Киевска медия: Руски реактори за Украйна – Скандалната ядрена сделка разцепи България и накрая пропадна, защото надуха цената!

България искала да продаде руските ядрени реактори на Украйна, но нямала особено желание.

Българските политици не очакваха Украйна да спази споразумението за доизграждането на Хмелницката АЕЦ. Това пише кореспондентът на украинското издание ГЛАВКОМ.
Дългата скандална сага с одобрението на украинските власти за закупуване на руски реактори в България приключи преди месец. На 11 февруари Върховната Рада одобри законопроект за закупуване на два реактора за завършване на трети и четвърти блок на АЕЦ Хмелницки. Парламентът даде разрешение за закупуване на това оборудване на държавната компания Енергоатом. Два реактора ще струват поне 600 милиона долара.

Тази история се превърна в истинска вътрешнополитическа конфронтация много преди гласуването в Радата. Министърът на енергетиката Херман Галущенко, който активно лобира за проекта, го вижда като огромна стъпка напред към енергийната независимост на Украйна. Противниците на завършването го смятат в най-добрия случай за ненавременно, в най-лошия – за огромна корупционна схема с руска следа.

Положителното решение на Върховната Рада от 11 февруари обаче окончателно обърна плочата на българските партньори и стана ясно, че и за тях не всичко е толкова еднозначно. В самата България има много сили, които са против продажбата на реактори у нас, а някои от тях вече са част и от сегашното правителство. Те не само се застъпват за разваляне на споразумението с Украйна, но и смятат, че спреният проект АЕЦ „Белене“, оборудването от което искат да продадат на Украйна, трябва да бъде възобновен.

Вместо това привържениците на споразумението аргументират позицията си с невъзможността както за възобновяване на този проект, така и за използване на оборудването му в друга атомна електроцентрала. Самото украинско-българско споразумение трябваше да бъде подписано до 11 март, но този процес отново се бави. Още веднъж…
От Белене до АЕЦ Херсон. История на сделката:
На 6 юли 2023 г. президентът на Украйна Володимир Зеленски беше на официално посещение в столицата на България София. Същия ден българският парламент прие решение, с което задължава правителството да започне преговори с Украйна за продажбата на оборудване, закупено от Русия за проекта за АЕЦ „Белене“.
Проектът за АЕЦ „Белене“ е разработен в края на 80-те години от киевската „Атоменергопроект“ и софийската „Енергопроект“ и предвижда изграждането на четири енергоблока с реактори ВВЕР-1000. Строежът на централата започва през 1987 г., но през 1991 г. българското правителство решава да го спре. В средата на 2000-те години имаше опити проектът да бъде възобновен и дори беше подписан договор за проектиране, доставка и изграждане на АЕЦ „Белене“ между българската Национална електрическа компания (НЕК) и руската „Атомстройекспорт“.
През март 2012 г. обаче българското правителство прие решение, което отново постави работата в дълга пауза. Въпреки това в края на 2016 г. НЕК преведе 600 млн. евро по сметката на Атомстройекспорт за производството на два ядрени реактора ВВЕР-1000, парогенератори и друго оборудване, поръчано още през 2008 г. През 2018 г. беше направен нов опит да се възроди многострадалният проект за АЕЦ, но през октомври 2023 г. българското правителство, ръководено от своите решението на парламента да продаде на Украйна оборудване от АЕЦ „Белене“, прие резолюция, с която окончателно сложи край. Поне в сегашния си вид.

Оттогава продължават преговорите между България и Украйна за условията за прехвърляне на оборудване от недостроената българска АЕЦ в Украйна. През март миналата година от интервю за Ройтерс на изпълнителния директор на Енергоатом Петро Котин стана известно, че Украйна се надява да подпише споразумение с България за закупуване на два реактора през юни същата година.
Той също така отбеляза, че ако първият от реакторите бъде доставен навреме и в пълен обем, Енергоатом ще бъде готов да започне работа по въвеждане в експлоатация на новия реактор след две до три години. Вторият реактор, каза той, трябва да бъде инсталиран по-късно.
Говорейки за цената, Котин каза, че България преди е искала да получи 600 милиона долара за два реактора, но сега иска да увеличи цената.

„Има постоянно желание от страна на българската страна да извлече повече полза за себе си от тези 600 млн. долара и колкото повече време минава, толкова по-високи цени обявяват, но ние все още сме фокусирани върху цената от 600 млн.“, каза тогава шефът на Енергоатом.

От днес, според енергийния министър Жечо Станков, българската НЕК и украинската Енергоатом продължават техническите преговори за закупуване на реакторите на АЕЦ „Белене“.

Че преговорите продължават и протичат успешно, съобщиха и събеседниците на Главком както в Украйна, така и в България. Така според Мартин Владимиров, директор на Програмата за енергетика и климат към Центъра за изследване на демокрацията в София, Украйна и България вървят към сключване на споразумение при условията, определени с решение на българския парламент.
„Срокът за подписване на споразумението между България и Украйна е 11 март“, каза експертът, но отбеляза, че той може да бъде удължен.
Отговорът на въпроса защо може да се продължат преговорите очевидно трябва да се търси в българското правителство и парламент.
В момента от информацията, предоставена от българското Министерство на енергетиката на местните медии, стана известно, че Украйна и България продължават да обменят коментари по текстовете на проектите на предварителни споразумения, предложени от българската НЕК, които са първоначален вариант на основните финансови и правни параметри и основа за преговори.
Има и информация, че засега само една фирма е проявила интерес към превоз на оборудване. Вместо това възниква проблем с намирането на застраховател, който да предложи приемлива оферта.
Освен това, както отбелязват от българското енергийно министерство, окончателното решение за продажбата на оборудването от АЕЦ „Белене“ на Украйна ще бъде взето от българския парламент.
Реактори разцепиха политическата сцена на България!
Българските депутати, от които зависи окончателното решение за продажбата на оборудването от АЕЦ „Белене“ на Украйна, са на коренно противоположни позиции по този въпрос.
Така например лидерът на управляващата ГЕРБ (дясноцентристка партия „Граждани за европейско развитие на България“) Бойко Борисов смята, че продажбата на реакторите на цената, на която Украйна ще ги купи, със сигурност е по-изгодна, отколкото да останат неизползвани.

„По-добре реакторите от АЕЦ „Белене“ да бъдат продадени на Украйна и парите да отидат в бюджета, а не да ги държат под навеси“, смята политикът. Опозиционната на правителството проевропейска коалиция „Продължаващи промени – Демократична България“ също подкрепя решението за продажба на оборудване на Украйна. „Това ще бъде от полза за българската икономика. Това е оборудване, което в момента не може да се използва за нуждите на българската енергетика. „Би било хубаво да си върнем поне част от цената, която платихме“, каза Лена Бориславова, зам.-шеф на тази парламентарна група.
От друга страна са проруските сили. Те не само са против „ядреното“ споразумение с Украйна, но и смятат, че проектът АЕЦ „Белене“ все още може да бъде възроден. В частност, за партия „Възраждане“ готовността на Украйна да дострои АЕЦ „Хмелницки“, и то с оборудване, произведено в Русия, е пример какво може да направи и България. Лагерът на противниците на споразумението с Украйна е убеден, че решението на парламента за продажба на оборудване на Украйна трябва да бъде отменено, а АЕЦ „Белене“ да бъде достроена.
„Очакваме подкрепа от колегите, най-малкото от БСП – Обединена левица, защото тяхната последователна позиция е, че АЕЦ „Белене“ трябва да бъде възстановена“, каза Искра Михайлова, депутат от „Възраждане“ и допълни, че партията вече е внесла проекторешение за разваляне на продажбата.
От БСП – Обединена левица, които са част от новото правителство и на чиято подкрепа се надяват в опозиционното Възраждане, също смятат, че АЕЦ „Белене“ не е затворен проект и има шансове да бъде завършена. Социалистите признават, че при сегашната конфигурация на правителството трябва да се правят компромиси, но смятат, че техните аргументи по въпроса за продажба на оборудване на Украйна са по-силни и не трябва да правят отстъпки по него. От ГЕРБ обаче смятат друго.

Според Бойко Борисов, след като неговата партия толерира контактите на социалистите с руското посолство, БСП трябва да толерира и продажбата на техника на Украйна.
„Както ние толерираме срещата на Гуцанов с Митрофанова (депутат от БСП и посланик на Русия в България – „Главком“), предвид сложността на коалицията и тяхната идеологическа обвързаност с Русия, така и те трябва да толерират това, че сме поели ангажименти към нашите украински и атлантически партньори“, отбеляза лидерът на ГЕРБ.

Какво движи продажбите…?

Освен публичната подкрепа на някои български политически елити за продажбата на оборудване за Хмелницката АЕЦ на Украйна, днес има още няколко фактора, които създават благоприятни условия за успешното приключване на украинско-българското „ядрено“ споразумение.
Първият е икономическата нецелесъобразност от по-нататъшно съхранение на това оборудване в България без неговото използване. Още през 2021 г. депутатът от Демократична България Мартин Димитров съобщи, че до 2018 г. за нереализирания проект АЕЦ Белене са похарчени над 1,5 млрд. евро. От своя страна тогавашният служебен министър на енергетиката Андрей Живков отбеляза, че за периода 2018-2021 г. за него са похарчени малко над 5,5 млн. евро.
Вторият фактор е чисто технологичен. В коментар за българския информационен ресурс actualno.com експертът по ядрена енергетика проф. Георги Кашчиев отбеляза, че без руска помощ България не може да построи АЕЦ „Белене“ с това оборудване. Затова продажбата му на Украйна е правилен ход.
„Не всички компоненти са доставени.“ Например основните циркулационни помпи, които се произвеждат в Русия. Те могат да бъдат произведени другаде, но това ще бъде дълъг процес. Ние нямаме този опит, не можем без руски фирми. „И докато ни обявяват за вражеска държава, ние не можем да направим нищо с това оборудване, освен да стои като паметник на глупостта и алчността“, каза българският експерт и добави, че „украинците имат много по-развита ядрена индустрия и много повече опит“.

Това, че България не е получила цялото оборудване за АЕЦ „Белене“ от Русия, съобщи през 2021 г. и споменатият бивш служебен министър на енергетиката Андрей Живков. По думите му два завода доставчици в Санкт Петербург и Волгодонск имат недовършено оборудване, за което България не плаща за съхранение и не е предприела стъпки да го получи. Въпреки това, както отбеляза Мартин Владимиров в коментар за Главком, оборудването, което липсва за пълен комплект, не е много сложно и може да бъде произведено в Украйна.

„Що се отнася до приказките, че продаденото от България оборудване не е достатъчно за инсталиране на два реактора в Хмелницката АЕЦ и че ще трябва да се вземе допълнително оборудване от „Росатом“, всъщност украинците могат да си го направят сами. Това определено не е специално оборудване, свързано с „Росатом“, уверява експертът.
И третият не по-малко важен фактор е незаинтересоваността на олигарсите, ангажирани в българската енергетика, да блокират украинско-българския договор. Според Мартин Владимиров основните олигархични мрежи в България, ангажирани с изграждането на ядрени мощности в страната и участващи в проекта Белене, сега са преминали към изграждането на два реактора в АЕЦ Козлодуй и работят с корейски и американски компании.
„Затова не мисля, че те ще се противопоставят категорично на продажбата на оборудване от Белене“, смята експертът.
…и каква е пречката
Въпреки това изглежда, че нито горепосочените фактори, нито положителното отношение на българския министър на енергетиката, нито подкрепата на част от българския политически елит, все още не са достатъчни украинско-българското „ядрено“ споразумение най-накрая да стане факт. Възможно е преговорният процес поне да бъде продължен. И това, между другото, няма да е за първи път. На 11 септември миналата година българският парламент вече удължи с половин година срока, даден на правителството за преговори с Украйна.
В момента най-очевидната причина, поради която това може да се случи, е съпротивата на местните проруски сили.

И ако гласовете на „Възраждане“ в парламента не са достатъчни за блокиране на споразумението, то социалистите имат поне един лост за влияние по този въпрос. Те просто могат да изнудват партньорите си в правителствената коалиция, като я напуснат. Последицата от подобен ход би била падането на правителството и най-вероятно нови парламентарни избори.
Въпреки че лидерът на управляващата ГЕРБ Бойко Борисов казва, че „БСП трябва да толерира продажбата на техника на Украйна“, той все още не може да пренебрегне заплахата за бойкот от страна на социалистите. А разпадането на правителствената коалиция и нови избори за реактори за Украйна изобщо не са това, от което имат нужда нито ГЕРБ, нито България в момента.
Освен това в България в момента тече сложен процес на формиране на държавния бюджет и българските политици може просто да не се интересуват от ядрено оборудване за Украйна.
Не трябва да се изключва също така, че в ситуацията със споразумението за продажба на оборудване за АЕЦ на Украйна Бойко Борисов в момента е заел същата позиция, както по отношение на споразумението за сътрудничество между Украйна и България в областта на сигурността.
По едно време той го сравни с „купуването на завод на 9 септември“, визирайки известна сентенция в България колко недалновидно било да се купи завод след комунистически преврат и национализация. Като цяло след идването на власт на администрацията на Доналд Тръмп в САЩ, а в самата България беше съставено правителство с участието на проруска партия, външната политика на София и в частност нейният украински вектор претърпя известни промени.
И сега, както се казва в България, държавната им стратегия спрямо Украйна е „да не се изтъкват, докато не отмине бурята“. Затова може би „ядреното“ споразумение е станало заложник на тази стратегия и трябва да изчака…
Игор Федик, за „Главком“ от София