам.
Политическа стратегия, сякаш извадена от конспиративен наръчник за начинаещи манипулатори, написан на коляно в някой гараж.
Бизнесът, който не съществува без държавния маркуч
Голямата илюзия на изминалите 12 години бе митът за „стабилната икономика“. Днес лъсна грозната истина, която всеки икономически анализатор знаеше, но никой в партийните среди не смееше да изрече гласно:
Целият „успешен“ бизнес, изграден около властта, е пълен фалшификат.
Когато премахнете държавните субсидии, дотациите, извънредните финансирания за „наши хора“ и заобикалянето на законите чрез специално пригодени вратички, се оказва, че тези предприятия не могат да изкарат и един месец на свободен пазар.
Не съществуват реални иновации.
Не съществува конкурентоспособност.
Има само дотиране, обществени поръчки без реален търг и рекет над тези, които наистина се опитват да произвеждат нещо.
Парадоксът е системен: нито един от тези бизнеси не може да върви самостоятелно. И параноята на бившите управляващи идва именно от това осъзнаване. Те знаят, че ако кранчето остане затворено още малко, икономическата им пирамида ще се срути под собствената си тежест.
Нацията ни като „дойна крава“
Защо обаче тези бизнеси са кухи? Защото за близо 12 години управление ГЕРБ доведе българския народ до състояние на пълна изнемога. Изцеден до последната стотинка чрез скрити данъци, административен натиск, изкуствено напомпани цени и монополни структури, българският гражданин бе превърнат в дойна крава за издръжка на партийния апарат.
Когато изцедиш купувача си до просешка тояга, няма как пазарът ти да работи. Те сами унищожиха платежоспособното търсене, за да нахранят собствените си обръчи от фирми, и сега се чудят защо нищо не функционира без държавна инжекция.
Призраци в кабинета:
Сравнението с Радев
Когато сравним 4 315-те дни властова хегемония на Борисов с периода на Румен Радев (независимо дали служебни кабинети или институционално влияние), лъсва пълната нелогичност на искането ГЕРБ отново да се върнат на бял кон.
С какво лице искаш отново да управляваш държавата „в името на хората“?
След като 12 години се оказаха недостатъчни да се изгради нито една работеща и независима система?
След като икономиката ти се срива, когато няма кой да разписва директните преводи от бюджета?
След като единственото ново, което предлагаш, са нови обучени младежки структури, които да заемерат същите схеми?
Да твърдиш, че се връщаш „за доброто на народа“, е най-долнопробният цинизъм.
Връщането им във властта не е въпрос на национален интерес – то е въпрос на оцеляване за една структура, чиято „хранителна верига“ пресъхва.
Защото без държавния маркуч, фасадният бизнес угасва, а с него и политическата илюзия, градена над четири хиляди дни.
Богомил Атанасов, фейсбук
