Тръмп подчини на волята си най-безмилостния и безкомпромисен тиранин на човека – времето

Никога преди това в живота си не бях виждал такова нещо и съм убеден, че повече няма да видя. За пръв път виждам някой да подчинява на волята си най-безмилостният и безкомпромисен тиранин – времето.

След 60 мъжете постепенно залязват. От тях се очаква да излъчват спокойствие, търпение и мъдрост като Валентин Вацев, да разказват отминали истории на внуците си на чаша чай, а не тепърва да покоряват най-големите върхове в живота си. Има редки изключения – художници и писатели, които са били неизвестни и случайно в късна възраст ги откриват и добиват слава. Но никога политици и водачи не достигат пика си в такава възраст: Наполеон, Александър Велики, Чингиз Хан, Цезар, Ханибал и т.н. – всичките достигат своя пик на много по-млада възраст.

Ако някой ми беше казал, че е възможно мъж, който цял живот е бил успешен и известен, да достигне своя пик в 70-те си години, щях да му се изсмея невернически. А ако ми беше казал, че същият тоя мъж след като достигне най-големият си пик в 70-те си, след това ще падне до най-ниското си дъно в живота, само за да може след това почти в 80-те си години да достигне отново най-връхната точка в живота си – тогава щях да го сметна за луд.

Тръмп го направи и показа, че тази лудост и фантазия е възможна. Пренаписа законите на времето. Но това не е всичко. Някой вярвал ли е, че мъж на такава възраст може да се превърне в поп-икона подобна на Елвис? Почти всяка негова снимка да бъде иконична, приковаваща вниманието и закотвяща се в съзнанието – дали ще е „арестантското“ му фото (направено от враждебен на него фотограф и въпреки това станало иконично), дали ще е снимката с окървавено лице и свиреп поглед, на която крещи секунди след което е прострелян: „Fight, Fight, Fight!“, дали ще е снимката му като шофьор на камион, като служител в „драйв-тру“ на Макдоналдс или сегашната му снимка отново като президент – всяка от тях е паметна.

Замисляте ли се за това как не обичаме да гледаме лицата на старите хора? Бръчките, старческите петна, изсъхнала и смачкана кожа, оредяваща коса, висящ грозно врат – всичко това ни плаши и ни напомня за нашата тленност. Предпочитаме да извръщаме поглед настрани. Имам чувството, че цялата ни популярна култура е едно безкрайно бягство от мисълта за остаряването и смъртта

Обаче Тръмп със същите старчески петна, провиснал врат, бръчки, смачкана и изсъхнала кожа не ни плаши. Не просто не ни плаши, а неговите снимки са едни от най-иконичните, като един политически Елвис Пресли.

Истината е, че не ни плашат бръчките, старческите петна, провисналият врат и т.н., плаши ни това, което символизират в главите ни. Отминало време, слабост, самота, безнадеждност, примирение, упадък и смърт. При Тръмп обаче те не символизират това, а точно обратното – енергия, непримиримост, воля, триумф, ЖАЖДА ЗА ЖИВОТ.

Духът му победи и подчини тялото. Дух на млад и жаден за живот човек, който се оказа по-силен от тялото на старец. Кой нормален човек може да е възрастен популярен мултимилионер и с неограничен достъп до всички най-сладки блага в тоя живот и да рискува всичко това на стари години, за да води десетилетни битки, в които рискува да му вземат всичко и да го вкарат доживот в затвора?

Нали всички си мечтаем „да станем богати“, за да можем да се пенсионираме и да си почиваме по цял ден и да потъваме в хедонизъм, нали всички мразим стреса, борбата и напрежението, това да имаме малко свободно време? А тоя човек, който има всичко това, за което мечтаем, избира съзнателно „стреса, напрежението, борбата“. Всъщност избира ЖИВОТА.

Това е живото олицетворение на Ницшеанския идеал за човека, който приема, търси, посреща челно, жадува и желае живота винаги и при всички обстоятелства. Никога не казва „не“ на живота с всичките му изпитания и предизвикателства, не го отлага, не си почива от него, не се крие от него.

Заради това на 80 години има енергия, която нямат и 20-годишните. Защото винаги казва „да“ на живота, а нашата култура ни възпитава още от съвсем млади да казваме „не“ на живота. Да се упояваме по всевъзможни начини, само и само да не общуваме пряко с живота, защото ни плаши – с телевизия, алкохол, хедонизъм, трева, хапчета, компютърни игри, фантазии.

Най-голямата лъжа на съвремието ни е, че „хедонизмъ“ е животът. Хедонизмът е просто по-изтънчен и престижен начин да избягваме живота. Но в същността си е избягване на живота, точно както са и по-непрестижните начини за това (алкохолизъм, хазарт, дрога).

Животът е борба и триумф на волята над материята. Koйто го приема, гледа го в очите и му казва винаги „да“ до последния си дъх, на него животът най-скъпо му се отблагодарява.

Тихомир Чергов, фейсбук