Спорът започва през 1956 г., на 30 май, когато при разкопки край софийската църква „Света Петка“, са намерени два скелета. Археолозите твърдят, че останките са на византийци. Още тогава обаче се знае, че е възможно там да е погребан Апостола.
Писателят Николай Хайтов е убеден, че това е гробът на Васил Левски,
а местоположението му е описал в своите книги още преди намирането на тленните останки.
Тук в цялата тази история се „изпъчва“ името на Тодор Павлов, дългогодишен председател на БАН по онова време. Според Хайтов това е човекът, пряко отговорен за загубването на
костните останки, които изчезват веднага след изравянето им и повече никога не са намерени.
Следват експертизи за установяване на произхода и датирането им, но според писателя резултатите от тях са фалшифицирани, а реалните така и не са оповестени. Позицията на Хайтов го превръща във враг на гилдията на археолозите, които ожесточено защитават тезата, че гробът на Левски не е при „Света Петка“.
Така започва дългогодишният спор… И докато се вихри, българинът не може да положи цветя на гроба на онзи, който му дари свободата.
Че гробът на Васил Левски е унищожен по заповед на Тодор Павлов, знаем още от Александър Хайтов, син на писателя, който обяви това публично в ефира на ТВ7 при Люба Кулезич преди година.
Това е криминален случай в археологията!
категоричен е Александър Хайтов. Синът продължава делото на баща си и от години прави проучвания по темата къде е погребан Апостола на свободата.
Всъщност историята започва да се разплита още на 6 март 1937 година, когато във в. „Мир“ Мария поп Павлова разказва тайната, поверена й от нейния съпруг, ботевият четник Илия, на смъртното му ложе.
„Изрових трупа на Левски заедно с още един човек. Името му е Христо Хамбарков, епитроп на църквата „Света Петка Самарджийска“. Апостола беше заровен на плитко. Близо до бесилката му. Погребахме го в църквата „Света Петка Самарджийска“. Вляво от олтара.“
Да имам гроб в България и всякой да го знай
– това е предсмъртното желание на Левски, единственото, което е поискал за себе си.
83 години след това в църквата, където се смята, че е погребан Левски, започват разкопки. Проучванията се правят, защото над църквата е трябвало да се издигне… гигантски паметник на Владимир Илич Ленин.
Левски VS Ленин
Църквата се изследва, тъкмо защото има данни, че там може да се окаже гробът на Левски – новината, която България чака с години.
Комунистическата власт у нас обаче не желае гробът на Апостола да бъде открит.
Костите на Апостола на свободата са мушнати в чували и изхвърлени на софийското бунище.
Днес знаем само, че черепът на Левски е бил продънен с кирка – от един от „петилетниците“, копали в църквата.
Александър Хайтов от години събира доказателства, че гробът на Васил Левски е в църквата „Света Петка Самарджийска“. Днес, 139 години след смъртта на Апостола, споровете – научни, политически и етически, продължават с пълна сила.
Като че встрани от целия този шум, при средновековната църквичка в София вчера отново бе поставена паметна плоча на Левски. Преди това тя мистериозно изчезва от там цели три пъти. Каква убийствена символика за онези, които се вълнуват от „паметта българска“ – и умеят да четат между редовете на историята…