Явор Дачков срещу народа и народът срещу Явор Дачков! (драма с еврото в полунощ)

Журналистът Явор Дачков публикува поредния си среднощен статус за ценители, който предизвика остра полемика, талантливи отговори и дори в стила на издателя Лари Флинт и съдебно дело, заведено от друг издател. Обикновено на сутринта Дачков трие статусите си, но напоследък се навъдиха доста почитатели на неговата среднощна публицистика, сред които сме и ние от bnews, и те скрийнват или свалят статусите му, за да ги пазят като артефакти на настоящето за идните поколения.

Публикуваме статуса на Явор, както и два отговора от двама ярки публицисти и един на засегнатото лице, които са защитници на лева и противници на въвеждането на еврото.

Явор Дачков:

Ако бях по-мнителен, щях да си помисля, че Недялко, който никога не е правил нищо, без да взема пари (пословична, провинциална лакомия), е нает от правителството да оглави протестите срещу еврото, за да ги обрече на провал.

Недялко беше съдружник с Пеевски, пудел на Борисов (тресеше си телесата с някаква тенис ракета на корта при Бойчето) и създаде сайт-клозет за жълти новини и изнудване.

Понеже е много алчен, примитивен и много нахален – всички големи играчи се стъписваха от него и му наливаха маса пари за тоалетната, защото беше съдружник с Пеевски и обслужваше Борисов.

В началото Пеевски го зареждаше с новини, за да тръгне Pig, а накрая даде милиони, за да купи този трибуквен виртуален парцал. После Недялко развя знамето на революцията срещу Борисов и Пеевски, на които слугува от 15 години.

Днес Недялко оглавява протестите срещу еврото и създава „Град на лева“ (по банална аналогия на гламавия „Град на истината“ на СДС през 1990.а), идея, която може да се роди само в бездарната глава на потомството на посредствени стъкмисти на римушки. Все пак тази фамилия унищожи легендарния бургаски театър преди десетилетия и основа жълтата преса в България…
Към него прибавям и нелепия измамник от Виличии, който завлече маса народ със стотици милиони и е на къса верижка от всички служби, контролирани от Делян Пеевски, който приключи Кики Петков с един запис, а вторият тепърва предстои.

Пиша това, защото днес видях много свестни хора, които отиваха и се връщаха от протеста срещу еврото. Хора с интелигентно и нормално излъчване, които просто искаха да изразят недоволството и опасенията си от авантюристичното и припряно бързане на правителството да ни вкара в еврозоната. Тук ще направя уговорката, че на мястото на правителството бих направил същото именно, за да не оставя и грам възможност на сънародници като Недялко да дерибействат под маската на суверенитет.

Единственият суверенитет, който България е имала, има и ще има, е този на бездънната простотия. Това трябва да се знае и да се помни. Не като обида, а като факт. За да няма илюзии.
Чух всички аргументи срещу еврото от хора, които уважавам и ценя. Всички те се базират на презумпцията, че България има възможността да излъчи читаво, независимо, компетентно и разумно управление, което мисли за общото благо. Дълго време си губих времето да мисля като тях. България е такава, каквато е, и винаги е била такава. Страна, която се управлява от чужда орбита – Истанбул, Москва, Вашингтон (с прокси Брюксел).
Това няма да се промени, а в дни на центробежна лудост и преформатиране на света, според мен, е по-разумно да сме в по-голямата орбита на ЕС, в която сме и без друго, независимо, че нейната траектория може да не изглежда добре. Друга няма.
Онези, които фантазират БРИКС и повторение на Русия от СССР през 1944-а, просто не са в час, защото с войната в Украйна Русия обърна гръб на Европа радикално и това няма да се промени в следващите десетилетия, олигофренията на Тръмп по-скоро ще разпадне Америка, отколкото да я направи по-силна, а ние сме там, където сме. И е по-добре да не се колебаем в избора, защото винаги падаме на земята.

Така мисля с цялото съмнение, че тотално греша, а в този момент се поздравявам за избора, че не станах политик. Уважавам хората, които сега упражняват тази професия и вземат решения. Всички ги мразим, но това е непосилна отговорност. На тяхно място не знам как бих постъпил.
Сега няколко думи за лева. Аз съм възпитан от социализма, който имаше лицемерно отношение към парите, но според мен в това имаше нещо благочестиво. Социализмът усещаше, че парите отключват зло, че алчността е зло и че да искаш да придобиваш материални блага, те води към погибел. Това в атеистичната и примитивна идеология не беше обяснено и артикулирано, но беше вярно като усет. Друг е въпросът, че беше лицемерие на официалната власт. Някакви селяндури се нанесоха срещу Докторската градина и се ползваха от всички привилегии на капитализма, за разлика от простолюдието. Говоря за комунистическата номенклатура, която беше цинична и откъсната от нормалните хора, като всяка друга номенклатура и власт. Но все пак духът на социализма възпираше беса към парите.
След краха на комунистическата идеология това засили махалото в обратна посока и всички комунисти се юрнаха към капитализма. Най-предприемчивите се оказаха хората от управлението на старата власт – ДС, номенклатура и прочие, което също е нормално в еволюционното развитие по Дарвин.
Въпросът за парите обаче е духовен и затова не може да бъде решен със социално инженерство.
Когато Мойсей се качил на планината Синай (Хорив), да вземе десетте заповеди от Живия Бог, които положили началото на очовечаването и обожествяването на хората (тяхната екзистенциална конституция), евреите, които го следвали през пустинята, докато бягали от египетско робство, толкова се смутили от отсъствието на лидера си, че направили златен телец от събраните сред народа накити, за да му се покланят като на бог. Когато Мойсей се върнал с каменните скрижали от срещата си с Живия Бог, толкова се потресъл от това, че безверният народ си направил идол, на който да се покланя, а не на Живия Бог, който му е дал душа и сърце по свой образ, че изпуснал плочите от гняв и те се счупили. Наложило му се да се върне втори път, а Всепрощаващият Господ му дал копие на оригинала. Последното е за склонността ни да се съдим и самоосъждаме .
Парите са идол. Те са необходимо зло. Както казва Ерих Кестнер, те са първите по важност от второстепенните неща.
Моето поколение бе възпитано да се срамува от разговорите за пари. Повечето от нас и до сега не могат да вземат добра цена за труда си, защото се подценяваме. За мен това е по-добрият вариант от алчността.
Свети Йоан Златоуст казва, че е беден не този, който няма, а онзи, който желае да има онова, което няма.
Да протестираш в защита на паричен символ като суверенитет е безпътица и глупост. Защото парите са символ на нашата зависимост от тях. Дали ще си зависим от лева или от еврото, няма никакво значение (и Недялко, и виличиито са зависими по съответния курс на деня и опитите им да яхнат това са обида за интелигентността).
Левът не е никакъв символ на независимост. Той е някакъв паричен знак, средство за разплащане, който всички ще забравим след една година. А и си спомням, че доларът и марката бяха далеч по-уважавани от всички днешни защитници на лева по времето на социализма и първите десет години от прехода.
Животът е скъп и ще поскъпва заради българската и световна алчност, а не защото сме обърнали лева в евро. И поскъпва, защото по-голямата маса от хората живеят все по-добре – купуват, жадуват, планират и се наслаждават на живота, както никое поколение преди тях. Това е истината за консуматорското общество, от което вече станахме пълноценна част. Затова и протестите срещу еврото са балон във ФБ, но няма да имат никакъв национален успех.
Българите никога не са живели толкова добре, колкото сега. И го знаят.

Това, че е на заем, няма да ги уплаши, защото всеки по-мързелив и южняшки народ го знае интуитивно – това е дар, обратен на протестантската етика, която изисква, юрка, потиска и държи сурова дисциплина, за да се създават блага през лишения.
А и ние, българите, толкова дълги години сме живели в бедност (почти винаги), че малко отпускане на примката никак не е зле.
Добре, че не съм премиер, защото щях да ви закопая в дългове, за да изпитате поне за две-три десетилетия спокоен и щастлив живот, защото сами няма как да си го изработим, като гледам конкуренцията на западното усърдие и източната целенасоченост.

Ние сме по средата и се носим по вълните на историята без големи претенции към нея, но и без голям принос.

Ако успокоим малоумните си страсти, може и да прекараме много добре в този земен рай, който упорито се опитваме да превърнем в ад от проклетия, защото сме бездарни за религиозна връзка, обичаме врачките, червените конци и външните тоалетни и сме убедени, че има кемтрейлс, но няма Бог.

Отговорът на Недялко Недялков, който завежда дело за среднощната атака:

ФИРКАЛНИКЪТ ЯВОР ДАЧКОВ ме наплюл по поръчка на новия си господар Бойко Борисов и ГЕРБ.

И то как ме наплюл – бил съм „пуделът на Бойко Борисов“, обаче съм водел протестите?!

Явно вижда мен в огледалото.

Дачков от няколко месеца е на издръжка в ГЕРБ, обядва редовно с Влади Горанов. Онзи ден пак са били заедно, вероятно за да получи хонорара си за доноса срещу мен. Горанов явно е забравил, че Дачков му искаше доживотна присъда по време на протестите през 2020 г.

Не бих хвърлял камък по това рядко ла*но, че ще ме опръска, но има два проблема.

1. Закача мръснишки семейството ми. Били сме „потомствени доносници на ДС“. Баща ми – „посредствен стъкмист на римушки“, „унищожил легендарния бургаски театър“.
2. Дачков ми дължи много, много пари – около 100 000 лв. Изхранвал съм го дълги години в „Уикенд“ и „Галерия“, отделно съм му давал пари на ръка и под форма на лични заеми. Които никога не е връщал.

По точка 1, за семейството. Нека се помоли да не го срещна нейде из центъра на София, около телевизията, където живее. Тогава съвсем…хм, любезно ще го помоля да повтори в очите ми онова за баща ми и ДС.

По точка 2. Крайно време е да си възстановя парите. След консултация с адвокатите ми завеждам дело за клевета и обида за 100 000 лв. срещу Дачков заради пасквила му, публикуван и в сайта на ДПС „Афера“. С мен крайно са се объркали, май са забравили, че нямам граници и задръжки…

ГЕРБ, ДПС, Борисов, Горанов, Пеевски…Положението е ясно, поръчителите също. Това е част от черната кампания срещу мен и колегите ми от комитета за опазване на лева. Властта е отчаяна и ползва отчаяни мерки – например, фиркалници като Дачков, който дължи пари на половин София и обладава нулева морална хигиена.

Сега на Дачков ще му се наложи да докаже в съда, че съм продал ПИК на Пеевски, че съм прибрал милиони, че съм бил съдружник на Пеевски, че съм „алчен, примитивен, пошъл тип“. Ще бъде забавно, наистина.

Забавно е бившият пудел на Иван Костов, бившият пудел на Румен Радев, бившият пудел на Цветан Василев, бившият пудел на Алексей Петров и настоящ на Бойко Борисов, най-известната палачинка в историята на българската журналистика, да ме набеждава за „пудел на Борисов“. И да говори за съдружията ми.

Имал съм много съдружници и партньори, създал съм най-успешните и четени медии на пазара, а Дачков ще си остане винаги слуга и наемник. Това отпушва злобата му. Банална професионална и човешка завист на неуспял човек.

През 1999 г. публикувах в „Труд“ материал със заглавие „Явор Дачков Слагачков“. В ония времена това „лице“ бе главният пропагандист на правителството на Костов и клеймеше баща ми, Стефан Цанев и Светлин Русев, защото се обявили срещу бомбардировките на САЩ над Белград и решението на Костов да пусне американските самолите през наша територия.

Да, заглавието е било пророческо.

Припомням и един мой стар материал в ПИК за Явор Дачков, съжалявам, че се налага да слизам на битово ниво, но поръчителят Бойко Борисов изпусна духа от бутилката…

Останалото ще се реши от българския съд.

Ето статията от ПИК от 2020 г.:

„Явор Дачков е особено „ренде“. Дължи пари на половин София. На мен – 4500 лв., по документи (виж снимката).

Без документи – многократно повече. Мисля, че са около стотина хиляди, ама кой ми е крив, че сьм му ги давал ей така, на сляпо доверие.

Все е зле, закъсал, не може да си погаси кредитите, дебне го съдия-изпълнител, хазяйката му вдига наема, няма пари за лекарства на децата, ще му резнат джиесема, изключили му парното и прочие нечовешки битови драми. До един момент се връзвах и давах. Даже пиано му купих, понеже било детската му мечта.

Все обещаваше, че ще връща парите. Взимал на заем, не като подаяние, затруднен бил временно, но клетвите му се топяха в лъжи по-бързо от ланския сняг. Веднъж, преди една Нова година, ми проплака. Спрели му тока, не можел да купи подаръци на децата, жена му щяла да го напусне. Да съм му дадял 3000 лв.

Е, дадох. След две седмици прочетох в едно списание: „Явор Дачков прекара празниците в Париж на страхотен купон“.

Видя се къде са отишли парите и колко е било вярно за тока и децата. В професията е същата стока – докато има кинти, е верен до гроб. Като свършат парите, обръща палачинката. Иначе е цар да облече тезите си в принципи, винаги говори и пише от името на крайната и абсолютна истина.

Години наред работеше като персонална булонка на Иван Костов. После на Алексей Петров. После се завъртя край Сергей и Моника. После край Цветан Василев. Мина и през Корнелия. Сега е открил поминък при Радев, който не подозира какво го очаква с ласкатели като Дачков. Басирам се, че е въпрос на време да почне да крънка и президента за заеми. Или поне съпругата му.

„Охххх, Деска, много ми е неудобно, но съм притеснен, спряха ни тока вкъщи, стоим на тъмно, децата студуват. Можеш ли да ми помогнеш с 3000 лв., ще ти ги върна след две седмици…“

Ще ги върне на върба в сряда. Навремето помня как Алексей Петров, коскоджамити шеф в ДАНС и антитерорист, залягаше зад ъглите да не го гепи Явор за поредния „заем“. Беше смешно и поучително. Вечно притиснатият от финансови нужди Дачков е сред големите кошмари на някои от най-могъщите българи. Прилепчив като сифилис, умилителен в лъжите, непоколебим във финансовите си потребности.

Тъй че, вместо да се прави на мъж, да вземе да ми върне парите. Поне тия, които са по документи – 4500 лв…“

Анализ на Явор Дачков от Тихомир Чергов:

Привържениците на еврото се четири типа.

Първият са глупави хора, които са лесно податливи на пропагандата, не могат да мислят абстрактно и отвъд елементарни послания и лозунги.

Вторият са хора, които са заслепени от партийни пристрастия и биха подкрепили автоматично всяка една кауза, зад която застават политическите сили, с които се идентифицират. Най-вече привърженици на „демократичната общност“, но също така и от други парии, но сляпо лоялни на „евроатлантическата идея“ хора. При тоя тип хора, дори да са много интелигентни, логиката и разума нямат никаква тежест, когато става въпрос за неща, свързани тясно с тяхната личностна идентичност – каквито са политическите им пристрастия.

Третият тип хора са такива, които знаят, че подкрепата им за еврото ще е благоприятна за професионалното им развитие. Такива хора не вярват в нищо, искат просто да печелят и да се издигат. Важи най-вече за журналистите и „професионалните експерти“.

Четвъртият тип защитници на еврото са хора, на които просто им се плаща за това.

Дачков не мисля, че е глупав. Не просто не е заслепен и лоялен на „демократичните сили“ и „евроатлантизма“, а даже е отявлен техен критик. Не е професионален експерт, нито работи в голяма медия на заплата. Остава един-единствен вариант и обяснение за неговата странна позиция.

Само ще вметна, че ако аз лично бях ковчежник на „кампанията за еврото“, бих оценил един Дачков на 50 „експерти и пропагандатори“. Не за друго, а защото има голяма аудитория, която на 99% е против еврото. Ако такъв човек успееш да го купиш, на който всичките му читатели и слушатели са против еврото и за запазване на лева – това би трябвало да деморализира силно всички привърженици на лева.

Забележете обаче с каква подла демагогия е написан този среднощен текст. Започва с някакво пространствено есе за Недялко Недялков, който е универсално нехаресван индивид, но не е ясно какво общо има с темата. Продължава с някакъв досаден катехизис за „българщината“ и „българския характер“.

И сред цялото това многословие има ТОЧНО ЕДИН „аргумент“ по основната теза. Един такъв тънък, къс, спихнат и спаднал „аргумент“ – „ако не приемем еврото, ще изпаднем от Европа“.

Дачков е достатъчно интелигентен за да знае колко несъстоятелна е позицията за еврото. Добре осъзнава, че по чисто технически аргументи противниците на еврото са спрямо защитниците му като Кубрат Пулев на боксовия ринг спрямо Явор Божанков. Като самовлюбен сноб, Дачков не обича прекалено плебейската емоционална манипулация, която масово се използва от медиите, затова избира класическите йезуитски подход – да те удави в думи и аргументи, които нямат нищо общо с главната теза – барем не забележиш, че има само едно-единствено мизерно и жалко аргументче в нейна защита.

Тихомир Чергов, фейсбук

Георги Вулджев, икономист и почитател на среднощната дачкова проза и есеистика:

Явор Дачков миналата вечер е драснал поредно дълбокомислено (по неговите стандарти) есе, в което громи протестите срещу еврото и въобще опозицията срещу смяната на валутата в по-общ план.

Не ме интересува частта отнасяща се за Недялко Недялков, чиято биография нямам никакво намерение на защитавам. Интересува ме втората, по-философска част на есето на Дачков, в която се впуска в поредната фундаментална „духовна“ критика на българския народ.

Този тип критики са любимия жанр на Дачков, в който той държи почти ежедневно да ни напомни колко сме зле като народ и как в общи линии не ставаме за нищо и трябва да приемем, че това е така. Според последното му есе конкретно, всички аргументи срещу влизането в еврозоната са безплодни защото България няма реална алтернатива. Българският народ е твърде прост, за да може да излъчи адекватна управленска алтернатива. Според Дачков, цитирам „Единственият суверенитет, който България е имала, има и ще има, е този на бездънната простотия.“.

С това изречение изцяло се изчерпва Дачковото „дълбокомислие“ относно всеки актуален политически и социален въпрос. Всеки негов коментар може да бъде синтезиран до „българинът е прост и не става за нищо, затова не може да се надява на нищо повече отвъд това, което има“.

Всяко такова есе на Дачков има и тежко досаден наставнически тон на сърдита даскалица, която ти чете морал. Но тази даскалица не те приканва да си нещо повече, а точно обратното – настоява да се примириш, че е невъзможно да си нещо повече. Приканва те да се „смириш“ с това да си живееш в кочината и да не си и помисляш, че е възможно ТИ да предприемеш някакво действие, за да излезеш от нея. В най-добрия случай може някой друг да те изкара, но надали.

Ако продължиш да настояваш, неизбежно се развява призрака на „националната катастрофа“. И тази теза се гарнира с много обилно количество номинално християнски преструвки и алюзии. В това есе конкретно с историята за Моисей и златния телец. Казвам номинално, защото, разбира се, няма нищо християнско в тях. Всъщност такива като Дачков са типични фарисеи. Воден от криворазбраната си консервативна поза ако той имаше (не)щастието да живее във времето на Христос, със сигурност би подкрепял разпването на него и всеки негов последовател.

Цялото християнско морализаторстване на Дачков всъщност до голяма степен е екзорсизъм на лични демони, които той проектира върху всички останали. Към края на вчерашното есе призовава да „успокоим малоумните си страсти“ и да оценим земния рай, в който живеем. Тези призиви за „успокояване на страсти“ неслучайно са запазена марка на човек, който пуши кутии цигари на ден, ежедневно яде в скъпи ресторанти в центъра на София и, разбира се, консумира толкова много алкохол, че всяка вечер е пиян още преди късната емисия новини.

Старо литературно клише е, че именно този тип хора най-въодушевено говорят за „смирение“ и приканват околните да си „контролират страстите“. На мен този тип поведение ми е толкова противно лицемерен, че просто нямам нервите да търпя подобни екземпляри, затова когато попадна на такъв напълно целенасочено ограничавам общуването си с него до абсолютен минимум. Но такива хора имат най-голяма нужда някой да им каже да прекратят морализаторската си логорея на провинциална даскалица от 79-та и да се погледнат в огледалото. Добре да се погледнат. За тяхно собствено добро.

Впрочем, този похват на „християни“ като Дачков да използват вярата и светите писания не като средство за въздигане на българина, а за неговото принизяване е много стар проблемен тертип по тези места. Още от времето на турското робство когато много „консервативни“ фигури са използвали по подобен отвратително фарисейски начин християнската вяра, за да аргументират поведение тип „преклонена глава сабя не я сече“. Но това е отделна, много дълга тема.

Дачков със сигурност е начетен и сравнително интелигентен човек, който за съжаление в някои отношения страда от пълна липса на себеосъзнатост. И това го пиша не за да го наплюя, а за да го освестя.

Няма да коментирам дали скорошните му диатриби свързани с валутния въпрос са породени от някакви политически обвързаности, както други спекулират. Без значение на какво се дължат трябва да им се опонира. Не защото са поръчани от Владислав Горанов, а защото са, първо, грешни, и второ, принизяващи българския народ. Което включва всеки един от нас. Включва и мен. Нещо, което не трябва да позволяваме и аз лично категорично нямам никакво намерение повече да търпя.

Много гнусен е този любим сред застаряващата ни „интелигенция“ жанр на плюене по собствената ни страна и хора. Без значение дали се пишат либерали или консерватори в българския контекст и по политически нагласи по-скоро клонят към ППДБ или ГЕРБ, огромното болшинство говорещи (празнословия) глави и у нас повтарят една и съща фундаментална теза – че българите за нищо не ставаме. От Левон Хампарцумян и Гого Лозанов до Иво Христов и Явор Дачков това е фундаменталното послание, това е основното интелектуално блюдо. Другото е гарнитура.

Тези умници почти винаги държат да подчертаят, че българинът няма почти никакъв принос към историята и е по-добре да не се опитва и да има. Защото това обикновено свършва много зле (национални катастрофи и т.н.). Българинът става само за това да е селяндур, да си копа картофите и да не знае много много. Сериозните неща да ги остави на сериозните хора – в случая тези в Брюксел (в миналото тези в Москва). Но сериозни хора, които правят сериозни неща, в България със сигурност не може да има!

Обаче аз бих им казал – говорете за себе си. Писнало ми е да слушам плесенясващи старци от сутрин до вечер да ми обясняват как за нищо не ставам. Има нещо особено инфантилно в това поведение на клинично депресиран тийнейджър у хора в пенсионерска възраст. Старческата ни „интелигенция“ от край време се е превърнала във вампир, който смуче, както материално, така и духовно, от младото поколение, доколкото въобще е останало такова.

Симеон Дянков веднъж беше употребил израза „феодални старци“ и тук с удоволствие бих го взаимствал. Много подходящо определение за тези, за които говоря, особено с оглед на това колко имотни са някои от тях. Но като икономист знам, че само от имотност не се живее, ако няма кой да ти плаща рента. Поведението на тези старчоци в крайна сметка е самоубийствено, защото материалното им добруване е пряко зависимо от по-младите поколения българи, на които не спират да повтарят как не стават за нищо, и никога няма да стават за нищо, така че да не се и опитват.

Но ако младите не се опитват да правят нещо – вие от какви неща ще живеете, уважаеми? Ако тези старци имат толкова засилено влечение към смъртта („Todestrieb“ по Фройд) – прав им път. Но да не го екстернализират към нас. Аз отказвам да ме повличат със себе си в гроба. И преносно и буквално.

Впрочем надявам се Дачков да види този пост. Току-виж премисли някои работи.