Парите за пътища. асфалт в България, както и от ТОЛ системата заедно с НКЖИ се въртят от се разпределят от два офиса.
Там се делят поръчките за милиарди към няколко фирми, а те дават между 50 и 80% от кешовите потоци обратно по пътя нагоре по веригата на корупцията, която свършва с двама корпулентни играчи.
Първият офис работи от 15 години и се намира на пъпа на София. Там на близо 7 етажа е ковчежникът на Борисов и Пеевски Иван Мирински с две секретарки. Офисът е бившата сграда на известната в цял свят в миналото Техноекспортстрой, която е била флагман на комунистическия възход в строителството на големи публични проекти и имфраструктура, но вече отдавна е фалирала и е мумия от едно далечно и забравено “светло бъдеще”. “Офисът”, в който са родени схемите за източването на милиарди чрез процедурата инхаус от АМ Хемус и схемата с клошарите, които теглят 100 милиона на каса и после умират от ковид, е символ на разпада на държавността. Самият Мирински – под прякор Очиларката, оглавява оперативно най-дълго сработилата корупционна схема в държавата.
Офисът е бардак.
Схемата образно е един бардак, в който Очиларката е като Маман с палавите курви и трябва да им разпределя парсата без големи скандали, за да не дойдат сводниците с бухалите. Схемата е измислена от Пеевски и работи от 2014 година, а досега е струвала на бюджета десетки милиарди. В резултат имаме окаяни пътища с отвратителна инфраструктура.
След кратковременното пенсиониране на Мирински по време на Сглобката офисът му е дублиран с втора структура, която да разпределя кеша между строителните фирми и техните политически босове. Този офис се нарича “Гаража” и се намира извън Центъра – в района на Симеоновско шосе и Околовръстното. Там оперира, да го наречем условно, Вальо. Гаражът е депо, но не за коли и багери, а за пари. В куфари и в кашони понякога в Офиса и в Гаража има всекидневно по 20-30-40-50 или дори по 100 милиона евро в кеш. Колко ли са банките в София, които въртят всекидневно подобни кешови обороти.
В първия офис се привикват кметове, министри, политици и висши чиновници, а във втория се въртят повече подизпълнители и по-низвергнатите строителни фирми.
Годишно през Гаража и през Очиларката циркулират по няколко милиарда евро – по 4-5 в слабите години и по 8-10 в по-силните.
Схемата е, че половината от парите отиват от Гаража и Очиларката нагоре за корупция и корупционни плащания.
Другата половина се краде и разпределя от строителните босове и надолу по веригата стига до тези, които имат техника и работна ръка – подизпълнителите и циганските фирми.
Накрая от милиардите остават едва 15-20%, с които циганските фирми с евтината работна ръка и подизпълнителите със строителната техника трябва да завършат цялата работа. И резултатите се виждат с просто око – дупка до дупка и с най-долно качество саморушащ се асфалт плюс разпадащите се мантинели.
Основните фирми в строителния сектор за пътна инфраструктура са в насипно състояние и са повече касички, отколкото истински строители. Както казва за тях един от колегите им – фирмите са табели с две кирки и три поцинковани кофи актив.
Фирмите са стотици, а вече хиляди, защото се регистрират нови, но основните лобита са три.
Лобито около Агромах (Громахолд) и Бойко Борисов.
Лобито около Джи Пи груп на Таки и Шиши.
Лобито на ГБС, където са Пеевски и Сталийски.
Мирински с неговия офис и Гаража са по средата между лобитата и босовете най-отгоре.
Примерите са много, но скоростният път Мездра – Ботевград е показателен пример. Кабинетът на Сглобката му дава рестарт и до края и вече са изчезнали половин милиард, а на обекта работи т.н. холдинг Агромах.
При кабинета Желязков темата се рестартира след скандал. Срещу няколко десетки струпани трактора и багери замина още толкова, а сега – работата не е и на половина. Срещу още толкова накрая може и да има 30-40 километра път, който би улеснил живота на стотици хиляди и би съкратил пътя София – Враца от 3 часа на един. На тройна и дори петорна цена – с 500% корупционен индекс.
Служебната власт със скандални разкрития за милиони похарчени средства в АПИ – точно месец, след като в BNEWS гръмна скандалът как старото ръководство на АПИ хвърля буквално в последната секунда на живота на кабинета Желязков половин милиард за мантинели към Офиса и Гаража.
Става въпрос за договори за ремонт и строителство на пътища, които вместо за 5 години, са били похарчени само за една. Реални действия по пътните настилки почти няма, а агенцията може да се окаже в патова ситуация и без пари. „Изразходени средства, недовършени ремонти и съмнения за нередности в пътната агенция” – такава картина описва служебната власт.
Започват проверки на един по един от ремонтите, за които са били изразходвани средствата. Освен това стана ясно, че е било бавено сключването на договори за обществени поръчки, които да подсигурят ремонта и строежа на други пътни участъци в страната.
Служебният регионален министър представи и конкретни данни след направените финансови проверки. „Има нередности по няколко направления. Обществената поръчка за мантинели – 590 млн. евро, за срок от 5 години. Второто направление – договорите за текущ ремонт и поддръжка на пътищата”, посочи Николай Найденов.
И допълва – предходният ръководен екип на АПИ не просто е разходил за кратък срок почти всички средства, но и не е извършил реални действия. „Нещата са меко казано скандални. Общата стойност тогава е била 2,2 милиарда евро. До 19 февруари тази година – възлаганията по тези договори 2,251 милиарда евро”, каза той.
Проверката е разкрила още и големи дългове на АПИ на стойност над 750 млн. евро.
Сред един от многото лоши примери от кабинета посочват пътя между Костенец и Самоков, откъдето следва да премине Джиро д’Италия. „Направена е оценка от страна на АПИ на стойност 10 млн. евро, държавата е гласувала парите и са предоставени. Само за 2 месеца от ръководството са решили, че тази сума е ескалирала до 55 млн. евро”, каза Найденов.
Всички констатации на вътрешната проверка в регионалното министерство вече са насочени към МВР и Агенцията за държавна финансова инспекция. Ще се определи има ли виновни, или наказани.
