Търсенето на храната е довело до еволюцията на дългата шия на жирафите, показва ново проучване, цитирано от електронното издание „Юрикалърт“.
Изследване, ръководено от биолози от Пенсилванския университет, анализира как тази черта може да се е развила и дава нов поглед върху този въпрос.
Преобладаваща хипотеза е, че конкуренцията между мъжките е повлияла на дължината на шията. Изследователският екип обаче установява, че женските жирафи имат пропорционално по-дълги вратове от представителите на силния пол. Това дава основание да се предполага, че по-голямата необходимост от храна на женските може да е довела до еволюцията на този орган.
Проучването, в което са изследвани телесните пропорции на диви жирафи и на екземпляри, отглеждани в плен, е описано в статия, публикувана в изданието Mammalian Biology.
Според учените резултатите показват, че дължината на шията може да е резултат от това, че женските се хранят с листа, които се намират дълбоко, в труднодостъпната корона на дървото.
В класически теории за еволюцията Жан-Батист Ламарк и Чарлз Дарвин предполагат, че дългите шии на жирафите са се развили, за да им помогнат да достигнат листата на голяма височина, избягвайки конкуренцията с други тревопасни животни.
По-нова хипотеза обаче предполага, че еволюцията на дългите вратове е била предизвикана от конкуренцията между мъжките, за да утвърдят господството си. Това означава, че мъжките с по-дълги шии може да са били по-успешни в съревнованието, довело до размножаване и предаване на гените на потомството.
Тази „хипотеза предполагаше, че мъжките ще имат по-дълги шии от женските“, казват експертите от Пенсилванския университет, като начело на изследването е биологът Дж. Лойд Хък. „И технически те наистина имат по-дълги шии, но мъжките са с 30-40 % по-големи от женските“.
В изследването са анализирани снимки на стотици диви и живеещи в плен масайски жирафи, за да се проучат относителните пропорции на тялото на всеки вид и как те могат да се променят с израстването и съзряването на животните.
Изследователите са събрали хиляди снимки на масайски жирафи, отглеждани в плен, от публично достъпните фотохранилища, както и фотографии на диви възрастни животни, направени през последното десетилетие. Тъй като е трудно да се определят абсолютни показатели като общата височина от снимка без референтна точка с известна дължина, учените се фокусират върху измервания, съотнесени едно към друго, или пропорции на тялото – например дължината на шията спрямо цялата височина на животното. Биолозите ограничават анализа си до изображения, които отговарят на строги критерии, като например използването само на фотографии на жирафи, които са перпендикулярни на камерата, за да могат последователно да направят различни замервания.
“Можем да разпознаем отделните жирафи по уникалния им рисунък на петната“, казва Дъг Кавенър от научния екип. Данни за приблизителните рождени дати на животните са предоставени от зоопаркове и организации за животни в САЩ.
„Когато разгледаме внимателно тази информация, кога е направена снимката и приблизителната възраст на животното, можем да идентифицираме конкретния индивид на почти всяка снимка на жираф в плен. Тази информация беше от решаващо значение, за да разберем кога мъжките и женските жирафи започват да проявяват различия в размерите и как растат“, допълва той.
При раждането си мъжките и женските представители на вида имат еднакви пропорции на тялото. Изследователите установяват, че макар мъжките животни обикновено да растат по-бързо през първата година, пропорциите на тялото не се различават значително, докато не започнат да изследват половата си зрялост около тригодишна възраст. Тъй като размерите на тялото се променят в началото на живота, екипът ограничава изследването си от диви животни – чиято възраст до голяма степен е неизвестна, до напълно пораснали възрастни.
При възрастните жирафи изследователите установяват, че женските имат пропорционално по-дълги шии и носове. Възрастните мъжки, от друга страна, имат по-дълги предни крайници и по-широки шии. Тази закономерност е еднаква както при жирафите, отглеждани в плен, така и при тези в дивата природа.
„Вместо да се протягат, за да ядат листата от най-високите клони, често можете да видите жирафи – особено женските, да проточват шия дълбоко в короната на дърветата“, казва Кавенър. Те „са придирчиви – ядат листата само на няколко дървесни вида, а по-дългите шии им позволяват да достигнат по-дълбоко в дърветата, за да получат листата, които никой друг не може да има. След като женските достигнат четири-петгодишна възраст, те почти винаги са бременни и кърмят, така че смятаме, че повишените им хранителни изисквания са довели до еволюцията на дългите шии“ на този вид животни.
„Ако храненето на женските е причина за тази емблематична черта, както предполагаме, това подчертава важността на опазването на намаляващите им местообитания“, казва Дъг Кавенър. Според него популациите на масайски жирафи са намалели бързо в последните 30 години, отчасти заради загуба на местообитания и бракониерство.
Източник: БТА
