В момента Пеевски и Борисов плащат луди пари с крадения корупционен кеш на медии и журналисти, за да нападат Румен Радев и останките от ПП ДБ и да натискат за бъдеща коалиция на ПГ на Радев с ГЕРБ и копейките от Възраждане с Шишкото отзад.
Такъв ход ми се струва абсолютно нелогичен и Боко и Шишкото харчат напразно заграбеното на принципа “откъдето дошло, там и отишло”.
Няма как Пеевски и Борисов да купуват гласове и да фалшифицират изборите, както го направиха брутално два пъти през 2024 година, защото обществената нетърпимост към тях е огромна.
Ето, че даже в БСП се освестиха и осъзнаха и забиха мощен шут отзад на Фритюрника, Гуци – Гуцанов и Свинята Майка Пеевски.
Язък за журналисти като пияната Мадам Веска от Варна и веселия нощен дъждосвирец Дачков, които се подадоха на чара и на изкушението на Пеевски (Варна) и Борисов (Дачков) и станаха за резил на стари години.
Ако Пеевски и Борисов с пари и с МВР си купят изборите и се опитат да спрат Урагана на Промяната, няма да получим още от същото, а обратно – Пеевски и Борисов ще го получат и ще се сблъскат челно с товарния влак – мощни всенародни протести и избори до дупка до тяхното пълно измитане. Краят за тях в дошъл и никакъв “Туин Пийкс” в Петрохан и незаконен Сарафов няма да ги спаси. Втора Сглобка няма да има и мокрите сънища на отчаяните крадци няма да се сбъднат.
Край! Пеевски, Борисов и Сарафов си отиват завинаги. КОЙ с частния самолет в Дубай, КОЙ на подсъдимата скамейка, КОЙ във федералния затвор на САЩ!
Щом и политическите зомбита в БСП се усетиха и взеха завоя, значи и там са разбрали колко струват куците оферти на Пеевски и слугинажът към него. Зиро. Кръгла Нула!
Колеги, отказвайте мръсните пари на тези тези боклуци и ги осветявайте. Нали не искате после да сте в редицата на срама с Шишковия Галъп, с Веса Томова, с Дияна Дамянова, с Нидал Алгафари, с Цветанка Андреева, с Колтуклиева, с Мадам Велева и другите говорещи мисирки на Шишковците?
Николай Бареков
Новият опит за „омаскаряване“ на един от убитите – чрез внушението, че е бил адвокат или част от кантора, обслужвала интересите на „Росатом“ – не издържа дори елементарна логическа проверка.
Ако тук има мотив, възниква простият въпрос: защо руската страна би имала мотив да го елиминира, след като той вече е „свършил работа“? Подобна версия е не просто несъстоятелна – тя е очевидно удобна, защото измества фокуса от реалните политически и институционални отговорности.
Истината е по-дълбока и далеч по-неудобна. Изходът от арбитражното дело по АЕЦ „Белене“ беше политически договорен още преди съдът да се произнесе. Това не беше импровизация, а логично продължение на вече очертана линия на поведение.
До арбитраж изобщо нямаше да се стигне, ако Бойко Борисов (след заплашително напомняне от страна на Кремъл през техен човек тук) не беше разпоредил на Делян Добрев да прекрати три дни по-рано единствения действащ договор, който обвързваше държавата и прехвърляше върху нея отговорността за прекратяването на проекта. Решението на Министерския съвет № 250 от 28.03.2012 г., внесено по доклад на Делян Добрев, се оказа ключовият юридически акт, който отвори пътя към арбитража. Фактът, че договорът изтичаше само след броени дни – без правни и финансови последици – прави този ход още по-показателен.
Няма съмнение, че Делян Добрев е действал по указания. Той беше министър едва от няколко дни след уволнението на Трайчо Трайков и не вземаше самостоятелни стратегически решения. А за Трайчо бе ясно, че никога няма да го подпише. Решението беше политическо – и беше на Борисов.
Същите актьори, със същия водещ център на решения, впоследствие договориха и „изхода“ от арбитражното дело. Зад кадър беше постигнато споразумение: България да плати около 600+ милиона евро, вместо пълната претенция от над 1 – 1,2 милиарда евро, а това да бъде представено публично като „голяма победа“. В действителност това беше контролирана загуба, опакована като успех.
Имаше и друг вариант – да не се плати нищо. Но той изискваше политическа воля, която очевидно липсваше. НЕК изпълни политическите инструкции, договореността беше формализирана, а арбитражният съд по същество утвърди вече постигнатото разбирателство между Борисов и Путин.
И тук възниква въпросът, защо България „губи“ дело срещу „Росатом“, плаща стотици милиони евро, докато Кремъл продължава да разполага с компрометираща информация за милиарди, засягаща лично Борисов? Това не прилича на юридически спор. Прилича на политически рекет – с дългосрочни зависимости и краткосрочно алиби. За тези, които казват, че Радев е проруския политик у нас.
Нелепият опит за омаскаряване на жертвата, за сметка на истинските въпроси към разследващите – защо не си вършат работата, а прикриват убийците, не променя тези факти. То само подсказва колко силен е страхът истинската схема да бъде разплетена докрай. И че залозите са много, много високи.
Дали пък това не обяснява нервността на Борисов.
Което ще стане, ако моделът падне. Само не съм сигурен, че обществото е готово да чуе цялата истина, и няма само да поиска да се спрат зловонията.
Илиян Василев
