Рекламата на разпространявания на пазара лекарствен продукт Аналгин Хин, производство на фармацевтичната компания „Софарма“ е заблуждаваща.
Това твърди читателката на BNEWS Снежина Милева, която по професия е химик, възпитаник на Техническия Университет Дрезден, завършила патентно право в Хумболдт университет Берлин и е бивш кадър на „Софарма“.
Избраното име на рекламирания лекарствен навежда потребителя умишлено към лекарството Аналгин Хинин, произвеждано и разпространявано преди повече от едно десетилетие на българския пазар от същата фармацевтична компания.
В миналото продуктът беше много популярно средство и се считаше за лекарство, което спасява от простудни заболявания и грип.
Същият се раздаваше по заводи и предприятия безплатно при грипни епидемии и до днес широката публика от няколко поколения мечтае носталгично за този медикамент, връща лентата назад Милева. Друг е въпросът дали това е вярно.
Понастоящем се счита, че тази комбинация не притежава терапевтичен ефект при грипни и простудни заболявания,
а наличието на хинин е нецелесъобразно от терапевтична гледна точка, в резултат на което този лекарствен продукт отпадна от пазара.
Лекарственият продукт Аналгин Хин е разработен по подобие на германския препарат Новалгин-Хинин. Преди повече от две десетилетия в родината на това лекарство Германия, същият отпадна от списъка на разрешените лекарства поради съображения за неефективност и токсичност като комбинация. В лекарствения справочник Роте Листе от 1993 год. продуктът вече не съществува.
Продукт със същия състав не е одобрен за употреба в нито една държава от ЕС, както и в САЩ и Канада,
твърди Милева.
Името на рекламирания към днешна дата продукт несъмнено е подвеждащо, а с текста „Зеленото хапче се завръща” навежда потребителя и го сугестира към носталгично обичаното в миналото от български народ всеможещо лекарство Аналгин Хинин, чиито таблетки бяха също зелени на цвят. В този смисъл едва ли случайно „новият” препарат Аналгин Хин също е зелен.
Добавянето на хинин като „помощно” вещество е странно и необосновано и замисълът е само оправдаване на заблудата,
смята Милева. По думите й миналата година през май „Софарма“ успя да регистрира у нас препарата „Аналгин Хин“ таблетки със зелен цвят, съдържащи само метамизол натрий /аналгин/ като активно вещество. Относно хининът, той е споменат в рубриката на листовката – „относно някои от съставките на Аналгин Хин”, където пише, че той съдържа като помощно вещество хининов хидрохлорид”. При това в „малки нетоксични количества”.
В научната литература не е известно хинин да се използва като помощно вещество,
твърди Милева.
В монографията за хинин в действащата Европейска фармакопея, никъде не е описано действието му като помощно средство във фармацевтичната индустрия. Неговото присъствие като помощно вещество в лекарствения продукт Аналгин Хин най-малко може да бъде оценено като странно. Нещо повече, присъствието на едно вещество с известно фармакологично действие
може да се обясни единствено с намерението на производителя да подведе потребителите,
които носталгично да се втурнат да купуват Аналгин Хин, мислейки че това е старият, но вече отхвърлен от медицинската практика Аналгин Хинин.
Може би целта е да се подсили горчивия вкус в „новото„хапче? Странно, понеже аналгинът изходно е с горчив вкус.
Милева отбелязва, че въпросният Аналгин Хин, който всъщност не е нищо друго освен Аналгин, произвеждан от фирмата на Огнян Донев, към 2011 г. се продава на цена 2.70 лева за 10 таблетки, всяка съдържаща 250 мг аналгин, при цена на Аналгин таблетки на същата фирма от 1,75 лева за 20 табл., но съдържащи два пъти по-голямо количество аналгин. Една елементарна сметка на съпоставяне на концентрациите на активното вещество и броя на таблетките в една опаковка показва,
че при концентрация на аналгин от 500 мг и 20 таблетки в една опаковка
Аналгин Хин би струвала на потребителя около 10 лева, т.е. над 4 пъти по-вече,
пресметна Милева. Тя повдига основателният въпрос – „Да се запита производителя на какво основание определя тази цена на „новото” хапче Аналгин Хин“.
Интересно какво е имал предвид рекламодателя с текста и името на препарата си. И какво точно се е завърнало на пазара, освен желанието на производителя да заблуди потребителя и да му измъкне парите?, обобщава Милева.
Въпросът за цените на лекарствата е най-горещо обсъждания въпрос между здравния министър д-р Стефан Константинов и представители на фармацевтичния бранш у нас от дни, след като в поредица от разследвания ТВ7 показа, че „Софарма“ продава на цени в пъти по-скъпи медикаментите си у нас, в сравнение със съседни страни.
Пределната цена, която се предлага от страна на производителя и утвърждава от специализираната комисия към МЗ, включва реалните разходи за себестойност на всеки лекарствен продукт, т.е. неговата разработка, разходи на материали, производствени разходи, вкл. работна ръка и не на последно място разходи за задължителната Добра производствена практика, получаване на разрешение за употреба и т.н. Тези разходи за реални и оправдани.
Печалното е, че след този етап започва законното увеличаване на цената от страна на дистрибутора и аптеките със съответните проценти.
Макар „Софарма“ да отрича да е изградил вертикална монополна структура- дистрибутор на едро и аптеки, то кучето е заровено в завишаване на цените от дистрибутора, смята Милева.
Според нея е много е опасно да се вземе генерално решение за намаляване на цените, това крие реална възможност за оттегляне на водещи световни фирми от българския фармацевтичен пазар.
