Има една много хубава българска поговорка: Не е луд тоя, който яде баницата, а оня, който му я дава.
За първи път ще изкажа възхищението си от грантаджиите, от умно-красивите, които ние наричахме „градски планктон“.
Тези хора имат невероятна адаптивност, знаят къде е мекото на баницата и вкараха в България над 400 милиона долара, ей така, повтаряйки лозунги и лепейки етикети. Дори проститутките не са докарали толкова от чуждестранните туристи. Винаги знаят как да спечелят много, влагайки минимум усилия.
Ако ние сме кристални топчета, които се разбиват у паветата, те са мазна слузеста маса, желе, което знае как да падне и да се втече в свободните ниши. Независимо каква система е. Не е необходимо да си интелигентен, а просто адаптивен. Да си мениш цветовете спрямо средата.
За тях идеологии няма. Всъщност имат само една. „Изгодната“.
Илън Мъск нарече USAID „терористична организация“, а Тръмп нарече служителите й „радикални лунатици“. Това не бе организация, която помага на хората по света, както със сектантски плам обясняват нейните „рецептори“. Това бе организация, която финансираше кървави преврати, протести, хунти, прокарваха удобни идеологии, социално инженирани да разделят хората и да вменяват страх и опасност. Узурпираха издателства, медии, създаваха фалшиви идоли, експерти, инфлуенсъри, армия от тролове, която да сипе обвинения и да преследва/канселира хора. Само забележете манталитета им – параноята, която гони и желанието постоянно да репортват, да правят списъци с неудобни хора, да етикетират, да обвиняват.
Дахер Фарид Дахер
