Преди месец в телевизионно интервю певецът Георги Станчев си позволи да интерпретира негативно някои факти, които пряко засягат група „Диана Експрес“ и мен като човек и композитор. Бих желал тези, които четат тази статия да знаят, че цитираните по-долу „шедьоври“ Станчев разпространява още от 2004 г., като началото на тази кампания бе дадено в негово интервю същата година за в-к „Труд“ брой 13-19 май. Тогава не взех становище, но тъй като казаното от него сега отново се повтори съм длъжен да представя и моята гледна точка. Ще започна с една значима тема, се казва в писмо на композитора до медиите (Публикуваме го без редакторска намеса).
На въпроса „Защо напусна „Диана Експрес?“ през 2004 г. Станчев отговаря: „Имахме спорове и за пари. Поисках от Митко да ми увеличи хонорара, той се опъна“. А сега 12 години по-късно казва: “Казах му, че искам друго заплащане“. Истината, обаче е съвсем друга. И аз и той имахме едногодишни договори с „Концертна дирекция“. Моят хонорар беше 45 лв, а неговият и на другите музиканти от групата по 35. Претенциите му за друг хонорар не бяха в моите правомощия и се отнасяха до „Концертна Дирекция“, защото аз не бях негов работодател.
Така, че това е лъжа. Той е идвал един единствен път в дома ми през 1981, за да ми каже, че след лятното турне напуска „Диана Експрес“. Когато му напомних, че даде дума пред групата да работи с нас четири години, отговорът беше: “Всеки ден в групата е загубен ден за кариерата ми на соло певец“, или нещо такова. Описвам този случай, защото става въпрос за морал и думата на един мъж. В случая на Г. Станчев. Сами рабирате, че никой няма да покани певец за работа в професионална група само за шест месеца и да запише сингъл с него. Да! И това искам да се знае, че в „Диана Експрес“ той е работил само шест месеца и е записал с нас само две песни. Ето, това е истината защо Станчев напусна групата.
Друга няма… През 2004 Г. Станчев казва: „Митко Щерев не позволяваше да пея собствена музика“. Сега:“ Исках да мога да пиша и аз музика“. Това също не отговаря на истината. Когато той дойде в групата ние /четиримата/ имах-ме готов репертоар. Г. Станчев беше поканен за певец, а не за композитор. Ако на първата ни среща ми беше казал, че има амбиции да пише музика за група-та веднага щях да го помоля да затвори вратата на репетиционната отвън… В телевизионно интервю един журналист в разговор с него казва: „Самият ви глас е записан в „Гинес“. Г. Станчев отвръща:“ Да и не случайно“. И после продължава: „Всичко се доказва в тоя свят“. Всичко се доказва, но в случая той тиражира десет години една лъжа.
В Блиц Станчев също заявява, че бил регистриран в книгата на „Гинес“ като певец с уникален глас. В същия сайт малко по-късно, обаче сам си вкарва автогол като признава, че такава регистрация всъщност няма, защото казва: „Аз изобщо не съм проверил това нещо – казаха ми го“. Цялата тази работа ми напомня за поговорката “Хитрата сврака“… В телевизионно предаване той казва: “Аз съм оригинал и феномен. Аз съм алтино.“ Всъщност в това твърдение има истина, колкото регистрацията му в „Гинес“. Добре е да се знае, че Г. Станчев пее горе до до диез на първа октава. Това е и най високият тон изпят от него в „Душа“. Това е и най-високият тон на тенорите в оперните представления. Освен това в учебниците за музика алтиното е с диапазон горе до фа. Тоест два тона и половина над тенора и /над неговия диапазон/. Никой не оспорва, че Станчев има интересна бленда, която има прилика с женския глас, но по законите на музиката като диапазон на гласа си той е един стандартен тенор и нищо повече…
Продължавам с хвалбите. Става въпрос за песента „Душа“.
През 2004 той казва: “Тази песен никога нямаше да стане хит, ако не бях я изпял аз.“ Добре е този самовлюбен човек постоянно да си припомня, че изпълнител по Закона за Авторско Право на песента „Душа“ /от сингъла издаден през 1980 година/ не е той, а група „Диана Експрес“. Тогава феновете не знаеха дори името му, защото преди да се присъедини към групата беше пял по ресторанти. В едно такова твърдение може да има истина донякъде, ако когато той изпя „Душа“ беше известен певец, но не беше!.. Ще продължа с шедьоврите му.
„Аз щях да бъда световна звезда“. И написаното на лично място в страницата му във Фейсбук: “Единственият българин зад когото са заставали парите на големите западни продуценти. Такъв договор не е получавал никой поп и рок музикант до момента в България“. Ето коментара ми: Аз пък бях поканен за композитор във „Виржиния рекърдс“, но понеже ми предложиха един милион, а аз исках два, отказах да подпиша договора. Вярвате ли ми? Сега за прословутия договор на Г. Станчев. Първо, един нереализиран договор нищо не значи. Второ, до ден днешен никой не е видял този договор. И трето, всеки може да си напише какъвто си поиска договор, да го показва и да го говори за него по медиите. Казаното по-горе от Г. Станчев е абсурдно и олицетворява най-вече поговорката: „Умря циганката дето ме хвалеше“, а аз ще допълня, „и затова се хваля сам“…
Ще завърша с това. С обидните и негативни квалификации спрямо „Диана Експрес“ и мен пръв започна Г. Станчев още през 2004 г. След 10 години той отново повтори всичко. Сега съм длъжен да отговоря, защото една лъжа повторена много пъти за хората става истина. Ще напиша нещо, което засяга най-вече хората на изкуството. Повярвайте ми! Никой не може да започне кариера от самия себе си. Г. Станчев можеше да бъде приятел – мой и на групата, но с действията си сам се изолира. Жалко е, че той чрез медийните си изяви, които се простираха между истината и лъжата направи всичко възможно да унищожи собственото си начало като певец, което е свързано с песните „Душа“ и „Признание“, с мен и група „Диана Експрес“. Нещо, което той не може да отрече, защото друго начало няма…
Автор: Митко Щерев
