С много тежки оценки за Румен Радев и неговата основна роля в разрушаването на държавата излезе бившият шеф на президентския кабинет Калоян Методиев веднага след речта на Гергьовския парад. Радев шокира всички с тежките си квалификации, но и Методиев не му остана длъжен. “В какво точно качество насъсква народа срещу политиците?”, запита бившият му приближен и обвинява в самоунижение политици като Десислава Атанасова от ГЕРБ и Николай Денков от Продължаваме Промяната, които стояха зад гърба му и не напуснаха официалната трибуна незабавно, “когато ги оплю публично”.
Съвсем наскоро и Веселина Томова от Афера публикува секретен чат със съпругата на Радев Десислава Радева, която го обвинява в същото – в самозабравяне. Очевидно най-близкият кръг на президента забелязва изключително сериозната заплаха от трансформацията на държавния глава към диктатор от азиатски тип, който управлява еднолично България на ръба на Конституцията и жонглирайки с партиите като шарлатанин с дървени кегли.
Ето и цялата позиция на Калоян Методиев:
Денят на св. Георги и на храбростта!
Няма как да се премълчи словото на президента. В деня на празника прозвуча: чуждопоклоннство, продажност, обезверяване, обществен разкол.. те политиците са отговорни…. „една крепост най-лесно се превзема отвътре”….
Негативизъм, оплюване, настройване на армията и народа срещу политиците и партиите му, ярка антисистемност.
И това от човека, който управлява еднолично държавата с 5 служебни кабинета. Най-овластеният човек в държавата.
Създаделят и разрушител на политически формации. Човекът, който от години се бърка във всички партии (крепости) и ги разбива отвътре.
Резонните въпроси към политик номер едно в държавата са:
Кого точно напада?
Закъде трупа и канализира обществена агресия?
В какво качество насъсква народа срещу политиците?
Как се самоопределя в публичния живот на държавата?
Върхът на политическият театър е да го играеш опозиция на самия себе си пред цяла България! Цинично, но вече и опасно. Самозабравянето е факт. И тласкането да страната към друга форма на управление.
Официалните лице трябваше да проявят поне малко достойнство и да напуснат трибуната, когато ги оплю публично. Не е имало в България такова самоунижение.
Днешните смутни времена изискват храброст и смелост!
Политическата битка за подредено, развито, спокойно и сигурно общество с работещи институции е най-важната днес. Нея трябва да водим!
Честит празник!
