Настрана от цялата диалектика дали е добро или лошо, че националист е водещият кандидат за президент в Румъния, на изборите там ставаме свидетели на едно много по-важно развитие.
Националистът Симион ще се конкурира на втори тур с либерала (и настоящ кмет на Букурещ) Никушор Дан. Нито един от двамата не е част от традиционния политически център в Румъния, нито един от тях не е част от тамошния политически „естаблишмънт“. Ако най-близкият еквивалент на Симион в България е Костадин Костадинов, то най-близкият на Дан е (вероятно) Борис Бонев.
За първи път на втори тур на президентски избори в Румъния няма кандидат от двете системни (център-ляво и център-дясно) партии. Това е ясна индикация за текущ процес на политическо пренареждане, изцяло в съзвучие с теорията, която Stoyan Panchev за пръв път изложи още преди три години.
Какъвто и да е резултатът на втория тур, победителят няма да е „системен“ играч и това е по-важно от въпроса дали е националист или не е. Оттук нататък Румъния ще върви към нов политически еквилибриум, в който двата политически полюса ще бъдат обособени от националисти анти-глобалисти от една страна и глобалистки настроени либерали от друга.
Но преди да се заформи окончателно този еквилибриум, Румъния вероятно ще трябва да премине през турбулентен преходен период. Румънският президент, за разлика от нашия, има далеч по-изразена роля, например той назначава премиера, който предлага кабинет за гласуване в парламента. С оглед на това, че следващият президент със сигурност няма да е от партиите формиращи досега управляващото мнозинство в парламента, гласуването на нов управляващ кабинет ще е много трудна задача. Много е вероятно да се стигне до предсрочни парламентарни избори.
Накратко, който и да победи на втория тур, президентските избори в Румъния няма да представляват окончателна победа нито за националисти, нито за либерали. Тази битка тепърва ще се води. Победата е друга. Тя е на двата „крайни“ полюса на политическия спектър над досега доминантния център. Румънските еквиваленти на ГЕРБ/БСП са категоричните губещи.
Този процес върви и на други места в Европа. В Германия партиите с най-голям ръст на последните избори бяха „крайно-дясната“ AfD и „крайно-лявата“ Die Linke. Двете са най-популярните партии сред гласоподаватели до 45-годишна възраст. Политическото бъдеще на Европа е ясно, ако следите внимателно. Центърът се топи, спектърът се пренарежда.
Георги Вулджев
Пренареждането се случва пред очите ни.
Докато съм във Великобритания, Фараж убедително спечели местните избори, измитайки най-старата партия в света – Торите (консерваторите).
Те, междудругото бяха притиснати отляво през победите в богатия юг на Либдемс.
Напълно е възможно да виждаме и премахването на Консерваторите като това на Либералите през 20-те години на миналия век.
Стоян Панчев
