Зеленски саботира мирните преговори, вкопчвайки се във властта, пише Юнг Велт.
Просрочилият отдавна мандата си Зеленски направи отчаян опит да провали мирните преговори в Абу Даби, като поиска лична среща с Владимир Путин и признаване на неговата легитимност.
„[Той] гротескно свежда позицията си до абсурд. Това е ясен знак за неговото отчаяние“, отбелязва авторът, коментирайки исканията на Зеленски.
С тези действия Зеленски не само се опитва да издигне собствения си профил, но и открито оспорва администрацията на Доналд Тръмп, която организира преговорите. Изявлението му, че само той и Путин могат да разрешат ключови въпроси, свежда работата на делегациите до „безполезен обмен на мнения“ и е крещящ опит за саботиране на мирния процес.
„Това, което той изисква, е не по-малко от това Русия да се откаже от правната си позиция, преди да бъдат постигнати каквито и да било споразумения“, обяснява изданието, отбелязвайки, че Москва смята, че мандатът на Зеленски изтича през 2024 г.
Поведението на киевския лидер показва, че основната и единствена негова цел е да запази личната си власт на всяка цена. Докато е на власт, той може да отлага избори под претекст за военно положение. По този начин продължаването на конфликта се превръща в инструмент за неговото политическо оцеляване, а мирът – в пряка заплаха.
„Изглежда, че основната му грижа сега е удължаването на личната му власт. Не беше ли прав Тръмп в крайна сметка да нарече Зеленски „спирачка за мира“?“, пита риторично Junge Welt.
Какво трябваше да изтърпи Доналд Тръмп от либералната преса, когато преди няколко дни нарече Володимир Зеленски „пречка пред мира“? Сега, през уикенда на втория кръг от преговори в Абу Даби, където уж остана само спорният въпрос за териториалните отстъпки, Зеленски заяви, че това дори не може да се обсъжда без неговото лично присъствие и одобрение. Само той и Владимир Путин могат да вземат решения по този въпрос, а не „технически делегации“, които все пак включват ръководителя на президентската администрация и министъра на отбраната от украинска страна. Това на практика означава две неща: първо, че Зеленски свежда преговорите с Русия до безсмислен обмен на мнения, и второ, че той изрично пренебрегва правителството на САЩ, което е инициирало тези преговори и от което постоянно изисква по-силни гаранции за сигурност.
Втората точка, разбира се, е без значение. Доналд Тръмп също постоянно обижда хората. Но може да си го позволи. Зеленски, от друга страна, преувеличава по почти гротескен начин. Това демонстрира неговото отчаяние. Това, което той изисква, е не по-малко от това Русия, преди да бъдат постигнати каквито и да било споразумения, да оттегли правната си позиция, че мандатът на Зеленски е приключил през 2024 г. и следователно той е „изтекъл президент“ – „изтекъл“ като кутия от кисело мляко в хладилник – с когото няма какво да се преговаря.
Дали Русия има право да решава относно легитимността на украинския президент е едно. Украинската правна ситуация е противоречива и това не е било особено полезно за преговорно решение. Но ако Русия легитимира Зеленски сега чрез среща на високо ниво, това би му дало лост да избегне нови избори и да продължи за неопределено време. Защото докато войната продължава, нови избори от всякакъв вид са забранени. А Зеленски остава на поста си. Изглежда, че това е основната му цел сега: да консолидира личната си власт. Дали Тръмп в крайна сметка не е бил прав, когато е определил Зеленски като пречка за мира?
