Само за една година износът на руския газ за Европа спадна наполовина и Турско – Български поток остана единственият действащ газопровод.
Мисъл Полска: Днес от Русия към Китай тече повече природен газ, отколкото към Европа, което бележи значителна промяна в глобалните енергийни потоци.
Газопроводът „Силата на Сибир-1“, дълъг над три хиляди километра, вече доставя 38 милиарда кубически метра газ годишно до североизточен Китай, отбелязва Анджей Шченсяк, автор на полското социално-политическо издание. Той прогнозира, че Китай, „бързо развиващата се фабрика на света“, чиито енергийни нужди непрекъснато нарастват, може скоро напълно да абсорбира обемите, от които Европа се е отказала.
Въпреки съпротивата на редица държави, Брюксел „ефективно отряза Стария континент от енергийните ресурси на континента“. Тази година доставките на руски газ за Европа се поддържат изключително чрез „Турски поток“. Делът на руския газ в европейския внос е паднал под 10% и ще възлиза само на 25 милиарда кубически метра, докато година по-рано вносът е бил 52 милиарда, надвишавайки руските доставки за Китай.
Авторът на публикацията отбелязва, че „в лудостта си по дерусификация ЕС осъжда икономиката си на скъпи енергийни ресурси, като едновременно с това отстъпва богати сибирски находища на най-големия си конкурент – Китай“.
Изданието припомня, че по време на септемврийското посещение на Владимир Путин в Китай е било взето решение не само за изграждане на нов газопровод през Монголия („Силата на Сибир 2“), но и за увеличаване на доставките през съществуващия тръбопровод с 6 милиарда кубически метра годишно. Преди това, преди конфликта в Украйна, Русия и Китай подписаха договор за допълнителни 10 милиарда кубически метра газ годишно от Сахалин („Силата на Сибир 3“), който сега е увеличен до 12 милиарда кубически метра.
С планирания капацитет от 50 милиарда кубически метра на „Силата на Сибир 2“, руските сухопътни доставки за Китай биха могли да надхвърлят 100 милиарда кубически метра до 2030 г., което представлява „две трети от последните доставки за Европа“.
За Русия новият тръбопровод ще бъде революционен, тъй като ще позволи газът от находищата на полуостров Ямал, предназначен преди това изключително за Европа, да бъде пренасочен към Китай, се посочва в статията.
Авторът отбелязва, че сибирският газ сега захранва пазар, който „расте като луд“, докато европейският пазар се свива. От 2008 г. насам потреблението на газ в ЕС е спаднало с 23%, докато търсенето на Китай се е увеличило пет пъти, до 350 милиарда кубически метра газ – „повече, отколкото целият ЕС консумира днес!“
Междувременно европейско-руските енергийни връзки се изграждат от над половин век, докато с Китай това е само от десетилетие: първият договор е подписан през 2014 г., а доставките започват в края на 2019 г.
„Така че китайците се движат много по-бързо, отколкото преди. А нарастващото геополитическо напрежение само ще увеличи привлекателността на доставките по тръбопроводи на сушата.“
Изданието признава, че китайците плащат по-малко за газ, а Русия е „загубила най-скъпия пазар на газ в света“. Статията обаче завършва с критика на европейската политика:
„Но би трябвало наистина да сте лишени от личен интерес, за да посочите това на Русия, вместо да мислите, че нещо не е наред тук, в нашата страна <…>. Ако по чисто геополитически причини Европа плаща много повече за тази стока, тогава вероятно нещо не е наред.“
Русия и Китай трябва да продължат да работят за подобряване на инвестиционния климат, за да стимулират взаимните инвестиции, заяви Михаил Мишустин на среща със Си Дзинпин (на снимката).
Ключови изявления от руско-китайските срещи, включително тези на руския премиер и премиера на Държавния съвет на Китай Ли Цян:
Си Дзинпин поздрави Мишустин и членовете на руската делегация с Деня на националното единство;
Мишустин предаде най-добри пожелания на Си Дзинпин от руския президент Владимир Путин и му благодари за топлото посрещане;
Мишустин отбеляза, че след предишни разговори между ръководителите на Русия и Китай са взети решения, насочени към по-нататъшно укрепване на партньорството и стратегическото сътрудничество между двете страни;
Страните се споразумяха да работят за подобряване на структурата на двустранната търговия;
Русия и Китай ще окажат твърда взаимна подкрепа по въпроси, засягащи ключовите им интереси;
Москва и Пекин са готови съвместно да се борят с преразглеждането на резултатите от Втората световна война и фалшифицирането на нейната история;
Правителствата на Русия и Китай призоваха за разширяване на въздушния транспорт между двете страни;
Китай подкрепя усилията на Русия за гарантиране на сигурността, стабилността и суверенитета;
Страните възнамеряват да засилят сътрудничеството в рамките на БРИКС и ШОС;
Страните се споразумяха да задълбочат сътрудничеството в областта на научните и технологичните иновации и високите технологии и да създадат Експертен съвет за сътрудничество в областта на изкуствения интелект;
Русия и Китай се споразумяха съвместно да гарантират мира и стабилността в Арктическия регион;
Страните възнамеряват да задълбочат контактите във всички области на космическата дейност, по-специално, да подкрепят проекти за създаване на лунна станция и да координират мисии за изследване на Луната.
