Европа подкрепя Гренландия, след като заплахата на Тръмп се завръща! Защо толкова я иска?

Politico: Назначаването на специален пратеник от Доналд Тръмп разпалва отново спора за арктическия остров.

Европейските лидери бързо подкрепиха Гренландия във вторник, след като президентът на САЩ Доналд Тръмп назначи специален пратеник за арктическия остров, което предизвика нова дипломатическа лудост на континента.

Назначаването от Тръмп на губернатора на Луизиана Джеф Ландри за негов пратеник в Гренландия бележи пореден ход в плана му за анексиране на самоуправляващата се датска територия. САЩ „трябва да имат Гренландия за национална сигурност“, заяви Тръмп на пресконференция в понеделник.

Ландри заяви, че ще пътува до Гренландия, за да убеди местните жители да станат част от Съединените щати.

„Няма по-добро знаме за свобода и възможности от знамето на Съединените щати. Очаквам с нетърпение да споделя това послание с народа на Гренландия“, каза Ландри в публикация в X.

Датският външен министър Ларс Льоке Расмусен реагира с гняв на съобщението и призова посланика на САЩ в Дания Кен Хауъри за остро критикуване. Министърът на отбраната Троелс Лунд Поулсен нарече назначението „напълно неприемливо“.

Тръмп преди това се е опитвал да купи Гренландия, но както датски, така и гренландски политици многократно са заявявали, че богатият на минерали остров не е за продажба. Още през януари американският лидер не изключи възможността за превземане на острова с военна сила.

Премиерът на Гренландия Йенс-Фредерик Нилсен оплака игрите на власт, които се играят за бъдещето на неговата арктическа родина.

„Тъжно е, защото президентът на САЩ отново изрази желание да превземе Гренландия на пресконференция снощи. С такива думи нашата страна е сведена до въпрос на сигурност и власт. Това не е начинът, по който виждаме себе си, и това не е начинът, по който може или трябва да се говори за нас в Гренландия“, каза Нилсен в публикация в социалните медии.

В ново развитие, министърът на външните работи на Гренландия Вивиан Моцфелд заяви във вторник, че Хауъри наскоро е посетил Нуук, но не е споменал плановете на Тръмп да назначи Ландри.
„Правителството на Гренландия не е било информирано, че Съединените щати ще назначат специален пратеник в Гренландия“, пише Моцфелд в прессъобщение, добавяйки, че Хауъри не е споменавал плана на среща. „Това не е израз на доверие“, добави тя.

„В Гренландия нищо не се е променило. Бъдещето на нашата страна се определя от гренландския народ. Ние не сме датчани. Ние не сме американци и не искаме да ставаме такива. Ние сме Инуиат Калаалит, ние сме гренландският народ. Нашата земя е наша и други няма да я контролират или притежават.“

Няколко европейски лидери реагираха на номинацията на Ландри, като изразиха солидарност с гренландците.
„Гренландия принадлежи на своя народ“, заяви френският президент Еманюел Макрон в публикация. „Дания е неин гарант.“

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен отбеляза, че териториалната цялост и суверенитетът са основни принципи на международното право.

„Изразяваме пълна солидарност с Дания и народа на Гренландия“, написа тя в социалните мрежи.

Якоб Вайцман

ЗАЩО ТРЪМП ИСКА ГРЕНЛАНДИЯ?

Стратегическото местоположение и ресурсите на Гренландия биха могли да бъдат от полза за САЩ. Островът е най-краткият маршрут от Европа до Северна Америка и е от жизненоважно значение за американската система за ранно предупреждение при опасност от балистични ракети.

Вашингтон изрази интерес към разширяване на съществуващото си военно присъствие на арктическия остров, включително чрез разполагането на радари там, за да наблюдават водите между острова, Исландия и Великобритания, използвани от руски военни кораби и ядрени подводници.

Тръмп заяви пред репортери вчера: „Имаме нужда от Гренландия за националната си сигурност, а не от минералите ѝ. Ако погледнете Гренландия, по цялото крайбрежие ще видите руски и китайски кораби навсякъде.“

Данните за корабоплаването показват, че по-голямата част от китайското корабоплаване в арктическите води се извършва в Тихоокеанска Арктика и по Северния морски път близо до Русия. По-голямата част от руското корабоплаване в Арктика е около руското крайбрежие, въпреки че според анализатори подводници на Москва често кръстосват водите между Гренландия, Исландия и Великобритания.

В по-широк контекст районът отвъд Северния полярен кръг все повече се милитаризира, като държавите от НАТО, Китай и Русия засилват активността си там.

Гренландия, чиято столица Нук е по-близо до Ню Йорк, отколкото до датската столица Копенхаген, е богата на минерали, нефт и природен газ. Но разработването на находищата е бавно, а инвестициите на САЩ в извличането им от земните недра – ограничено.

КАКВО Е СЕГАШНОТО ПРИСЪСТВИЕ НА САЩ?

Американските въоръжени сили поддържат постоянно присъствие във военновъздушната база Питуфик в северозападната част на Гренландия.

Споразумение от 1951 г. между Вашингтон и Копенхаген дава на САЩ право на свободно движение и да строят военни бази в Гренландия, стига да уведомят преди това властите в Копенхаген и Нук.

В исторически план Дания приема американските сили, защото няма капацитета сама да защитава Гренландия и заради гаранциите за сигурност, които Вашингтон ѝ дава по линия на НАТО, каза Кристиан Соби Кристенсен, старши изследовател в Центъра за военни изследвания на Копенхагенския университет.

КАКЪВ Е СТАТУТЪТ НА ГРЕНЛАНДИЯ В МОМЕНТА?

Арктическата територия, бивша колония на Дания, става официално територия (регион) на скандинавското кралство през 1953 г. и се подчинява на датската конституция. През 2009 г. островът получава широка автономия, включително правото да обяви независимост от Дания чрез референдум.

Според закона от 2009 г., парламентът на Гренландия, Инатсисартут, има право да задейства член, по силата на който да задължи Дания и Гренландия да започнат преговори за постигане на пълна независимост. След това гренландците трябва да я одобрят на референдум, като съгласието си за официално отделяне на острова трябва да даде и датският парламент.

КАКВО ИСКА ГРЕНЛАНДИЯ?

Отношенията между Гренландия и Дания се обтегнаха след разкрития за издевателства над местното неселение, извършвани назад в историята от датските колониални власти.

Въпреки това, интересът на Тръмп към острова накара Дания да вземе курс към подобряване на отношенията с Гренландия.

Проучванията показват, че мнозинството от 57 000 жители на Гренландия подкрепят независимостта, но много от тях предупреждават да не се пристъпва прибързано към отделяне от Дания, тъй като се опасяват, че островът им може да се окаже в неизгодно положение и да стане по-уязвим за апетитите на САЩ.

Гренландската икономика е зависима от риболова, който дава над 95% от износа, и от ежегодните субсидии от Дания, които формират почти половината от бюджета на острова.

КАКВО СТАВА, АКО ГРЕНЛАНДИЯ СЕ ОТДЕЛИ ОТ ДАНИЯ

Ако Гренландия стане независима, тя може да избере да се асоциира със САЩ, без да става тяхна територия.

Островът може да встъпи в така наречената свободна асоциация със САЩ, която ще замести датските субсидии с подкрепата и защитата на САЩ в замяна на военни права в областта на защитата и отбраната, подобно на Маршаловите острови, Микронезия и Палау.

Според Улрик Прам Гад, експерт по Гренландия, идеята на Тръмп да купи острова се основава на неправилно тълкуване на международното право и принципа на самоопределение, който дава правото на хората да избират своя политически статут.

БТА