– Господин ректор, намаляването на броя на студентите ли е тежкият проблем за академичната общност?
– Всеки университет у нас е изправен пред реалните последици на демографската криза. Но за Великотърновския университет един друг момент е важен – неговото име в обществото и позициите, които е извоювал с качеството на образование. Именно реномето на Университета работи в негова полза въпреки демографските проблеми. Затова и задача на задачите е качеството на образование.
– Проект за промени в Закона за висшето образование предвижда процентът от бюджетната субсидия, даван за качество на образованието, да нараства с всяка година. Как според Вас да се измерва обективно качеството?
– Едва ли мнението ми се различава съществено от това на колегите ректори. Ние подготвяме кадри за пазара на труда, следователно трябва да чуем работодателите. Какви компетенции и каква квалификацията искат от човека, който биха искали да назначат. В разминаването между очакванията на работодателите и уменията на хората се крие обяснението защо продължава да има много свободни позиции за работа.
– Подготовката на студентите се разминава с представата на работодателите за знанията и уменията на хората, които биха искали да назначат?…
– Затова потърсихме диалог с бизнеса, за да си изясним какво очакват от нашите студенти, какво означава добра подготовка. Първият отговор бе: променете си учебните планове, вкарайте в тях наукоприложни и практикоприложни дисциплини, за да се подготвят в практиката, докато учат. Ако студентът знае какво ще се иска от него, сам ще настоява преподавателите да го научат. Ще бъде мотивиран да знае повече.
Това за мен е естественият ход на нещата – не нашата представа на преподавателите за качество на образование и подготовка на специалиста. Критериите за качество трябва да произтичат от търсеното на пазара на труда.
– Какво направи Университетът, за да има повече реални стажове и практики?
– Университетът чу какво казва бизнесът. Още миналата година променихме учебните планове. Договорихме се с три фирми аутсорсинг за стажански позиции още по време на следването, за да трупат студентите ни стаж и опит, за който бизнесът така много говори. И какъв, мислите, е резултатът? Има опция за 300 стажански места, само дето ние не можем да ги захраним със студенти. Говоря за почасова работа, добре платена, свързана с изучаваната специалност – преводач. Във Филологическия факултет се преподават 20 езика. Когато студентите изучават даден език, без да имат практика, те нямат и представа за какво ще им служи например „малкият или екзотичният език“. След практиката в реална работна среда обаче те вече могат да преценят какво им е необходимо, за да са конкурентни на пазара на труда, и започват да искат повече и повече от своите преподаватели.
– Излиза, че бизнесът е по-активен от студентите.
– Поне засега е така. Но това е правилният път, защото не ние поставяме условията. Какво в момента се крие зад думата образование – теория, теория, теория… Само че подплатени ли са с практическа насоченост тези теоретични познания? Затова съм убеден, че независимо от специалността им на студентите трябва да се поставят практически задачи, да им се дават казуси за решаване. Така знанията се усвояват по-ефективно. И друго, този модел на усвояване на знания показва на младия човек, че с него се работи. Присъствието му в университета не е формално. Затова не бива да се допуска наученото да се проверява едва в края на семестъра, дори след три семестъра …
–Това ли е същината на платформата, с която спечелихте изборите за ректор?
– Да, но го предложих още като декан на Филологическия факултет.
Другият проблем на висшето ни образование е прословутата акредитация. Великотърновският университет е сред първите три висши училища в България, които преди 20 години бяха включени в пилотната акредитация. Таяхме надежда, че нещата ще се променят, системата на акредитиране ще се оптимизира. А то какво стана. Да започнем с документацията, която непрекъснато набъбва. Един доклад вече гони 1000 страници. После, държавата пръска огромни средства за комисии, за отчети, за оценки. Само че тежестта на оценяването и акредитацията на един университет е 17% в рейтинговата система и цели 34% за информацията с каква заплата стартират младите специалисти, завършили дадения университет. Вярно е, че става дума за реализация, само че в София заплатите са едни, а във Велико Търново – други. Защо не се отчитат заплатите на нашите студенти, които работят в страна на ЕС по специалността? И още нещо изключително важно – как се отчитат устойчивите специалности. Например в нашия университет 50 години се преподава българска филология. Имаме сериозни постижения.
Темата за българския език има и още един ракурс – интегрирането на различни етнически групи в обществото. Независимо че не на всички майчиният език е българският, всички трябва да владеят официалния език на страната, в която са се родили и живеят, ако искат да имат добро образование, професия и житейска реализация. А за постигането на всичко това нищо друго не е измислено освен образованието.
– Били сте лектор по български език и литература в чуждестранен университет, директор сте на Международния българистичен център, организатор на прословутите летни семинари за чуждестранни българисти. Къде виждате развитието на тези великолепни традиции?
– Още докато водех лектората в Университета на Ниш, наложихме българския като задължителен за студентите, изучаващи руска филология. И досега е така.
Имам стара идея: българистиката зад граница, като част от държавната политика, да се ръководи централизирано, от Министерството на външните работи. А конкретната работа с лекторите може да се извършва във Великотърновския университет. Какво имам предвид? Над 30 са лекторатите ни в чуждестранни университети. Само че сега всеки лектор работи така, както разбира своята работа. Няма я единната методика на преподаване и съответните учебници.
За българстиката зад граница трябва да има нива, стандарт при изучаването на езика ни като чужд. Китай прави лекторатите си чрез Института „Конфуций“ (Испания) – чрез „Сервантес“. Добре е и България да въведе ред в това отношение. След като правителството откри Институт по българистика към Великотърновския университет, защо структурата да не поеме и работата с лекторатите? Университетът ни има опит, има традиции в това отношение. Тази година за 38-и път сме организатори на летния семинар за чуждестранни българисти.
От друга страна, лекторатите ни трябва да бъдат натоварени и с още една мисия: да работят с българските общности, каквито има вече на всеки континент, в неделните училища и да им помагат.
– Нека отново се върнем на обсъжданите промени в системата на висшето образование. Логично ли е разделението на висшите училища на университети от изследователски тип и на образователни институции?
– Тъй като няма университет без научноизследователска дейност, разбирам подобна промяна като промяна и разделение във финансирането. Въпросът обаче е в това къде ще падне тежестта.
В един технически университет например изключително важна е научноизследователската дейност. Ние пък подготвяме и учители – можем ли без научноизследователска дейност?
Смятам, че е важно да се изведат приоритети, но не по този начин.
