София има нов кмет. Решено е. Ясно е. Честито на Васил Терзиев!
Опасявам се обаче, че ППДБ ще си направят грешните изводи от този резултат, особено като гледам поведението на казионния им коментариат по сутрешните блокове. Добре, че днес в сутрешния блок на НОВА бяха поканили Тончо Краевски да внесе малко здрав разум и да обърне внимание на важните въпроси, които повдига изборния резултат конкретно в София.
ППДБ могат да си отдъхнат, но не и да се отпуснат. Успехите им на тези местни избори, доколкото ги има, са по-скоро извън столицата – на места като Варна, Благоевград и Пазарджик. Места на които техните кандидати сравнително убедително взеха балотажа, макар че аз лично не очаквах съществени успехи за ППДБ в провинцията.
Истина е, обаче, че загубата на Ваня Григорова можеше много лесно да бъде и победа. В крайна сметка нея и Васил Терзиев ги деляха по-малко от 5000 гласа или 1,3 процентни пункта. В София това е нищо. Ако по 2 души на секция бяха гласували иначе, сега щяхме да имаме различен кмет.
Това е изключително притеснително. София би трябвало да е служебна победа за ППДБ и особено за богат и успешен бизнесмен с космополитно мислене като Васил Терзиев. И обратно, би трябвало да е служебна загуба за кандидат с профила и реториката на Ваня Григорова. Факторите са чисто демографски.
София е високо образован и богат град. Дори на европейско равнище. София има най-високата средна заплата от всички столици на Балканите, включително Букурещ и Атина. Стандартът на живот е сравним с този в Будапеща и Лисабон. Родната ни столица вече просто е твърде богат град, за да може в нея да се тиражира успешно работническа реторика в стила на Григорова. Няма как.
Нека веднъж завинаги убием мита за работническата класа в София. Дори по крайните квартали няма такава. Аз живея в Люлин 20 години и видях с очите си как дори тук работническата класа изчезна. Видях как дори тук хората забогатяха, станаха по-космополитни в разбиранията си, и да, по-буржоазни в манталитета си. Новият районен кмет на Люлин е от ППДБ. Впрочем БСП взеха ли районен кмет в София въобще?
Ваня Григорова почти спечели изборите на гърба не на работническата класа, ами на средната. Почти състоялата се революция срещу „умнокрасивия“ кандидат беше не работническа, а чисто буржоазна. Не защото някой се е пробудил класово като е прочел манифеста на Ваня Григорова, а защото е искал да гласува конкретно срещу Терзиев, конкретно напук на ППДБ. Макар че демографски погледнато, всъщност е на 100% техен профил избирател.
София се опита да даде жълт картон на ППДБ. Който щеше да е направо червен, ако само още 5000 души бяха решили. Това трябва да се осъзнае много добре. Важният въпрос, който трябва да си зададем сега е не как победи Терзиев, а как въобще беше толкова близо до загубата? Срещу кандидат като Григорова, Терзиев би трябвало да печели с поне 60% на 40%, а не с 48,20% на 46,89%.
Дали пък няма една много голяма част от софиянци, която е дълбоко недоволна от т.нар. „сглобка“, която ППДБ направиха с ГЕРБ (и ДПС)? Хора, които по принцип клонят към ППДБ и в миналото са гласували за тях дори, но сега се чувстват предадени и искат да ги накажат? Дали пък няма образовани хора с високи доходи, които не одобряват криворазбрания глобализъм и евроатлантизъм, който им се тика в гърлото от ППДБ вече години наред? Дали пък ППДБ не прекаляват с подмазваческото си поведение спрямо конкретни външни партньори до степен, която дразни дори собствения им електорат?
Stoyan Panchev отдавна вече говори за политическо пренареждане, особено по осите глобализъм/антиглобализъм, повече суверенитет/по-малко суверенитет. Дали пък не виждаме как точно този процес на пренареждане разцепва на две тази част от българското общество, която по всеки демографски признак би трябвало да гласува за политически сили с профила на ППДБ?
These are the questions that should keep you up at night.
Георги Вулджев, Фейсбук