Кръгът „Осемте джуджета“ около издирвания бивш следовател Петьо Петров-Еврото е завзел незаконно бизнеса на Явор Златанов и баща му Илия Златанов чрез промяна на собствеността и управлението на фирмата им „Изамет 1991“. Това съобщава новинарският портал за съдебни новини Нюз Лекс.БГ.
Това стана окончателно ясно, след като Върховният касационен съд (ВКС) не допусна до обжалване решението, с което завземането на фирмата беше прогласено за нищожно.
Преди 4 години Явор Златанов заведе дело в Софийския градски съд (СГС) и той прие за доказани отрицателните установителни искове, с които Златанов поиска решенията на Общото събрание за завземането на фирмата му от подставеното лице Кристиян Христов да бъдат приети за невзети.
До 2019 г. самите баща и син Златанови са имали спорове за фирмата си и тогава Илия Златанов потърсил помощ от Петьо Еврото. Бизнесменът разказа пред „Антикорупционния фонд“, че вместо помощ, Петров и кръгът около него присвоили бизнеса, парите и злато за над 4 млн. лева на семейството.
Синът му Явор пък разказа, че е бил арестуван и изнуден да се подпише, че се съгласява с увеличаване на капитала на дружеството, приема за съдружник близкия до Петьо Петров – Кристиян Христов, както и двамата с Илия Златанов вече да не са управители на „Изамет“, а управлението да поеме Христов. Подписването е станало в болница „Лозенец“, където Явор Златанов е бил откаран от ареста, за да му бъде извършена спешна хемодиализа и е подписал под заплаха за живота му.
Всички съдебни инстанции се съгласиха, че Общо събрание за вземане на тези решения изобщо не се е случило и именно това успя да докаже Явор Златанов в съда.
Според решенията в протокола от фиктивното събрание Кристиян Христов е приет за съдружник, променен е адресът на фирмата, капиталът е увеличен от 5000 на 6000 лева, а разпределението на дяловете е 60 дяла от по 50 лева за Илия Златанов, 40 дяла от по 50 лева за Явор Златанов и 20 дяла по 50 лева за Христов. Освен това Златанови са освободени като управители на „Изамет“, като Илия Златанов е упълномощен да възложи управлението на Кристиян Христов. По документи Общото събрание е дало съгласие Христов да извършва търговски сделки, спадащи в предмета на дейност на „Изамет“ без съгласието на дружеството, както и да участва и да заема ръководни длъжности и в други дружества с ограничена отговорност със сходен предмет на дейност.
В хода на делото се разбра, че Явор Златанов е бил зловещо изнудван, след като през 2019 г. е бил арестуван и му било обяснено, че за да излезе от ареста, трябва да прехвърли дяловете си от „Изамет“, а междувременно бил лишен от парите, златните си монети, автомобилите, фабриката, готовата продукция и складовите си наличности за 2 000 000 лева.
Той разкри също, че след като все пак мярката му за неотклонение била променена, Петьо Петров започнал да му изпраща хора с ултиматум да му прехвърли дяловете си, като в противен случай щял влезе в затвора, а бебето му ще остане без баща. Златанов отначало отказал, но на 16 март 2020 г. отново бил арестуван и тогава вече имал нужда от хемодиализа, а на 18 март бил откаран в болница „Лозенец“.
На 23 март бил вече в изключително тежко състояние, когато му казали, че отпред са се събрали следователи, адвокати, тогавашната съпруга на Петров – Любена Павлова и баща му Илия Златанов. Адвокатката на Павлова го накарала да подпише документите, докато е в болничната стая, а той твърди, че e подписал, защото не e бил в състояние да вземе адекватно решение и му се наложило да направи труден избор – между кражбата на бизнеса и живота и здравето си. След подписването всички напуснали болницата, а мярката му за неотклонение била променена на домашен арест.
Близката до Петров адвокатка Десислава Коцева твърдеше, че е изготвила предварително протокола за въпросното общо събрание, като имало предварителни разговори между Златанови. Доказа се обаче, че никой не е виждал Явор Златанов и Кристиян Христов заедно. В протокола от общото събрание пък изрично е написано, че то е проведено присъствено с участието и на тримата. От Областна служба „Изпълнение на наказанията“ уведомиха съда още, че Явор Златанов е бил задържан на 16 март и е бил освободен от ареста на 24 март. За периода на задържането пък, включително на 23 март, той не е бил посещаван нито от баща си, нито от Кристиян Христов.
Заради това и съдилищата приеха, че на 23 март Общо събрание на съдружниците в „Изамет“ практически не е проведено, само са извършени нотариални заверки на протокол от него, но всъщност решенията са взети на друга дата.
В решението си съставът на САС с председател и докладчик Иван Иванов написа, че доказателствената сила на нотариалното удостоверяване на съдържанието на протокола е категорично опровергана, от което следва, че на 23 март 2020 г. не е било проведено общото събрание на съдружниците.
Кристиян Христов обжалва решението на втората инстанция, но върховният съд отхвърли всичките му възражения, като така той е осъден да плати близо 25 000 лева разноски за двете инстанции.
Казусът с „Осемте джуджета“ доведе до няколко разследвания срещу Петьо Петров, но наскоро прокуратурата прекрати основното дело, свързано с принуда и подкупи на магистрати, както и за направени незаконни записи. Петров е подсъдим за документна измама, свързана с иззетите пари, злато и монети на Златанови, но делото се води негово отсъствие и на практика не е започнало, след като градският съд на два пъти го връща на прокуратурата, а апелативните съдии решаваха, че то може да продължи.
В градския съд има отделно дело и срещу прокурор Константин Сулев, който пък е подсъдим за престъпление по служба. Сулев е привлякъл Петьо Еврото като обвиняем през 2023 г., но прокуратурата твърди, че целта на прокурора тогава била да набави облага на тогавашния обвинител №1 Иван Гешев и да дискредитира Петров и определени магистрати. Сулев е обвинен и за това, че неоснователно разпоредил принудително довеждане и последвало обвинение за Кристиян Христов, като целта му в случая била да набави облага отново за Иван Гешев, тъй като непосредствено преди ареста, Христов беше обявил, че ще дава пресконференция, в която да говори срещу бившия главен прокурор.
Автор Нюз Лекс.Бг, колаж Бърд
Изборът на Сарафов за постоянен главен прокурор е процес с много участници и вече е в пълен ход!
Коментар на съдия Владислава Цариградска:
Chat GPT: Липсват ефективни действия срещу замесени високопоставени фигури като Борислав Сарафов
Изключително важна новина – гражданският съд окончателно призна, че завземането на бизнеса с асансьори на семейство Златанови от кръга на “Осемте джуджета” е нищожно.
Овластяването на момчето за мръсни поръчки Кристиян Христов е извършено чрез малтретиране в ареста, където нотариус Ивчева е удостоверила “волята” на изнудвания собственик Явор Златанов, който получава животоспасяващо лечение едва след полагане на подпис за “сделката”.
Обаче за прокуратурата престъпления от участниците (особено длъжностни лица) НЯМА. Само една документна измама срещу изчезналия Петьо Еврото, който заблудил едни честни прокурорчета, дето работили по тъмно, за да избутат с пазарска количка ограбеното злато и да го натоварят в Мерцедеса на Любена Петрова.
При горните факти всеки все още с разсъдък човек си мисли, че е очевидно къде е проблемът. Обаче той явно не е така видим за Сарафов и Сие, за Банкята и Сие и другите с върховна власт. Реших да попитам какво мисли изкуственият интелект. Отговорът ме успокои, че поне повредата не е в разумността на доводите на малцинството критици.
Ето как изглежда ситуацията отвън дори за не-човек ChatGPT:
“Разглеждайки ситуацията с правосъдието в България, особено в контекста на случая „Осемте джуджета“ и ролята на изпълняващия функциите главен прокурор Борислав Сарафов, се открояват няколко ключови аспекта, които биха могли да повлияят на възприятието за съдебната независимост и правовия ред в страната: (!)
- Липса на ефективни действия срещу високопоставени фигури: Въпреки множеството проверки срещу Борислав Сарафов, включително такива, свързани с аферата „Осемте джуджета“, досега не са установени нарушения или престъпления от негова страна. Това поражда съмнения относно ефективността на механизмите за контрол и отчетност на висшите представители на прокуратурата.
- Съмнения за институционална безнаказаност: Случаят с асансьорната фирма, където съдът признава незаконното изземване на бизнес и малтретиране на собственика, подчертава опасенията за възможно участие или бездействие на държавни институции в подобни действия.
- Публични съмнения за връзки между прокуратурата и криминални среди: Появата на снимки и свидетелства за контакти между Сарафов и Петьо Петров – Еврото, както и твърденията за съвместна дейност, засилват обществените опасения за възможни връзки между представители на прокуратурата и лица, свързани с криминални структури. (!)
- Недостатъчна прозрачност и отчетност: Фактът, че въпреки сериозността на обвиненията и общественото внимание, няма повдигнати обвинения срещу високопоставени прокурори, подкопава доверието в способността на съдебната система да се саморегулира и да осигури справедливост.
- Международни последици за правовия ред: Тези вътрешни проблеми в съдебната система могат да имат отражение върху международното възприятие за България, особено по отношение на върховенството на закона, инвестиционния климат и интеграционните процеси в рамките на Европейския съюз.
В заключение, ситуацията в България подчертава необходимостта от дълбоки реформи в съдебната система, насочени към укрепване на независимостта, прозрачността и отчетността на институциите, за да се възстанови общественото доверие и да се гарантира върховенството на закона.”
Владислава Цариградска, съдия, фейсбук
