Пече се голяма сделка за всички активи на Лукойл на ниво САЩ – Русия!

Пече се голяма сделка на ниво САЩ – Русия за активите на Лукойл. Един от големите американски инвестиционни фондове има интерес към активите на Лукойл. Самото дружество с регистрация в Швейцария също има голяма американска собственост и в Лукойл акционери са едни от най-големите инвеститори от Уолстрийт – като Блекрок, Вангуард и фамилия Ротшилд. Ако такава сделка се осъществи, това означава, че има план за действие още от срещата в Аляска между Тръмп и Путин. В Аляска са запазени основните нефтени находища на САЩ и в това няма нищо случайно.

Днес бяха обнародвани и промените за особения управител на Лукойл България в държавен вестник. Бойко Борисов, който говори и от името на Пеевски последните дни, твърди, че вече има избран един такъв управител и е съгласуван с него. “Едно лице ще бъде”, каза убедено Борисов. Управителят не бил Петко Николов и не бил свързан с Пеевски и щял да е само един. Борисов се позова на интереса в Щатите и обяви ситуацията с активите на Нефтохим Бургас за динамична. Той очаква дерогация за рафинерията в Бургас още днес за 6 месеца след назначаването на особения управител. Името на новия шеф на Рафинерията в Бургас било стиковано с Борисов, но щял да го обяви сламеният премиер Желязков след заседанието на Съвета по национална сигурност към МС. От снощи света обикаля новината за интерес към активите Лукойл – включително и в България, от Карлайл груп – небезизвестен инвестиционен фонд от Уолстрийт.

Американският инвестиционен фонд Carlyle иска да купи чуждестранните активи на руския „Лукойл“, съобщи Reuters, позовавайки се на източници. Не е ясно дали инвестиционният фонд е взел окончателно решение. Един от източниците на агенцията твърди, че Carlyle обмисля да кандидатства в САЩ за бизнес лиценз. Друг източник на агенцията заявява, че инвестиционният фонд вече е информирал „Лукойл“ за желанието да купи чуждестранните активи. На 22 октомври Министерството на финансите на САЩ въведе санкции по отношение на „Роснефт“, „Лукойл“ и 34 техни дъщерни дружества. Потенциалният купувач, близката до Кремъл швейцарска търговска компания Gunvor, се отказа от сделката няколко часа след като Министерството на финансите на САЩ я нарече „марионетка на Кремъл“. Ако няма сделка, „Лукойл“ рискува да загуби 14 млрд.евро.

Carlyle Group е глобална инвестиционна компания, основана е през 1987 г. във Вашингтон, САЩ, от Уилям Е. Конуей младши, Даниел А. Д’Аниело и Дейвид Рубенщайн. Към 30 септември 2025 г. компанията управлява активи на стойност около 474 милиарда щатски долара, пише в обзор СегаБГ. .

Carlyle закупи през 2006 г. IT компанията Freescale Semiconductor за $17,6 милиарда и я продаде през 2015 г със значителна печалба. През 2005 закупи Hertz Global Holdings за $15 милиарда. Други милиардни покупки са на Allison Transmission за $5,6 милиарда, на Veritas Technologies за $7,4 милиарда. Carlyle продължава да бъде активен в големи сделки в различни сектори като аерокосмическа промишленост и отбрана, потребителски стоки, енергетика, здравеопазване и технологии.

Carlyle и в момента работи с петролни и газови компании. Carlyle Group е установил дългогодишно партньорство с NGP Energy Capital Management – една от водещите фирми за инвестиции в енергийния сектор в Северна Америка. През 2019 г. Carlyle Group и Mubadala Investment Company (суверенен фонд от Абу Даби) придобиха 37% дял в Cepsa – испанска мултинационална енергийна и петрохимическа компания. През 2017 г. Carlyle’s Credit Opportunities Fund инвестира в Energean Oil & Gas (сега просто Energean), която е специализирана в разработването на находища в Средиземно море, пише сайтът СегаБГ.

Коментар на Явор Дачков от серията му “изтрити малки нощни текстове”, който изразява позицията и на нашата медия BNEWS, че сделката за Лукойл е договорена между Тръмп и Путин:

Ето какво виждам през медиите за „Лукойл“. Странно спокойствие от страна на правителството, на Борисов и почти никаква реакция от Русия. Казаха нещо, колкото да отбият номера. От „Лукойл“ призоваха гражданите да бъдат спокойни, защото и след 21 ноември бензиностанциите ще работят нормално.

Днес Борисов каза, че ще получим дерогация. Доколкото го познавам, не мисля, че би го казал, ако вече не го знаеше. А го знае, защото цялата акция около „Лукойл“ се движи директно от САЩ. Българите са само изпълнители. Между ОФАК и България има непрекъсната комуникация по въпроса.

Твърде вероятно е няколко седмици след влизането на особения управител в „Лукойл“ САЩ да му посочат купувача и той да го продаде. Съвсем отделен е въпросът, че България може след това да бъде осъдена за милиарди. Това не интересува никого от хората, които вземат решения, защото са се юрнали да правят това, което им каже да правят администрацията на Тръмп. Както преди това изпълняваха нарежданията на администрацията на Байдън, а още по-преди – на администрацията на Брежнев.

Въпросът с американските санкции над „Лукойл“ и „Роснефт“ има и един много интересен страничен сюжет, на който ми обърна внимание един приятел.

Може да се окаже, че те са добре дошли за Путин и вътрешнополитическия му баланс.

Казват, че от известно време Вагит Алекперов (роден в Баку) е изпаднал в немилост, а напоследък особено, защото в напрежението между Москва и Азербайджан е взел страната на Алиев.

Шефът на „Роснефт“ Игор Сечин също има огромно влияние в Кремъл и се опитва да влияе върху Путин, въпреки че „Роснефт“ е държавна компания.

Ударите по „Лукойл“ и „Роснефт“ отслабват позициите на Алекперов и Сечин и техните политически лобита в Кремъл. И няма да окажат никакво влияние на войната и способността на Русия да довърши бавно и методично Украйна. Впрочем, западните публикации за корупцията на Зеленски и внезапните разкрития за огромни кражби от най-близкия му кръг са медийна подготовка за неговото оттегляне. На това прилича.

Санкциите срещу „Лукойл“ и „Роснефт“ най-вече удрят Европа и са пореден пирон в ковчега на европейската икономика, което урежда и САЩ, и Русия.

Русия продължава да продава руски газ и нефт в Европа, които носят чужди етикети. Както каза преди време Делян Добрев в едно интервю за „Гласове“ (тогава беше в опозиция и говореше свободно): „Руските газ и нефт в Европа са въпрос на география. И винаги ще са основни енергийни източници, независимо под каква опаковка идват при нас, защото такава е картата. Всеки може да я види и сам да прецени.“ Преразказвам по спомен, не е точен цитат.

Всичко, което пиша, са предположения и хипотези, но аз продължавам да мисля, че макрорамката, запечатана на срещата в Аляска (Тръмп никога не би се унижил с това, ако нямаше увереност за сделка), е следната – има разбирателство между Тръмп и Путин за глобалната картина, в която Европа и Украйна са изпуснати на цимента.

Анализ от Боян Рашев, енергиен експерт:

САЩ отваря 80 милиона акра в Мексиканския залив за сондажи!

Това е най-големият тласък за енергийно проучване в САЩ от 70-те години насам. Тръмп отприщва най-агресивната про-енергийна политика от десетилетия, а големите петролни компании вече се движат, за да извлекат максимална изгода.

Мащабът е зашеметяващ:

1. Отворени са 80 милиона акра в Мексиканския залив/САЩ — най-голямото освобождаване на офшорни площи за отдаване под наем в съвременната история.
2. Концесионните такси са намалени от 18,75% на 12,5% (-33%), което моментално превръща американския офшор в една от най-евтините зони за развитие в света.
3. Планирани са още 29 офшорни търга за отдаване под наем до 2040 г., давайки на ExxonMobil, Chevron и другите гиганти дългосрочна сигурност за многомилиардни проекти.

Въпреки относително ниските цени на нефта, американските компании в добива на нефт и газ ускоряват проучванията в Пермския басейн, Аляска и Мексиканския залив. По-ниските разходи и бързите разрешителни процеси означават повече кладенци, повече платформи, повече добив.

Защо сега? Защото САЩ ползват енергийната си мощ като политическо оръжие:

• Мита върху руски и венецуелски барели
• Затягане на санкциите срещу Роснефт, Лукойл и PDVSA
• Разширяване на втечнения газ, което променя зависимостта на Европа
• Натиск за енергийно доминиране, докато ОПЕК+ се колебае

Докато пазарите се фиксират върху краткосрочни спадове в цените, САЩ преначертава дългосрочната игра и петролните гиганти следват сигнала.

Какво правим ние в Европа в това време ли?

Ами за поредна година се чудим как ще спасяваме тежките индустрии и как ще изкараме зимата, ако вземе, че се окаже малко по-студена…