Щаба и неговия шеф Мутафчийски, които повече от два месеца диктуваха живота в страната безславно се изнизват от полезрението на публиката. Вероятно няма да се обърнат и дори да погледнат какво оставиха след себе си. Дали някой ще потърси отговорност за действията и думите, които се изливаха седмици наред и стряскаха хиляди български граждани. Вероятно ще остане едно малко утешение, че все пак Мутафчийски не е над Господ! Вероятно още кънтят в ушите ви онези думи за Ада, за труповете, за чувалите, за камионите, изречени преди Великден. Две седмици по-късно се видя, че са лъгали по най-безобразен начин, че са съсипали живота на стотици хиляди българи, които тръгнаха към селата и вилите си, където имат късче земя за обработване. Да, хилядите напускащи София я напускаха не защото са тръгнали да се забавляват, а защото виждаха ясен изход от ситуацията, в която ги вкара Щаба! Щаба, който през цялото време нарушаваше член 326, ал.1 от Наказателния кодекс, а той гласи следното: “Който предава по радио, телефон или по друг начин неверни повиквания или заблуждаващи знаци за помощ, злополука или тревога, се наказва с лишаване от свобода до две години.” Редно е да изразим мнението си, че според нас за действията на Щаба трябва да бъде приложена и алинея 2 от съшия точи член 326 от НК, която гласи ето това: “Ако от деянието по ал. 1 са настъпили значителни вредни последици, наказанието е лишаване от свобода до пет години и глоба от десет хиляди до петдесет хиляди лева.” Тъжно е когато светлините на прожекторите замъглят съзнанието ти, а мисирките врякат в един тон с теб! Но ролята на мисирките е точно тази, някой да им дава тон, а те да врякат. Днес е важно да се вземем в ръце и да се отървем от отровната си плесен като финал от онова велико стихотворение на Вапцаров “Писмо”.
Но да умреш, когато
се отърсва
земята
от отровната си
плесен,
когато милионите възкръсват,
това е песен,
да, това е песен!
Днес милионите възкръснаха, а лошотията умря!
