Ами съвсем нормално си е 50-90% от хората да не вярват на медиите и само 29% да вярват на новините.
Това са същите 25-30%, които гласуват и крепят „евроатлантизма“, от който се отрекоха дори Христо Иванов и Радан Кънев. Бойко Борисов и Делян Пеевски обаче ще крепят „атлантизма“ до последно, докато от Вашингтон не дойде директива, че падналият цар е гол, ама много гол.
А той е много гол и много дементен. Не Джо Байдън, да не си помислите – човекът страда от възрастта си, от болестта си и има нужда просто да бъде оставен да изживее живота си с достойнство. Не. Тези, които стоят зад него – техните ментални отклонения лежат върху плещите на милиарди хора по света. Сорос, Шваб и кой знае още колко безименни психопати с милиарди в банковите си сметки.
Но да се върнем към стожерите на „евроатлантизма“ в България – националните медии. Онези, които посрещаха Кирчо и Асенчо с ококорени от възторг очи. Същите, които преди това възхваляваха Бойко, а после унижаваха Пеевски. Сега чакат със затаен дъх новото „евроатлантическо“ правителство на Бойко и Пеевски, което ще се грижи за интересите на Украйна. Евроатлантизъм е това, не е шега работа! Zelensky first, you know.
Напоследък започнах да съчувствам и на Зеленски. Веднага след нападението на Русия той сключи мирен договор – защото си е давал сметка за последствията. Но западните „партньори“ бързо го натириха по правия път – път без изход за родината му.
Ройтерс ни съобщава, че българите не вярват на националните медии заради отразяването на войната в Украйна.
Е, ако помислим за отразяването на всенародното въстание с ковчезите и бесилките, презентирането на Кирчо и Асенчо, данните за инфлацията, повишението на разходите на работещите и заплатите на администрацията и пенсиите на злощастните ни майки и бащи пенсионери, отразяването на държавните задължения, корупционните скандали и изборните резултати – ще установим, че има много причини да не вярваме на националните медии.
Усеща се като зимата през 1989/1990 – пълен разпад, объркани политици, вкопчили се в старото, други – напускащи потъващия кораб, хаос и неизвестност. Тогава обаче имаше надежда и оптимизъм. Днес имаме Урсула, която ни казва да се готвим за война с държава, притежаваща ядрено оръжие. На нашата граница.
А мисирките по националните телевизии все по-трудно удържат гостите си и все по-вяло опонират на реалните факти. На всичкото отгоре и Николай Марков им се стовари – напълно изненадващо, разбира се.
След Байдън и Зеленски, Бойко и Делян, вече започнах и на националните журналисти да съчувствам. Въздишките и уморените им гласове в края на интервютата им ми вдъхват малко кураж, че поне са запазили капка здрав разум след цялата тази промяна.
А много мои приятели продължават да вярват в „евроатлантизма“. В кавички го слагам, защото ако беше това, за което го представяше цялата либерална машина – политици, медии и НПО-та, нямаше да е нужно журналистите да ни убеждават колко богати и щастливи сме станали, статистиците да фалшифицират данните за инфлацията и благосъстоянието ни, политиците да местят едни пари от една сметка в друга, създавайки илюзия за богатство.
Политическа система, която работи добре, няма нужда от пропаганда по националните медии, нали? Когато човек може да си плаща сметките, може да си позволява почивка, може да спестява по мъничко, има перспектива, надежда и планове за утрешния ден – тогава няма нужда от БТВ и Нова да го убеждават в това.
Мая Живкова – Роджърс
фашистката цензура у нас майкопродавците наричат борба с дезинформацията – вече е забранено да говориш, да пишеш и дори да мислиш по начин, различен от този, който са наложили англо-американските им господари…
Къде ти е забранено да говориш бе гнидо? Ако беше забранено, щеше ли да си ръсиш простотията тук?
Главите ви пълни с рашистки говна, ама друга гледна точка му викат… да ви ЕПМ нещастни ватенки…