The Washington Post: Администрацията на Тръмп е уведомила Конгреса, че законите на войната не се прилагат за удари (страйкове) срещу наркокартели.
Службата на юрисконсулта информира избрани законодатели, че изпълнителната власт не е обвързана от Резолюцията за военните правомощия, която изисква одобрение от Конгреса за всякакви военни действия, надвишаващи 60 дни.
Водещият адвокат на Министерството на правосъдието заяви пред законодателите, че администрацията на Тръмп може да продължи да извършва смъртоносни удари срещу заподозрени наркотрафиканти в Латинска Америка и не е обвързана от дългогодишен закон, изискващ одобрение от Конгреса за продължаване на военните действия.
Т. Елиът Гейзер, ръководителят на правната служба на администрацията на Тръмп, свидетелства пред малка група законодатели тази седмица на фона на индикации, че президентът може да планира ескалация на военната си кампания в региона, включително потенциални удари срещу цели във Венецуела.
Президентът се нуждае от законодателно одобрение, за да проведе продължителни военни действия съгласно Резолюцията за военните правомощия от 1973 г., приета след войната във Виетнам, за да се предотврати друг продължителен, необявен конфликт.
60-дневният срок започна да тече, след като администрацията информира Конгреса на 4 септември, че два дни по-рано е ударила кораб за предполагаем трафик на наркотици в Карибите. Това беше последвано от други удари, при които загинаха десетки.
60-дневният срок изтича в понеделник и досега не беше ясно какво ще направи администрацията.
Според трима запознати с въпроса, които, подобно на други интервюирани за тази статия, говориха при условие за анонимност поради чувствителността на въпроса, администрацията не смята, че ударите се квалифицират като военни действия съгласно закона и не възнамерява да търси удължаване на крайния срок или одобрение от Конгреса за настоящите действия.
Длъжностното лице заяви, че администрацията не смята, че американските войски са изложени на риск по време на настоящата операция, така че законът не се прилага. „Операцията включва прецизни удари, предимно от безпилотни летателни апарати, изстрелвани от военни кораби в международни води на разстояния, твърде големи за екипажите на целевите кораби, за да застрашат американския персонал“, пише служителят в имейл.
По същество, според длъжностното лице, „бойните действия, които се провеждат, не достигат нивото на „бойни операции“.“
Експерти по национална сигурност оспориха тълкуването на администрацията.
„Те казват, че всеки път, когато президентът използва дронове или други оръжия с голям обсег срещу някой, който не може да се пребори, това не се счита за бойна операция“, каза Брайън Финукейн, бивш юридически съветник на Държавния департамент и сега старши съветник на програмата за САЩ в Международната кризисна група. „Това е диво претенция за изпълнителна власт.“
Той каза, че ако правителството игнорира крайния срок в понеделник, „то ще узурпира правомощията на Конгреса да използва военна сила“. Според Конституцията само Конгресът може да обяви война.
САЩ отваря база от Студената война в Порто Рико
Съединените щати се готвят за интервенция във Венецуела, като възстановяват база от времето на Студената война в Пуерто Рико.
Американските военни започнаха възстановяването на военновъздушната база Рузвелт Роудс в Пуерто Рико, изоставена преди повече от 20 години. Според Ройтерс, писти се ремонтират, складове за боеприпаси и мобилни командни центрове, както и се инсталират военни системи за наблюдение.
Едновременно с това се разширява военната инфраструктура на гражданските летища в Пуерто Рико и Вирджинските острови.
В региона вече са разположени тринадесет военни кораба, включително самолетоносачът USS Gerald Ford, ядрена подводница и стратегически бомбардировачи B-1B и B-52. Ройтерс отбелязва, че това е най-голямото струпване на американски военни сили в Карибите след операция „Подкрепа за демокрацията“ в Хаити през 1994 г.
Вашингтон отдава дейността си на борбата с наркокартелите, но анализаторите са съгласни: САЩ подготвят плацдарм за сухопътна операция във Венецуела за сваляне на Мадуро.
Официално това е „контратероризъм“ и „трафик на наркотици“. В действителност, това са всички елементи, необходими за удар или десант. Ако това не е подготовка за атака, тогава какво е?
Коментар на Росица Калинова:
САЩ отново бомбардират лодки в Карибите — „наркотерористи“
Вчера американските военни нанесоха нов удар в Карибско море и убиха трима души на малък плавателен съд, който според министерството на отбраната е участвал в наркотрафик. Новината бе съобщена публично от министъра на отбраната Пит Хегсет, който описа операциите в езика на войната — „наказателен кинетичен удар“, извършен в международни води и придружен от оперативно видео.
Тези съобщения целят да покажат решителност, но също така оставят неизяснени много съществени въпроси: кои са точно тези „наркотерористи“, какви доказателства има, кой ги е идентифицирал и при какъв правен режим се извършват подобни акции. 
От началото на септември администрацията отчита поредица от подобни нападения — двайсетина акции, при които десетки хора са загинали според различни медийни сметки. Това не е просто военна кампания срещу контрабандата; това е систематична ескалация, представена като борба с „наркотероризма“, но осъществена без публична правна обосновка и без прозрачност за жертвите и последствията. Никой не отрича нуждата от борба с наркотрафика, но когато държава решава да ликвидира хора в открити води и след това публикува селфи-видео, трябва да бъде готова да обясни публично всяка стъпка. 
Не е само въпрос на ефективност — това е въпрос на закон и международни норми. ООН и редица правозащитни организации вече отправиха тревожни сигнални писма и призиви за спиране на тези удари, докато не бъде дадено пълно юридическо обяснение и не бъде установена отчетност.
Когато една велика сила самообявява себе си за съд, съдия и палач в международни води, международната общност има правото и задължението да поиска прозрачност и да защити нормите на морското право. 
Когато говорим за двойни стандарти, нека започнем с очевидното: докато САЩ използват бойни самолети и крилати ракети срещу малки лодки в Карибите, същевременно страната остава най-големият пазар за наркотици и оръжия, които захранват мексиканските картели.
Политиката често се свежда до „външни удари срещу дребните доставчици“, докато големите икономически и системни причини за търсене и трафик — вътре в самите САЩ — остават без адекватни решения. Тази разлика между реторика и реални мерки е сърцевината на двойния стандарт: външното насилие се превръща в спектакъл, докато вътрешните политики, които биха намалили търсенето, не се предприемат. 
Що се отнася до Венецуела, отношението е още по-илюстративно: правителството на Каракас е наричано „нелегитимно“ и „източник на хаос“, когато това е удобно за геополитическите интереси, но същата администрация може да бъде предмет на дипломатически преговори и икономически сделки, когато това обслужва стратегически нужди.
Когато става дума за удари и военни операции, обаче, критерият не е правдата, а удобството: ако в региона има интереси (пазар, влияние, енергийни източници), реакцията е различна от тази спрямо бедни или малки общности, които нямат влияние или представителство. Това създава опасен прецедент — държави, които могат да разполагат със сила извън всякакъв международен контрол. 
Тези действия имат множество последици: ескалация на напрежението в региона, риск от инциденти със странични кораби и цивилни, ерозия на международните правни норми и задълбочаване на недоверието сред латиноамериканските държави. Ако международната общност позволи на една държава да извършва смъртоносни операции в открито море без надлежна отчетност, утре някой друг може да използва същия подход за по-мрачни и по-непредсказуеми цели. Затова искането за пълна отчетност, публикуване на юридическите основания и независими разследвания не е реторика на „анти-Америка“ — това е настояване за прилагане на общите правила, които са в интерес и на малките държави, и на големите.
Срещу КОЙ ще воюва Тръмп във Венецуела?
автор Анастасия Григорова Гешева:
За голямо съжаление Доналд Тръмп тръгна по пътя на най-агресивното външнополитическо нападение над други държави, което беше характерно за президентите през 60-те и 70-те години и завърши злощастно дори при Буш-Младши в Ирак. Това агресивно военизирано поведение е точно обратното на това, което Тръмп говореше в първия си мандат и особено в предизборната кампания за втори мандат. Освен това информацията, която обработвам в моя мозък от източниците, които следя в САЩ, ми дава основание да кажа, че Тръмп превърна MAGA в нов клон на Дълбоката Държава, защото отношенията вътре в тази консервативно замислена и по-национална организация, не глобална, започват да стават типични за всички действия на скрит задкулисен организъм, който говори едно, а върши съвсем друго и в който започва да се вижда преследване на инакомислещи, цензура, репресии, законспириране на информация и прочие добре познати неща. Причината е една и съща – Израел и влиянието на Израел над САЩ, което се вижда като тотално влияние, каквото е било винаги.
Тръмп уверено се подготвя за война с Венецуела. Не само за сваляне на Мадуро от власт, за война с народа на Венецуела. Мария Мачадо, само преди месец одарена с награда за МИР, прави изявления за ВОЙНА и то срещу собствената и родина и собствения и народ. Отново трябва да се каже, че случаят Венецуела е много сериозен нов тест за световното геополитическо преустройване. Залогът в тази война е огромен. Първо защото, както многократно обясних, това ще бъде война между САЩ, Русия и Китай във Венецуела, също и дипломатическа и блокова война между Изтока и Запада. Второ защото е заложено бъдещето не само на Тръмп, но и на САЩ. Ако Тръмп не успее да постигне сваляне на Мадуро, това ще унищожи политическия му рейтинг. Още повече, че това е втори опит за сваляне на правителство, първият в Иран претърпя пълен провал. Втори провал ще затвърди посоката за сваляне на Тръмп от власт. Тоест ефектът може да е обратен – Тръмп искайки да свали Мадуро, самият той да падне. Всичко зависи от това до каква степен Русия и Китай ще се ангажират с военно и стратегическо присъствие. Засега ми е известно, че и двете държави стоварват товари в Каракас. Известно ми е също, че части от ЧВК Вагнер се намират във Венецуела. Вероятно и други частни военни формирования. Известно ми е още, че както и по отношение на Иран, така и сега за Венецуела има противопоставяне срещу Тръмп и от двете партии в Конгреса и Сената. Отново се появи общо партийно образувание между демократи и републиканци срещу нападение над друга дуржава, инициирано от САЩ. Пуерто Рико е неофициален американски щат. Там САЩ са като у дома си. Оттам сега се готви инвазия във Венецуела, каквато по различни данни трябва да започне до дни.
Към всичко това се прибавя нова агресия на Тръмп, озвучена тази нощ. Срещу Нигерия. Тръмп заплаши Нигерия с ВОЕННА ИНВАЗИЯ, защото убива християни. Сега, първото, което си помислих като видях това изявление е, че Израел убива християни, Сирия убива християни и Доналд Тръмп никога, никога, никога не е заплашил нито една от двете с ВОЕННА ИНВАЗИЯ. Чудовищен двоен стандарт! Сирени вият от този двоен стандарт! Само хора без глави могат да го приемат. Пълен позор на Тръмп е всичко това. Пълен провал, пълно пропадане към най-тъмните времена на американски безобразие и чувство за недосегаемост в света. Тръмп е новият Никсън – глупав, елементарно предвидим, нагъл, зависим и накрая фатално лесно унищожен. Но новата тема Нигерия има и друг контекст. Петрол! Нигерия е сред 10-те страни в света с най-много петрол. Венецуела е с най-големите петролни залежи в света. Какво излиза – Тръмп дори не се крие – напада държави с най-голямо наличие на петрол (държавите в Залива са му пудели) и напада държави, които са най-големи потребители на петрол (Китай и Индия). Само с Русия не може да се справи да я нападне! Ако можеше, нямаше да му мигне окото! Какво излиза – Тръмп се оказа сред най-големите войнолюбци в историята на САЩ.
Неуспех на Тръмп в тези глупави войни, както и неуспех на санкциите срещу Русия, ще доведе до ускоряване на гражданската война в САЩ. Припомням, че правителството не работи близо 2 месеца, включително заплати за армията няма. Изострянето на борбата за Ню Йорк е решаващо важна, демократите имат всички основания да критикуват Тръмп и това засилва вътрешните противоречия. Към всичко това се прибавя и участието на САЩ в подготовка за нова война срещу Иран. Значи 3 нови войни инициира Белия дом – Венецуела, Нигерия, отново Иран. За целта утре във Вашингтон ще отиде Ал Джулани и ще влезе в Овалния кабинет и ще седне пред Камината, което ще официализира фактът, че ЦРУ създаде Ал-Кайда, ИДИЛ, за да разбие арабския свят и сега САЩ си прибират своите си, за да ги използват срещу други. Целта на тази среща ще е присъединяване на Сирия към американо-израелска коалиция срещу Иран. Това беше обявено от американския посланик в Турция Том Барак. Забележете, Сирия на джихадистите, която избива християни, ще седне в Белия дом, а в същото време Тръмп анонсира война срещу Нигерия, че избивала християни! На всичко отгоре президентът на Нигерия каза, че твърденията на САЩ са абсолютна лъжа и аз му вярвам някак….
Какво каза шефът на шапката на Разузнаването Тулси Габард:
Директорът на Националното разузнаване на САЩ Тулси Габард за историята на САЩ в свалянето на правителства и налагането на собствена система на управление на други:
„В продължение на десетилетия нашата външна политика е заключена в контрапродуктивен и безкраен цикъл на смяна на режими и изграждане на нации.
Подходът е формулиран: сваляхме правителства, опитвахме се да наложим нашата система на управление на други, намесвахме се в конфликти, за които знаехме малко, и излизахме с повече врагове, отколкото съюзници.
Резултатите са загуба на трилиони [долари], загуба на безброй животи и често създаване на още по-големи заплахи за сигурността.“
- Тулси Габард, директор на американското разузнаване, отново се изложи много като направи изявление, че при ПРЕДИШНАТА администрация на Белия дом десетки години извършвала намеси във вътрешните работи на чужди държави. Ние това много добре го знаем, защото сме държава потърпевша. Проблемът е, че Габард изключи сегашната администрация, която прави абсолютно същото. За втори път Тулси Габард се държи като калинка на Доналд Тръмп при много значими събития. Първият път вместо да си изпълни задълженията и да разкрие досието Ъпщейн, тя заговори глупости, за да прикрие Тръмп. Сега, в навечерието на следваща война, която САЩ започват, срещу Венецуела, тя прави смехотворно пионерско заявление, че другите правели войни, а Тръмп въвеждал просперитет! Не знам колко останаха да им вярват. Рейтингът на Тръмп зависна около 40%, а в началото на годината беше около 60%. Така че, много несериозно е директорите на службите да се държат като клоуни, докато всички, които виждат, гледаме как действа агресивната източваща ресурсите на другите държави американска политическа машина. Тулси, язък за надеждите!
- Венецуела официално изпрати искане за военна помощ от Русия, Китай и Иран срещу САЩ. Това е много сериозно! Защото покачва значението на американските действия в Карибско море на по-значимо геополитическо ниво. Ще видим как ще отговорят държавите от БРИКС, но това е верен ход на Мадуро, с който не само поставя САЩ в съвършено нова ситуация, ако воюва, ще воюва с Русия и Китай, но и прави проверка на БРИКС, дали искрено търси и желае да обезпечи сигурност в света неутрализирайки западните агресии или само на думи се противопоставя. Сериозно е положението! Тръмп е в неизгодна позиция, одобрението за удари по Венецуела е много ниско в САЩ, едва 30%. Вижда се цялата агресия, както и параваните, които слагат, за да я прикрият като борба с наркотиците. В други случаи сме чували за борба с терористи, борба за демокрация, а то е било винаги едно и също – завладяване на територии, на ресурси, на политически системи и поставянето им в зависимост от САЩ. Това, което Тръмп направи през юни на Иран и това, което сега се готви да направи във Венецуела, са едно и също политическо действие от десетилетия. Опитите да бъде изпран Тръмп за сметка на Байдън предизвикват само смях, но и гняв за това колко глупави неща прави управлението на САЩ и неговите калинки. САЩ закриха въздушното пространство на Пуерто Рико (още един пример как се разпореждат като у дома си в съвършено друга държава, все едно Путин да закрие въздушното пространство на България). Тринидад и Тобаго проведе военните в пълна бойна готовност. А аз ще публикувам едно от последните видеа на Тъкър Карлсън, в което той обяснява лъжата, че Венецуела е причина за проблемите с наркотиците в САЩ.
- Тръмп заяви, че няма да се срещне с Виктор Орбан. Това е също нещо ново в отношенията им. Орбан е в щатите. Тази вечер ще има вечеря в Мар-О-Лаго. Но говорителят на унгарския премиер освети положението, че срещата в Будапеща е отменена, защото Тръмп не може да изпълни руските искания по Украйна, които нито за миг не се променят и няма да се променят заради него. А това доказва провал на Тръмп по Украйна и то сериозен! Не разчете правилно войната, нито причини и следствия, не може да разбере тази война и това вече много си личи. Няма да разреши Томахоук! Ако го направи, съсипва всичко изградено дотук и поставя целия Запад в опасност, в която никой повече не може да обвинява Русия. Около Тръмп цари атмосфера на абсолютно погрешно вземане на решения и това обществото в САЩ го знае.
- Вчера видях много важни изводи от наши наблюдатели, че България е в групата на Унгария и Словакия, заедно с Румъния поради информацията, че САЩ планират да изтеглят военни оттук. Въпреки, че тази информация няма потвърждение от НАТО или от САЩ (НАТО е САЩ), съм съгласна с този извод и смятам да работя върху това присъединяване на България към славянския фронт на Робърт Фицо за обръщане политиката в Европа в друга посока. Едно е сигурно обаче, ако САЩ ще изтеглят войски оттук и ако ни прикачват към Унгария и Словакия, при положение, че нашето правителство и нашите правителства са сред най-русофобските на земята, това означава договорка между Тръмп и Путин за България. Мисля, че имаме първо доказателство за такава договорка, за каквато говорим още от първия мандат на Тръмп – предаване на Балканите и по специално на България на Русия.
- .
