Война ще има и 2026 след театъра в Турция – преговорите между Русия и Украйна продължиха 40 минути

Както се очакваше, третият кръг от преговорите между Русия и Украйна в Истанбул завърши с катастрофа в сряда, 23.07.2025 г..
Единственият практически резултат от изключително кратката среща беше споразумението на двете страни за размяна не само на военен персонал, но и на цивилни, докато развитието на събитията показва, че военните действия ще продължат през 2026 г..

Третият кръг от преговорите няма да продължи в четвъртък (24.07.2025 г.), както беше заявено първоначално.
Преговорите започнаха в 20:37 българско време и продължиха около 40 минути.

Решение за 4-ия кръг от преговори ще бъде взето след прилагането на новите споразумения, съобщи ТАСС.
Провалът беше предопределен, тъй като меморандумите на двете страни, които включват диаметрално противоположни позиции, дори не бяха поставени за обсъждане.

Ако Русия не получи необходимите гаранции за сигурност, които иска, тя никога няма да се съгласи на прекратяване на огъня, което Киев иска за военни цели.
Москва също така изисква новата териториална реалност с анексирането на 4-те области (Донецк, Луганск, Запорожие и Херсон) да бъде правно призната, както и процесът на мобилизация в Украйна да бъде прекратен.

Крайната цел е прекратяване на огъня, което ще проправи пътя към мир, заяви турският външен министър Хакан Фидан в началото на преговорите.
Той добави, че Турция ще продължи упорито да играе посредническа роля в намирането на решение.

Готовността на Русия да размени украински военнослужещи и други категории лица за жителите на Курск беше предадена от близкия сътрудник на Владимир Путин и ръководител на московската делегация, Владимир Медински.
Относно украинското искане за среща Путин-Зеленски, той заяви, че трябва да се направи правилна подготовка за нейното провеждане.
Той отбеляза, че е необходимо първо да се обсъди споразумението за уреждане, преди лидерите на Руската федерация и Украйна да се срещнат.

Това беше предшествано от частна среща на руската и украинската делегации, съответно Владимир Медински и Рустем Умеров.
„Ръководителите на руската и украинската делегации проведоха двустранна среща“, съобщи руската информационна агенция.
По-рано медиите съобщиха за пристигането само на турската делегация и ръководителя на украинската делегация Рустем Умеров.
Подготовката за срещата между Зеленски и Путин беше една от основните цели на Киев на преговорите в Истанбул, заяви Михаил Подоляк, съветник на ръководителя на кабинета на украинския президент.

Ръководителят на украинската делегация на преговорите Рустем Умеров заяви, че Киев е готов за прекратяване на огъня и използва всяка, дори и най-малката, възможност, за да го постигне, съобщава РБК-Украйна.
Всички технически механизми за прекратяване на огъня са известни. Единствената пречка е неконструктивната позиция на Москва.
Украйна последователно подкрепя среща на двамата лидери.
Бяхме готови за това вчера.
Готови днес. И ще бъдем готови утре.
Такава среща може да отключи истински политически напредък.
„Русия трябва да демонстрира готовност“, каза Умеров.

В същото време на Украйна все още е законово забранено да води каквито и да било преговори с руския президент Владимир Путин, съответното решение на Съвета за национална сигурност и отбрана беше одобрено от Володимир Зеленски през октомври 2022 г..
Този указ все още е в сила, никой не го е отменял.

Третият кръг от преговори между Москва и Киев не донесе нищо ново по отношение на разрешаването на украинския въпрос.
Въпреки изявленията за „необходимо прекратяване на военните действия“ от украинския президент Володимир Зеленски, политическите, геополитическите и военните реалности показват, че войната вероятно ще продължи поне до 2026 г..

Зеленски многократно е призовавал за директна среща с руския си колега Владимир Путин.
Това желание обаче изглежда по-скоро като политически ход, отколкото като реалистична стратегия.
Руските власти ясно заявиха, че подобна среща няма да се състои без подготовка по конкретен документ за преговори.

ЕС изглежда поддържа стратегията на санкциите, без да предлага никакви съществени алтернативни предложения за разрешаване на конфликта.
Дипломатическите усилия се превърнаха във форма на дипломатическа стагнация, при която натиск се упражнява само върху Москва, без съответстващи очаквания от Киев.
Траен мир не може да бъде постигнат, когато само от едната страна се иска да направи отстъпки.

Зеленски сякаш търси деликатен баланс.
От една страна, той трябва да поддържа активния интерес и подкрепата на западните държави, икономически и военно.
От друга страна, той култивира имиджа си на международен лидер, способен да преговаря за мир, но и да запази националното достойнство.
Зад този наратив обаче се крие по-реалистична картина: необходимостта от продължаващо външно финансиране.

Бившият украински премиер Денис Шмигал поиска допълнителни 6 милиарда долара за отбранителни нужди през 2025 г. и призова съюзниците да включат помощ в бюджетите си за 2026 г.

Реалността е сурова: не се очакват съществени стъпки към мир през 2025 г., нито вероятно през 2026 г..

Санкциите загубиха инерцията си, преговорите се превръщат в театър, а стратегическите интереси остават непримирими.
Продължаващата война изглежда се е превърнала в „новото нормално“, като всяка страна търси стратегически печалби или поне гарантира, че няма да се оттегли териториално или политически.

Идеята за внезапен компромис или глобално споразумение е политическа заблуда.
Дългоочакваният мирен напредък между Украйна и Русия няма да се материализира през 2025 г. – и вероятно не и през 2026 г.
Разговорите в Истанбул са по-скоро символичен акт за успокояване на международните партньори и поддържане на финансовите потоци към Украйна, отколкото сериозен опит за преодоляване на нерешените различия.

Русия не отстъпва – Докато не се дават гаранции за сигурност, тя иска само окончателна победа.

Геополитическата динамика остава изключително неблагоприятна за постигане на прекратяване на огъня или мирно споразумение.
Русия не показва склонност към отстъпление без гаранции, че Украйна няма да се присъедини към НАТО и че ще запази известен контрол над окупираните територии.

Украйна, от своя страна, не може политически да приеме загубата на територия или демилитаризацията, като същевременно разчита на външна подкрепа, която благоприятства продължаването на операциите.

Санкциите, без всеобщо и твърдо прилагане от САЩ и ЕС съвместно, не са достатъчни, за да окажат ефективен натиск върху Русия.
В същото време заплахата от вторични санкции от страна на Тръмп, макар и на пръв поглед строга, остава по-скоро политическо послание, отколкото пряка заплаха, тъй като прилагането ѝ зависи от завръщането му на власт и инерцията в Конгреса на САЩ.

От украинска страна стратегията изглежда се основава повече на удължаване на войната с цел изчерпване на руската мощ и продължаване на международната подкрепа. Искането за финансиране до 2026 г. показва, че самото украинско ръководство не очаква край на конфликта в рамките на следващата година.

Росица Калинова