Разследване за корупция в стратегически важен български газов проект – предназначен да разхлаби зависимостта на Европа от руската енергия и дълго време противопоставян от Москва – се превърна в хаос. Компрометираща кампания, внезапна смърт и отстраняване на прокурор поставиха под въпрос самия модел на най-висшия антикорупционен орган на ЕС.
автори: Дийн Старкман, Спас Спасов, FTM
Теодора Георгиева, представителят на България в категоричната Европейска прокуратура (EPPO), се носеше към най-важната конфронтация в кариерата си – призоваването на висш български служител в центъра на мащабен корупционен скандал.
За 49-годишния български прокурор, а всъщност и за EPPO, основната антикорупционна сила на ЕС, залозите не можеха да бъдат по-високи.
Призованият служител, Владимир Малинов, е наблюдавал неуспешен договор за разширяване на газови находища в отдалечено българско село, подкрепен както от ЕС, така и от САЩ, но противопоставен на Москва, тъй като това би помогнало за изключването на голяма част от Южна Европа от руски газ.
Малинов е бил ръководител на държавния газов монопол „Булгартрансгаз“ ЕАД и близък съюзник на някои от най-влиятелните фигури в България, където нито една значима политическа фигура не е била успешно преследвана от падането на комунизма.
Малинов е ръководил процес на възлагане на договори, който е генерирал обвинения в измами и изнудване от подизпълнители, както и обвинения в лошо управление от експерти и собствения одитор на „Булгартрансгаз“.
Срещата Георгиева-Малинов е определена. Датата: 24 март 2025 г. Мястото: офисът на Европейската прокуратура в София.
След това: хаос, в български стил, който ще провали юридическа кариера, голямо разследване и жизненоважен енергиен проект.
Разгръщането на случая се разви в рамките на няколко бурни седмици, включващи внезапна смърт, съобщения за заплахи и медийна кампания с компрометиращи видеоклипове на среща на Георгиева с предполагаемо корумпиран съдебен служител.
„Европейската прокуратура не може да очаква ефективни резултати [в България]“
Малинов така и не се яви на срещата. В последните си публични коментари като представител на Европейската прокуратура за България, Георгиева твърди, че санкционираният от САЩ олигарх Делян Пеевски е бил замесен в неуспешните договори.
Георгиева, някога изгряваща звезда в правните среди, беше отстранена от работа в деня след коментарите си.
Днес разследването, което тя ръководеше, е в неизвестност, а ключовият енергиен проект е отложен – отново.
Наблюдатели заявиха, че случаят хвърли остра светлина не само върху институционалната дисфункция на България, но и върху високата ѝ цена за европейската сигурност. Също толкова зловещо, той сочи и към потенциално фатален недостатък в антикорупционния модел на ЕС – зависимостта му от местните правоприлагащи органи, където върховенството на закона е компрометирано.
„Европейската прокуратура не може да очаква ефективни резултати [в България]“, каза пред Follow the Money Илиана Бойчева, анализатор в софийския Център за изследване на демокрацията. „Едно възможно послание, което този случай изпраща, е, че ако се осмелите да преследвате дела за корупция, които засягат интересите на влиятелни личности, може да има сериозни последици за вас.“
Андрей Янкулов, старши правен експерт в Българския фонд за борба с корупцията, каза пред Follow the Money, че малко европейци разбират до каква степен съдебната система на страната е контролирана от влиятелни интереси. „Не можете да говорите за върховенство на закона в България, когато сте завладели институциите“, каза той.
Досега единственият човек, който е изправен пред правни последици в разследването на Европейската прокуратура, е самата Георгиева, прокурорът, която може би е настоявала твърде много.
Сега тя отвръща на удара. Георгиева оспорва отстраняването си в Съда на Европейския съюз, според жалба, видяна от Follow the Money. Тя твърди, че действията на Европейската прокуратура са нарушили задълженията за безпристрастност и презумпцията за невиновност, наред с други принципи.
Руска намеса?
Проектът, който е в основата на разследването на Европейската прокуратура – за значително разширяване на находище за природен газ в българското село Чирен – би бил огромна стъпка в откъсването на Югоизточна Европа от руския енергиен гигант „Газпром“.
Въпреки очевидното си национално и стратегическо значение, разширяването на Чирен е в застой в българската бюрокрация поне от 2011 г.
Това забавяне подхранва подозренията за руска намеса, каза Илиян Василев, бивш български посланик в Москва и сега политически анализатор.
Русия „не иска нищо да отклонява газовите ѝ потоци“, каза той пред Follow the Money.
Едва след пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна, „Булгартрансгаз“ най-накрая обяви търг за проекта през март 2022 г.
Това се случи, след като Европейската комисия избра Чирен за единствен проект за природен газ за своя Фонд за свързване на Европа, който отпусна 78 милиона евро малко след началото на нахлуването на Москва, за да помогне на „целия регион да устои на заплахите за доставките си на газ от Русия“.
Американската корпорация за финансиране на развитието, агенция, която подкрепя проекти, свързани със сигурността на САЩ, гарантира заем за допълнителни 364 милиона долара.
Но процесът изглеждаше зле управляван от самото начало.
Първоначално „Булгартрансгаз“ озадачи участниците в търга, като раздели работата на три отделни договора, което повиши разходите и опасенията за безопасността. Чуждестранните участници заявиха, че необичайната практика ще изключи по-големи международни фирми.
Отхвърляйки оплакванията, „Булгартрансгаз“ възложи и трите договора на консорциуми, водени от „Главболгарстрой Холдингс“ или „ГБС“. Софийската фирма привлече вниманието на българските медии и антикорупционните групи, след като спечели поредица от големи договори под управлението на доминиращата партия ГЕРБ.
След това ГБС възложи работата на редица чуждестранни подизпълнители, като замени един с друг, което предизвика оплаквания и съдебни дела от въпросните изпълнители.
Фирмата също така рязко промени техническите спецификации на договора, преминавайки към по-евтин метод на сондиране – с тревожни последици за безопасността.
„Булгартрансгаз“ обаче одобри исканията за промяна на GBS едно след друго. Малинов председателстваше, преминавайки от главен изпълнителен директор на „Булгартрансгаз“ до изпълняващ длъжността министър на енергетиката през април 2024 г. и обратно тази година.
Междувременно, висш одитор на „Булгартрансгаз“, Велко Пеев, подробно описа в доклади до Малинов поредица от това, което той определи като нарушения на закона за обществените поръчки и безопасността на проекта.
Вместо да разследва предупрежденията, „Булгартрансгаз“ уволни Пеев, който по-късно заяви пред Фонда за борба с корупцията на България, че е получил анонимни смъртни заплахи.
През същата пролет Пеев изпрати серия от жалби до Европейската прокуратура, която е със седалище в Люксембург.
На сцената е Георгиева
Като крайъгълен камък в усилията на ЕС за борба с корупцията, Европейската прокуратура се ръководи от 2019 г. насам от Кьовеши, някога описана от „Гардиън“ като „тихия, непретенциозен главен прокурор, който вкарва скалповете“.
Кьовеши, чийто мандат изтича тази година, не се е поколебала да се сблъска с институциите на ЕС, като същевременно е натрупала впечатляващи осъдителни присъди срещу важни фигури в европейските институции, докато е преследвала високопоставени служители в Гърция, Сърбия и другаде.
Въпреки че никоя значима българска фигура след падането на комунизма не е била изправена пред сериозна наказателна отговорност, разследването „Чирен“ предлага потенциално трансформативна възможност: обвинения, съсредоточени върху най-влиятелните хора и институции в страната и най-важната ѝ геополитическа роля – последната точка за влизане на „Газпром“ в ЕС.
Кьовеши се обръща към Георгиева.
Израснала в северния град Русе, Георгиева усвоява френски език в гимназията, усъвършенства английския си език, докато учи в Лондон, и получава диплома в най-добрия юридически факултет на България в Софийския университет.
След като започва като местен прокурор в София, тя скоро напуска, за да стане съдия в административен съд. Тя беше назначена за Европейски прокурор за България през 2020 г.
Разследването ѝ по газовия проект „Чирен“ започна с гръм и трясък – водено от Европейската прокуратура обиск в три от офисите на „Булгартрансгаз“ на 15 август 2024 г. Следващия месец, още един шок за българския елит: Европейската прокуратура привлече за разпит Малинов, тогава изпълняващ длъжността министър на енергетиката.
С набирането на скорост, „Булгартрансгаз“ и GBS внезапно прекратиха договора си по „взаимно споразумение“, според Малинов.
С оттеглянето на GBS от проекта, разширението на „Чирен“ пропусна ключови срокове, като сондажите бяха незавършени, въпреки еквивалента на около 90 милиона евро, авансирани към края на 2024 г.
Смърт и разследване провалиха процеса
С настъпването на 2025 г. и изглеждането, че разследването на Европейската прокуратура напредва, серия от събития провалиха процеса.
Събитията приеха мрачен обрат, когато майката на Георгиева почина в ранните часове на 15 февруари в семейния дом в малко българско село. Георгиева предположи нечестна игра и пожарът все още се разследва. Кьовеши съобщава, че е призовала за сигурност след инцидента. Приблизително по същото време разследването на Европейската прокуратура срещу Чирен е спряло.
Георгиева публично намекна, че българските власти създават „препятствия“ пред разследването на Европейската прокуратура, включително предварително уведомяване на „Булгартрансгаз“ за акцията през август.
„Ако сте предупредени и имате 10 дни, за да изчистите имейлите, телефоните и бюрото си от документи, които биха могли да дадат насока на разследването, ефектът от претърсването не е много голям“, каза тя пред българските медии.
Въпреки неуспехите и заплахите, Георгиева и Европейската прокуратура призоваха Малинов, тогава изпълняващ длъжността министър на енергетиката, за нов кръг от разпити.
След това се появи компрометираща информация за прокурора.
На 13 март се появи зърнесто видео, показващо Георгиева с Петьо Петров, бивш началник на отдела за разследвания на Софийската прокуратура. Изображенията се разпространиха в българските медии.
Видеото, за което се твърди, че е заснето през 2020 г., показва Петров – който е разобличен като ръководител на мрежа за изнудване, използваща българския правен апарат за разбиване на бизнеси, и в момента е в неизвестност, след като не се е явил, за да се изправи пред редица обвинения – да разговаря с жена, която изглежда е Георгиева.
Петров говори по-голямата част от видеото, като разговорът се фокусира върху кандидатурата на жената за поста на Европейска прокуратура.
„Решихме“, казва Петров. „Вие сте вътре и това е всичко.“
Георгиева отказа коментар.
Анализаторите казват, че патронажът е неразделна част от българската правна система. Това включва кандидати за Европейската прокуратура, които съгласно европейското право се номинират от националните органи, преди да бъдат представени на Европейския съвет за одобрение.
„За съжаление, България демонстрира границите на европейския надзор, когато се сблъсква с дълбоко вкоренени местни системи за патронаж и съпротива в националната прокурорска йерархия“, каза Екатерина Баксанова, правен експерт в българския Институт за пазарна икономика. „Външният надзор може да подчертае дисфункцията и да окаже натиск, но не може сам по себе си да разруши вкоренени мрежи на влияние.“
Сутринта, в която Малинов трябваше да се яви пред прокурорите, на 24 март, се появи второ компрометиращо видео – този път с продължителност повече от четири минути. Датирано на 13 януари 2020 г., то показва как Петров обсъжда с жена, която изглежда е Георгиева, процедурата за кандидатстване за поста в Европейската прокуратура, като Петров говори за това как да маневрира с конкурентите си. Разговорът не е чут в подробности.
В коментари пред български медии Георгиева призна, че се е срещала с Петров, но отрече всякакви нарушения.
Тя също така отправи експлозивни обвинения: разследването на „Чирен“ е разкрило доказателства, че самият Пеевски е организирал публичния търг за разширяването на газовото хранилище и след това е поискал плащания от около 20 милиона български лева – приблизително 10 милиона долара – от подизпълнители.
В публични интервюта по това време Пеевски, който е член на българския парламент, заплаши да заведе дело срещу Георгиева за фалшиви обвинения.
В други коментари Георгиева заяви, че е поискала да бъде отстранена от делото заради заплахи, които е получила, ако повдигне обвинения срещу Малинов.
„Поради заплахи и предупреждения, които получих, че ако повдигна обвинения срещу министъра на енергетиката, записи и компрометираща информация ще бъдат разпространени в медиите, се оттеглих от това дело и отводът ми беше приет“, каза тя.
Европейската прокуратура я отстрани на следващия ден.
Говорител на Европейската прокуратура отказа да коментира случая с Георгиева, но подчерта, че всички дисциплинарни производства са подчинени на презумпция за невиновност. Тя каза, че разследването на неуспешния договор все още продължава.
Запознати със ситуацията казаха, че дисциплинарното дело на Европейската прокуратура не е свързано с компрометиращите видеоклипове, а по-скоро с процедурни въпроси и неразрешените интервюта за български медии.
Сега Георгиева оспорва отстраняването си от длъжност пред Съда на Европейския съюз в Люксембург.
Според жалбата на Георгиева, действията на Европейската прокуратура са нарушили задълженията за безпристрастност и справедливост и не са посочили ясна причина за временното отстраняване.
Тя отрече да е разкрила поверителна информация пред българските медии и заяви, че интервюто ѝ се е ограничило до изразяване на „квалифицирано мнение относно оперативните трудности, с които се сблъсква Европейската прокуратура, както и съпротивата в някои държави членки срещу упражняването на нейните разследващи правомощия“.
В жалбата се казва, че Европейската прокуратура твърди, че Георгиева е нарушила вътрешните процедури на Европейската прокуратура относно разпита на свидетели, твърдение, което Георгиева отрича.
В жалбата Георгиева също се позовава на „особено неясните обстоятелства“ около смъртта на майка си.
В края на миналата година Георгиева спечели предварителен иск за клевета в български съд срещу издател на статия, в която се твърди, че е получила подкуп.
Изгубен в шума, Малинов така и не се яви на призовката си в Европейската прокуратура на 24 март. Вместо това той представи медицински документ, в който твърди, че е трябвало да бъде спешно хоспитализиран.
Самият Пеевски не отговори на исканията за коментар на Follow the Money. Пресслужбата на политическата партия на Пеевски обаче заяви: „Темите, които повдигнахте, нямат никакво отношение – пряко или косвено – към нашия лидер, г-н Делян Пеевски, нито към политическата сила, която той председателства, Движението за права и свободи (ДПС).“
Малинов, който се завърна на работа, не отговори на подробните въпроси, изпратени от „Следвай парите“ до него и до „Булгартрансгаз“, които също не отговориха.
Междувременно енергийният проект – български приоритет от повече от 15 години – се отлага с поне още две.
„Вместо да се изправи срещу [корумпираната българска] система, Европейската прокуратура се обърна срещу една от своите“, твърди Василев, бившият български посланик. „Основното послание е недвусмислено: тези, които оспорват системата, рискуват да станат следващата ѝ цел.“
