Септември и Октомври ще бъдат изключително бурни и тектонични в българската политика. Всички, които критикуват правителството на Денков, че не прави достатъчно, трябва да си дават сметка, че то е под неимоверен натиск – силен и мащабен от всички страни. Отвътре – на практика няма здрава опора, освен абстрактната подкрепа на гражданското общество и на Улицата. Казвам абстрактна, защото народът не е склонен да излезе масово на Улицата всеки път когато кабинетът или ППДБ имат нужда. ГЕРБ и в по-малка степен ДПС /те поне са по-тихи и работят зад кадър/ така подкрепят кабинета Денков, че понякога ти се иска да не го правят. Всички други партии и президент искат незабавната политическа смърт и на ППДБ и на кабинета.
Отвън – класическа парадигма на подкрепата на партньорите – тя винаги идва и ще идва по-късно и недостатъчно, защото по принцип съюзниците не се намесват във вътрешните ни работи или ако го правят не могат да потвърдят публично. България е под огромен натиск от Русия, в комбицания с Турция и местните им проксита, и без подкрепа от съюзниците ни просто нямаме толкова местен ресурс за да се противопоставим. А съюзниците винаги имат по-висши съображения – стратегически отношения с Турция, със Сърбия, с Русия и т.н. и за нас винаги няма да остане време. Така и с проекта Солидарити Ринг – подкрепят го, защото няма да си кършат хатъра с Турция.
На всичко отгоре няма ход на това правителство, който да е лесен и най-вече безспорен /средата не го позволява, дори и да е такъв/ – нито едно назначение не минава без съгласуване – Мария Габриел е де факто политически комисар и с нея се съгласува всичко. Видяхте как завиха по темата Тотализатор, оказа се, че и там има човек на ГЕРБ.
Когато критикувам кабинета за едно или друго /без/действие, винаги отчитам, че не разполагат със свободата на действие, но го правя, защото без този натиск, трудно ще балансират огромната преса на ГЕРБ и ДПС.
На 4 септември в Сочи е срещата Едродан-Путин и за тази среща България бе подложена на брутален натиск. Шефът на БТГ Владимир Малинов е архитект не само на Турски поток, който пренася руски газ, но и на новия проект за увеличаване на преноса на руски газ с 4 милиарда куб м през 2024 – и това като прелюдия за много по-големи обеми. Той е главният проводник на руско влияние в сферата на природния газ, не на последно място защото е има дълг, чието изплащане зависи изцяло от транзита на руски газ. Той се ползва с политическата протекция на президента Радев и е подкрепян дискретно и от Борисов и Пеевски, дори в някой посолства го смятат за голям мениджър, и си затварят очите за Турски поток и за руския газ. Интересът на Малинов е приходите от транзит на руски газ да са максимално високи и дългосрочни. Това в последна сметка предопределя и ролята му. Неговите интереси съвпадат с тези на Кремъл и хранят руски агенти и проксита у нас.
Ако сте видяли колко са нетните приходи за първата половина на тази година на Газпром – малко над 2 милиарда долара, може да разберете, какво значение за Путин има внос на природен газ в ЕС през задния двор – Турция-България-Сърбия,-Унгария за над 10 милиарда.
Не е само суровия нефт и горивата /Лукойл/ и природния газ – агентурната мрежа на ГРУ е активирана на макс, а системата ни за сигурност е на практика на колене. Всичко може да се очаква – и политически убийства и взривове.
Запомнете – колкото ситуацията в Украйна става по-трудна за Путин, толкова по-агресивни и брутални ще стават неговите пратеници в Европа и особено в пробити страни като България. Митрофанова загатна в своето интервю – няма да чакат ситуацията да се развие в тяхна вреда, ще действат изпреварващо.
Ако Путин и Ердоган се договорят в Сочи за прането на руския газ в Турция – ще стане страшно. Президентът е поел ангажимент пред Путин и Ердоган, и за да го изпълни е готов на всичко – до преврат.
За това – когато бием по своите /в широкия смисъл всеки, който прави това което е нужно за да остане България на евроатлантически фундамент в своето развитие/ трябва да си даваме сметка за това, че сме във война и в епицентъра и е нужна най-вече солидарност и консолидация. Помнете общата картина и да не прекрачваме границата на рационалното в критиката – защото волю или неволю влизаме в ролята на „полезни“ идиоти. Ако това правителство оцелее през есента – ще бъде друго. Ако.
Илиян Василев, бивш посланик в Москва
