На Световното първенство по художествена гимнастика в Япония в края на месеца Симона Дянкова и останалите ни четири златни грации от ансамбъла в Токио ще излязат за последен път на килима. После петте момичета ще отворят нова страница в своя живот, макар че трудно може да се повярва, че няма да останат по някакъв начин свързани с гимнастиката.
В интервю за НОСТРАБЕТ капитанът на тима Симона Дянкова разкрива своите очаквания за Шампионата на планетата, свикват ли с новите уникални съчетания и кои ще са им опоненти за златото в многобоя.
– Симона, как върви подготовката заСветовното и имате ли нужнатамотивация да спечелите единственататитла, която Ви липсва?
–
– Мисля, че много добре се подготвяме ивсичко се развива по план. Отново сме взалата, беше странно да се върнем взалата и да тренираме, но постепеннонавлязохме във форма. Имахме вече еднаконтрола в София, на която играхмедемонстративно двете нови съчетания, асега на състезанието на Гран при вМарбея ще имаме възможност отново даизпробваме съчетанията за Световното.
– Илиана Раева каза, че въпроснитесъчетания са доста сложни и граничат сфантастиката.
– Така е, но ние сме готови за тях. Тозиправилник наистина граничи сфантастиката, тъй като е най-трудниятправилник, който е бил в гимнастиката. При такава трудност за 2 минути иполовина да събереш толкова многоточки е предизвикателство. Трябва да смепрецизни, защото нещата се случватбързо, разконцентрираш ли се дори замиг, може да загубиш.
– Каква е отборната нагласа за Шампионатана планетата?
– Ние имаме мотивация, имаме испокойствие, тъй като мина най-важнотосъстезание, което беше Олимпиадата. Вече сбъднахме мечтата си, ноабсолютни световни шампионки не смебили и това е най-големият мотив за нас – да дадем всичко от себе си, за да го направим. Но каквото и да се случи, златният медал от Игрите в Токио остава.
– Как трябва да играете в Япония, за дапокорите и световния връх?
– Трябва да играем както всеки път и кактовинаги сме го правили – на най-високониво, и да се раздадем максимално. Акоостанем спокойни и успеем да изиграемсъчетанията без грешка, всичко ще енаред. Всяко състезание е различно, нотова ще е последното за нас и се надявамда се справим.
– След рева на рускините за вашетоолимпийско злато, очаквате ли съдиите дапогледнат по друг начин на вас?
– Напълно е възможно всичко това да повлияе, но ние не мислим за тези неща.Искаме да играем така, както натренировките, да направим направимтова, което зависи от нас и да сепредставим възможно най-добре. Вечеказах, че не сме психически обременени, след като станахме олимпийскишампионки.
– Кои ще са ви конкуренти за световната титла?
– На Олимпиадата се борихме с три-четириотбора за златото, сега сигурно ще са повече. Много ще е оспорвана борбата, много трудно ще се вземе медал. Еднамалка грешка може да те изкара отиграта. Сред претендентите за първото място сме ние, Русия, Италия, Беларус,Япония, изобщо конкуренцията ще е много голяма.
– Къде пазите златния си олимпийски медал?
– Дълго време го носих с мен, защотовсички искаха да го видят, така че беше в чантата ми. Сега съм го поставила вспециално кътче у дома, където седи до другите ми отличия.
– Как станахте гимнастичка?
– Когато бях на 6 години, майка ме заведе вклуб „Чар“. Започнах да тренирам при Мария Чиприянова, а по-късно мой личен треньор стана Филипа Филипова и под нейно ръководство се развих като състезател.
– Като малка, какво искахте да постигнете в спорта?
– Ако трябва да съм честна, мога да кажа, че аз като дете не съм разбирала какво се случва. Нямах някакви определениамбиции, просто исках да тренирам, да сезанимавам с нещо. Но впоследствие вече така се развиха нещата, че аз имахамбиция да стигна до националния отбор,да играя добре и да изпитвам удоволствие от играта. Дори и тогава обаче не съм си поставяла цел да участвам на Олимпиада.По-късно се случи, с напредване на възрастта и след като влязох в националния и започнах да израствам.Когато се събрах заедно с тези четири момичета и започнахме подготовка за големите първенства, исках не само да отида на Игри, но и да успея.
– След Световното спирате с гимнастиката. Ще Ви липсва ли?
– Гимнастиката е моят живот. От 20 години се занимавам с това и колкото повече наближава моментът, в който ще преустановя кариерата си, толкова по-странно се чувствам. Толкова дълго време съм отдадена на моя любимия спорт, през толкова лишения минах, през толкова изпитания. Няма да крия, че ще ми е странно да стана сутрин, да не отида на тренировка и да не съм на строг режим, въпреки че от тази гледна точка аз никога съм нямала проблем да изглеждамдобре на килима и не е било нужно да миследят килограмите.
– Бихте ли продължили да работите за Вашия спорт?
– Със сигурност ще остана свързана по някакъв начин с гимнастиката, защото вече казах, че тя е моят живот и има какво да й дам. Към днешна дата обаче нямам идея какво точно бих правила в залата и занапред.
– Ако оставим настрана триумфа на Олимпиадата, кои други успехи на килима ще помните?
– Най-приятните ми спомени са свързани със Световното в София през 2018 година, когато спечелихме златния медал на обръчи. Играхме пред родна публика и в пълна зала, в която бяха също нашитеблизки, роднини и приятели. След като ги зарадвахме, бяхме удовлетворени, а благодарение на тях и другите фенове се почувствахме специални. Никога няма да забравя тези прекрасни мигове, които осмислят една дългогодишна работа.
– На кого сте благодарна за подкрепата през тези години?
– На майка ми, която ме заведе в залата и която бе моя опора през цялото време, на моя треньор Филипа Филипова, която ме направи и изгради като гимнастичка, на Весела Димитрова, без която нямаше да стигна дотук. Тя е идеалният треньор и знае как се правят олимпийски шампионки.
– Весела бе споделила пред мен, че след Световното иска да спре и да си почине, но изглежда няма да си почива дълго, тъй като е приела да продължи със следващия ансамбъл?
– Сега правилникът се променя и съчетанията на другия ни ансамбъл ще са уникални и неповторими. Пожелавамкъсмет на момичетата, които ще ни наследят, но с треньор като Весела за мен е вън от съмнение, че ще успеят.
– Симона, Вие вече сте сгодена. Кога ще е сватбата?
– Скоро ще е, но още не сме избрали дата.
– Вашият мъж свикна ли с честите Ви отсъствия?
– В това отношение не сме имали проблем, тъй като той самият е бил спортист и знае какъв е животът на спортиста. От дълго време сме заедно и през всичките тези години, докато тренирах и ходех непрекъснато по лагери и пътувах, той много ми помагаше и ме е разбирал.
– Какъв е спорист е бил Никола Яначков?
– Бил е футболист и е юноша на Левски. Играл е и за други отбори, но е спрял рано със спорта. Щастливи сме заедно и му благодаря, че всеки ден прави така, че да се усмихвам.
