От две години насам, откакто ме канят „по студията“, повтарям тезата, която, признавам, заимствах първо от Андрей Райчев: че през 2020-та година на площада у нас започна една своеобразна, малка, родна Революция.
Случилото се имаше всички белези на революциите: Статукво (Стар Режим) с база в страната и извън столицата, сили на Промяната с буржоазен характер, революционната реторика на „юмрука“, задкулисни ръководители, насилие и от двете страни, външни влияния, местни феодали-лоялисти и местни интелигенти-революционери.
Това, което добавях към описанието на Андрей Райчев беше собствената ми прогноза за края на тази Революция, основана върху наблюденията ми над историята. Исторически, нерядко революциите завършват според Хегеловата диалектика – а именно тезата (Статуквото), получава антитеза (Революцията), и след сблъсъка се стига до синтез между двете.
Две години подред прогонизрах по студията, че ще се стигне, по Хегел, до един такъв синтез, който да приключи Революцията. Две години „демократични шамани“ и „независими анализатори“ ми се подхилкваха в студиото, като го чуят. После подиграваха в статуси във Фейсбук какви съм ги дрънкал. „Глупости, ДБ/ПП никога не биха се прегърнали с ГЕРБ и ДПС, абсурд…“.
Е, прегърнаха се, случи се синтеза между двете и с това приключва Революцията. Точно, каквото ви обяснявах, а и не само аз, в продължение на две години, че ще се случи. Сега от този хегелиански синтез и край на Революцията от 2020-та реакциите са следните:
- Недоволни са революционерите. Защото се провалиха, не „взеха главата“ на краля, не събориха „Стария Режим“, не иззеха всичко от „феодалите“, а напротив – прегърнаха се с тях. Тоест, вместо напред се върнаха обратно, където бяха през 2015-та – под крилото на Борисов. Осем пропиляни години на изграждане на революционни настроения по всички медийни канали, на подготвяне и провеждане на Революция (започнала геройски на лодка, със знаме в ръка), и на опити тя да бъде изконсумирана политически.
- Доволни са силите на Стария Режим – защото не ги свалиха, не им „взеха главата“, не ги изчегъртаха. Устояха, оцеляха, даже накрая се „изпраха“ и сега, след над 2 години изолация, се връщат на власт. При това този път без опасността от досадни протестиращи на жълтите павета, защото тези, които пускат протестърите по команда също са в управлението.
- Най-доволни са Якобинците, тоест радикалното крило на Революцията, а именно Възраждане. Тези, които бяха на площада по време на Революцията, но в последствие останаха изолирани от останалите в нея и брандирани като прекалено опасни. Те са най-доволни, защото осъзнават, че случващото се ги оставя като единствената жизнена политическа сила на полето на „Революцията“, и единствена витална опозиция на тази власт. Това, неминуемо, ще им прелее свежи сили и проценти, почти гарантирано качвайки ги до втора политическа сила.
Кристиян Шкварек
10-годишната война между водещите фамилии на бългаската олигархия, проявила се в
употребени и режисирани протести, в квазисражения между статукво и промяна, между мафия и почтеност, между институциите и различните власти, осеяна с изблици на партийна кръвожадност и спиращи дъха медийни пърформанси, избори без избор и прочее салати–тъкмо тази епична свада най-сетне приключи!!!
Приключи с тройно политическо споразумение за нова справедлива делба под триумфалната арка на някакаква утопична съдебна реформа.
Да го духат бедните!!!
Любомир Пантелеев