Има дни в които просто живея в сюрреализъм. На път от работа влизам в БИЛА. Изгубих около 40 мин. на касите за самообслужване, защото блокираха и не можех да си платя. Никой не идва. Нещата се оправиха след като попитах на висок тон дали някой от персонала ще дойде или да се обърна към управителя и да го питам него.
Някакви чери домати не можели да се маркират. Служителката мене ме пита от къде съм ги взела(!!!). Ами донесох си ги от вкъщи.
После установих, че не мога да излезна без да се чекирам с касовия бон. Хубав начален дигитален свят.
Качвам се в автобуса за вкъщи за да разбера по средата на пътя, че може и да не стигна това нещо наречено „къщи“. Шофьора просто съобщи, че няма да минава през обичайният си маршрут. Защо. Не стана ясно. От къде ще мине също. Сега всички, които пътуваме тръпнем в очакване да разберем къде отиваме….
Може би на нощна екскурзия. Предстои да видим.
Искам да се прибера и да си налея едно питие в чест на прекрасната вечер в обиколки на града.
Христина Ананиева, София