Административният съд в Добрич присъди обезщетения на деветима граждани по дела срещу Националната агенция по приходите (НАП) за изтекли лични данни от информационните масиви на агенцията на 15 юли 2019 година, съобщават от съдебната институция.
Съдът е приел за основателни претенциите на гражданите като според събраните доказателства е определил различен размер на обезщетенията за претърпените неимуществени вреди. Ищците трябва да бъдат обезщетени от НАП с по 100-200 до 300-350 лева плюс начислените лихви.
Най-голямото обезщетение в размер на 500 лева получава Х.Т.Х. на основание Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Административният съд е отхвърлил по всички решени досега дела сумата до пълния предявен размер от 1000 лева в исковите молби.
Претърпените неимуществени вреди от гражданите се изразяват в психическо напрежение, страх, безпокойство, притеснение, негативни преживявания и емоции вследствие от незаконосъобразното бездействие на ответника, изразяващо се в неизпълнение на задълженията му по Закона за защита на личните данни, посочват в мотивите си съдебни състави.
Постановените вече решения могат да бъдат обжалвани пред Върховния административен съд.
Общо в Административния съд в Добрич са образувани 14 дела срещу НАП заради изтичането на лични данни, посочват от съдебната институция. Едно дело е изпратено във Върховния административен съд по спор за подсъдност, а други четири са отложени за събиране на доказателства.
Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) глоби преди време Националната агенция за приходите (НАП) с 5,1 млн. лв. заради изтичането на личните данни на около 6 милиона българи. По закон санкцията можеше да достигне до 20 млн. лв., но КЗЛД счета, че то е достатъчно. Миналата година проверката показа, че НАП не е приложила "подходящи технически и организационни мерки".
Незаконно разкрити и разпространени бяха различни категории лични данни: имена, ЕГН и адреси на български граждани, телефони, електронни адреси и друга информация за контакт, данни от годишни данъчни декларации на физически лица, данни от справките за изплатени доходи на физически лица, данни от осигурителни декларации, данни за здравноосигурителни вноски, данни за издадени актове за административни нарушения, данни за извършени плащания на данъци и осигурителни задължения през "Български пощи", както и данни за поискан и възстановен ДДС, платен в чужбина.
Неправомерно изтекоха данни на 6 074 140 физически лица – 4 104 786 живи български и чужди граждани, и 1 959 598 починали физически лица.
През юли 2019-та тогавашният финансов министър Владислав Горанов коментира, че изтеклите данни от НАП не могат да навредят на българските граждани. ЕГН-то, дори да бъде обвързано с името, не предполага възможността да се извърши манипулация, без да се наруши друг закон, каза тогава Горанов.
Никой от отговорните лица не подаде оставка заради безпрецедентния теч на данни – нито финансовият министър Владислав Горанов, нито шефката на НАП Галя Димитрова.
