Той е Ники. На 3 години. Така и не става на 4. Три години ходене по мъките до фаталния 11 февруари 2011 г., когато издъхва в реанимацията на болница „Лозенец”.
Шефът на правителствена болница д-р Любомир Спасов го вкарва в операционната и прави трансплантация на черен дроб.
След 24 часа Ники се влошава, екипът прави втора операция. След това остава още седмица в реанимация и така и не излиза оттам. Д-р Спасов не дава обяснения на родителите.
Габи е на 10 месеца. Не доживява до 11. На 20 март 2009 г. умира в болница „Лозенец” след чернодробна трансплантация.
Такава е жестоката съдба на 70 процента от децата, на които са правени чернодробни или бъбречни трансплантации в Правителствена болница.
За разлика от тях щастието е на страната на 98 на сто от трансплантираните в чужбина. Така са получили шанс да живеят 3-годишната Едже, връстничката й Радина, 4-годишната Александра.
В същото време д-р Спасов показва пред медиите „успешните” трансплантация. Само че когато камерите угаснат и никой вече не пита за поредното дете в реанимация, то губи битката с живота заради хирургически грешки.
Заради това родителите на деца, които умират до дни след операция в болницата ще я съдят.
Досега има заведени две дела, очакват се още стотици.
До края на седмицата пък Центърът за защита на правата в здравеопазването ще сезира прокуратурата, защото според неправителствената организация болницата има удостоверение за трансплантации напълно в разрез със законите на страната. Обвинителите трябва да проверят всички документи, настоява адвокатът от центъра Христина Димитрова.
Удостоверението е дадено на болницата през 2010 г., а там се правят трансплантации още от 2005 г. Освен това документът е с подписа на уволнената шефка на Агенцията по трансплантации Теодора Джалева, която е работила в болницата, а сега отново е там. Вероятно си е затворила очите за редица пропуски, коментираха експертите от центъра.
Масово трансплантациите се извършват от д-р Спасов, който обаче е кардиохирург.
Лично на мен не ми е известно в болница „Лозенец“ да работи чернодробен хирург, коментира Димитрова.
Първата малка пациентка, която получи черен дроб в „Лозенец“ през 2004 г., бе Памела. Тя е добре и до днес, но в операцията тогава участва и проф. Масимо Малаго от Германия.
С него е работила и д-р Ралица Русева. Родителите на поне няколко деца ще я помнят цял живот с добро, защото тя им признала, че в болница „Лозенец” децата им не са добре, но имат шанс в болница в Англия, Германия, САЩ. Лично тя е направила контакта с чуждите клиники, лично тя ги е пратила. За това е платила с мястото си в Правителствена болница. През 2010 г. е уволнена от д-р Спасов, след 11 години работа с мотива, че нарушава трудовата дисциплина, защото си придружила пациент за ретрансплантация на дете.
Първият й грях бил, че през 2009 г. дръзнала да каже на родители, че единственият шанс за живот е в чужбина, защото в правителствена няма кой да се справи с усложненията
и децата умират от хирургически грешки.
Защо правим нещо, след като не сме готови да посрещнем последващите усложнения? Защо трансплантираме, а не можем да правим операция на тромбоза на порталната вена, което е честно срещнато усложнение след чернодробна трансплантация, риторично попита тя.
От трансплантация на година се нуждаят между 3 и 5 деца. Едва ли те ще преобърнат бюджета на здравната каса и на държавата, за да не могат да се платят операциите им в чужбина, вместо да бъдат убивани в болница „Лозенец”, възмути се д-р Русева.
За периода 2008-2011 г. са извършени 10 чернодробни трансплантации на деца, от които 5 се починали до месец след операцията, а други 2 са насочени за повторна трансплантация в чужбина.
Тогава от центъра настояха за проверка на болницата
и изпратиха сигнал до премиера Бойко Борисов, който назначава шефа на лечебното заведение.
Още тогава директорът на „Лозенец“ категорично отхвърли обвиненията.
Това, което е изнесено като данни не отговаря на действителността. В
Университетска болница „Лозенец“ е направена първата трансплантация
2004 година на дете. От тогава до сега са направени 22 чернодробни
трансплантации с успеваемост 80 процента. Университетска болница
„Лозенец“ отговаря на всички изисквания като материално техническа
база и човешки фактор за извършване на трансплантации на тъкани органи
и клетки, настоя той.