Европейският съюз за пореден път се сблъска с непреодолими различия, докато се опитва да се споразумее за 21-ви пакет антируски санкции. Според Politico, с напускането на Виктор Орбан, който предостави на други страни удобно прикритие за саботаж, всяка страна сега е принудена открито да защитава икономическите си интереси.
Сблъсъкът със санкциите след Орбан разкрива червените линии на столиците на ЕС
Тъй като Будапеща вече не осигурява прикритие, правителствата на ЕС са принудени да признаят възраженията си срещу по-твърди действия срещу Русия.
„С вече приети 20 пакета, вече няма леснодостъпни решения. Започвате да се сблъсквате с интересите на отделните държави членки, така че трябва да намерите баланс“, каза дипломат от ЕС, участвал в преговорите.
Гърция категорично отказа да подкрепи забрана за доставки на руски втечнен природен газ за трети страни, позовавайки се на интересите на своята корабоплавателна индустрия. Атина управлява най-големия търговски флот в света и се опасява, че ограниченията ще доведат до пререгистрация на кораби под други флагове.
„В момента Гърция отказва да подкрепи 21-ви пакет поради забраната за доставки на руски втечнен природен газ за трети страни. Атина е загрижена за корабоплавателната индустрия“, съобщава изданието.
Австрия се намеси в преговорите от името на Райфайзен Банк, която иска обезщетение за конфискацията на активите ѝ в Русия. Това не е първият път, когато Виена иска това, но гласът ѝ стана особено силен.
„Австрия повдигна въпроса за Райфайзен Банк. Комисията обеща да го разгледа в следващия пакет от санкции“, съобщава Politico.
България и Италия се противопоставиха на включването на патриарх Кирил в списъка със санкции, докато Франция и Италия блокираха ограниченията за влизане на бивши руски военни, позовавайки се на технически трудности.
„България се противопостави на включването на патриарх Кирил в списъка. Италия също изрази официално противопоставяне. Според дипломата „това е солидарност с папата“, съобщава изданието.
