Корупцията, безпътицата и насилственото приемане на Еврото са обърнали българина към Европейския съюз и евроатлантическите ценности. Излишно е да се питаме чия е “заслугата” – последните близо 20 години България се управлява почти без прекъсване от страховития корупционно – корпулентен тандем на Борисов и Пеевски. Именно срещу Двамата Шишковци бяха стохилядните протести през декември в цялата страна, които ги изметоха привидно от властта с подаването на оставка. Те обаче кроят мръсни схеми и мрачни планове как да не пуснат управлението и всички конституционни козове и лостове са в тях. Пеевски и Борисов продължават да управляват и нямат намерение да пускат кокала. Ето го цялото изследване на нагласите на българина:
За първи път под половината българи заявяват доверие в ЕС – едва 46%, при средно 48% сред останалите държави членки. Това показва последното издание на изследването „Стандартен Евробарометър 104“, проведено на терен в България между 9 и 29 октомври 2025 г. Исторически страната ни досега бе сред най-големите поддръжници на съюза и изследването сега предлага отрезвяваща снимка на обществените нагласи.
Проучването, което обхваща представителна извадка от 1030 български граждани (част от общо 26 445 интервюирани в ЕС), разкрива общество, което е силно привързано към европейската идея като концепция, но дълбоко разочаровано от икономическата и институционалната реалност в страната.
Вероятно роля за засилването на песимизма има и приемането на европейската валута – събитие, което е историческо и стратегическо в значението си. Но то не бе подплатено с достатъчно активна комуникация и информационна кампания, докато в същото време месеците преди въвеждането на еврото бяха съпътствани със значителна инфлация, дезинформация и целенасочена пропаганда в социалните мрежи, които изостриха тревогите и страховете на населението.
Портфейлът срещу статистиката
Една от най-ярките разлики между България и останалата част от съюза (или може би причина за горните статистики) е усещането за личен финансов просперитет. Данните показват сериозен разлом в удовлетворението – докато средно 75% от гражданите в ЕС-27 оценяват финансовото състояние на домакинствата си като „добро“, в България този процент е едва 55. Песимизмът се засилва на национално ниво – само 26% от българите виждат икономическата ситуация в страната като позитивна, в сравнение с 38% средно за съюза.
Причината за този негативизъм е ясна – инфлацията. За половината от българите (50%) растящите цени и цената на живота са най-острият проблем пред държавата. Това е значително над средното ниво за ЕС, което е 31%.

На кого вярва българинът тогава?
Със сигурност не на правителството и институциите. България продължава да демонстрира тревожно ниски нива на доверие в националните стълбове на държавността. Разликата със средноевропейските нива е особено видима в правосъдието и правоприлагането.
Тази системна липса на доверие в местните органи обяснява защо българите често търсят легитимност навън. Брюксел остава символ на стабилност, въпреки че скептицизмът към конкретните политики нараства:
Демокрация под натиск и страхът от еврото

Удовлетвореността от начина, по който работи демокрацията в България, остава критично ниска. Едва 26% от българите са доволни от демократичната среда в страната си, което е най-ниското ниво в съюза (за сравнение – в Дания е 79%).
Подкрепата за единната валута остава сред най-ниските извън зоната. Само 42% от българите подкрепят еврото, докато 49% се обявяват „против“. За сравнение – общата подкрепа за единната валута в ЕС-27 е рекордно висока – 74%.
Този скептицизъм се прелива и в общата оценка за членството:

Едва 54% от българите вярват, че страната им печели от членството в ЕС (при 74% средно за ЕС).
Само 51% смятат, че страната е по-добре подготвена за бъдещето благодарение на съюза, което е със 17 пункта под средното ниво за блока (68%).
Възходът на социалните мрежи
Едно от най-неочакваните отклонения в доклада е начинът, по който българите получават информация. На фона на общото недоверие социалните мрежи придобиват необичайна тежест. Цели 48% от българите са склонни да се доверяват на информация от социалните мрежи, докато в ЕС това правят едва 29%. Телевизията все още е водещ източник – с 67% доверие у нас (спрямо 61% в ЕС).

