ПОЖАРЪТ
Българийо. Родино.
Едничка на земята.
Аз твой съм скръбен син, а
ти си всичко. Свято.
Ти няма да изчезнеш.
Защото имаш мене.
Ти над света ще блеснеш
за смърт и възкресение.
Като пожар ще мине
твойта справедливост.
Защото с теб Родино
съдбите ни се сливат.
СМЪРТТА
Народе???? Бе написал Левски
без нищо след това.
А ний гадаем и до днеска
безмълвните слова.
Какво е мислил да ни каже?
Завет, или псувня?
С тях искал е да ни накаже
за някаква вина?
Или е търсил да ни вдъхне
от свойта чистота.
В душите ни да не изсъхне
Смъртта за Свобода.
Стиховете са на Асен Йорданов – по-големия син на известния поет Недялко Йорданов и брат на собственика на информационна агенция „ПИК“ Недялко Недялков. Той от години се занимава с разследваща журналистика и е един от недолюбваните и неудобни хора в Бургаски регион, тъй като познава тайните на скрития бизнес и политическите схеми там.
Интересен акцент от младините му е, когато на 24 години си направил бивак край едно запуснато странджанско село и живял в планината в продължение на 5 години. Веднъж в годината слизал да види баба си, която го била отгледала. През 1992 г. след „промените“ слиза от планината и се заключва в жилището си, където не излиза в продължение на 9 месеца, после започва работа в българските медии, където моментално е отритнат от колегите си. През 2007 година е бил нападнат с нож и бухалки от 3-4 души пред дома си в Бургас, но поради тренировките и обучението си в бойни изкуства – успял да ги отблъсне.