Много точен хирургически анализ на политическата и обществената обстановка в България и Европа от истински експерт и учен социолог, който не е част от Говорещите глави на Пеевски по големите телевизии.
България влиза в един кюп с големите длъжници!
Никой няма да ни спасява, богатите не са самаряни, някога може да е имало такива, богатите самите те са свръхзадлъжнели. Водещите икономики в Европа, като Германия, живеят изцяло от експлоатация на своето бъдещо от бъдещето на младите поколения, за които ще е настояще, каза социологът Живко Георгиев в интервю за БНР за проекта за държавен бюджет за 2026 г.
В предаването „Хоризонт за вас“ по БНР той коментира управлението на България, бъдещето, цената, която ще плати обществото и първия бюджет в евро на България.
„Тази свръхзадлъжнялост означава, че има макрозависимост от външни кредити. Очаквам, че една, по една тези държави, когато обслужват тези дългове и получават нови, ще изпаднат в абстиненция. Обществата и гражданите ще разберат това, те ще плащат тази сметка, но ще потърсят сметка и от тези, които са ги довели до това състояние – САЩ, Великобритания, Франция и особено страните в еврозоната. И България влиза в този кюп на длъжниците“, коментира социологът.
И призна: „Бих искал да съм оптимист, ако имам останки на оптимизъм, то е оптимизъм на волята, не на разума.“
За ротацията на председателя на НС той смята, че това мнозинство може и да изкара пълен мандат, „не защото прекалено му се иска, не защото страната изисква това, но и всъщност нямаме никаква парламентарна опозиция“:
„НС се е редуцирал до мнозинството в него, което едва ли е вярната дефиниция на парламентаризма. Имам чувството, че живеем в настояще, което е толкова немощно, че няма сили да стане минало. Иначе в социума ври и кипи, обществото е пред предизвикателства, които са плашещи и най-уплашени са политиците. Бъдещето става все по-страшно.“
Според него текущите проблеми се решават пожарникарски и всъщност ги замитаме към бъдещето, което в някои ситуации е възможно решение.
„Политическият хоризонт е с година напред и то в режим на оцеляване, а „оцеляването е скапан начин на живот“, заяви Живко Георгиев.
За управлението на държавата коментира, че колкото се селектират хора за високите етажи на властта, които не блестят с морал и компетентност, „превръщат държавата в инструмент за лична употреба, което виждаме ежедневно“:
„Държавата остава без глава, рибата се вмирисва от главата, то вече и глава няма. Това високо равнище в България на страх от бъдещето, парализира гражданското общество и затова хората не гласуват. Ако няма виждане за бъдеще, няма мотив за изборен процес.“
Социологът посочи, че голям въпрос е дали държавата ще остане състоятелна.
„Можем да влезем, където си искаме, конюнктурата е добра и може да ни приемат, където желаем. Но каква полза? България имаше нужда не просто да влезе в тези общности, а те със своите добри практики и стандарти, да влязат в България. Страната имаше нужда да се европеизира, а не да присъства в Европа като елемент от Третия свят“, коментира той
И допълни, че настоящото управление съществува, защото в момента няма много желаещи да управляват страната.
„Доведохме се до състояние системата да е неуправляема. И какво ни чака? Когато затрупаш бъдещето с ескалиращи проблеми от настоящето – воден проблем, сигурността, икономиката, здравна система, образователна, инфраструктура – все милиарди трябват. Откъде ще ги вземе“, посочи проблемите Георгиев.
И прогнозира, че трупането на външен дълг, сега трупаме, но в един момент сметката идва и се оказва, че „няма с какво да я платиш, защото не ти е останал човешки капитал, културен, социален“:
„Ситуацията не бих казал, че е непременно безнадеждна, но е тежка и изисква друго качество на управление, друго качество на политическите мъже, които се нагърбват да управляват тази.”
Той смята, че управлението сега е вредно, като запушване на дупки, осигуряване на елементарно възпроизводство на някакви социални процеси. Но тези процеси спокойно може да ги върши от някой друг, не от това правителство.
Социологът прогнозира политическите сили ще бъдат наказани, „онези политически сили, които надцениха своя капацитет и подцениха способността на хората да дават оценки“:
„И ще бъдат наказани не само тези, които са основни стожери на това правителство, защо не и онези, които го подкрепят, те даже първо ще почувстват и ще платят сметката.“
Според него се преписва прекалено голяма тежест на Пеевски и не мисли, че той движи цяла държава.
„Истинската сила е да успееш да придвижиш тази система от А до Б, да решаваш проблеми е силата, да осигуриш позитивно развитие, на която и да е подсистема на обществото. Тази истинска сила я няма. Сила само да дирижираш кадрови, финансови и управленски решения, такива, които няма да имат позитивен ефект, не е сила. А обществото продължава да се срутва, то ще завлече и тези, които осигуряват дирижиращи действия“, каза Георгиев.
Той смята, че Бойко Борисов е започнал кариерата си като екшън герой и ще завърши кариерата си като комичен.
И прогнозира, че следващите управляващи ще имат сериозен проблем да намерят 3000 можещи и морални същества, които да превърнат политиката в служене на хората. „Това е трудно решим проблем не само в България“, предупреди социологът.
Бездушието е по-опасно от лъжата. Толкова години ни убеждават, че трябва да се страхуваме — от промяна, от Европа, от еврото, от бъдещето. Всеки път, когато се отвори врата към нещо по-добро, излизат същите „загрижени“ лица, които започват да мрънкат, че „времето не е дошло“. Само че времето минава — и колкото повече се страхуваме, толкова повече затъваме. България не е бедна заради еврото. България е бедна заради страха и бездушието, които ни държат в едно и също състояние на вечна преходност. Защото все има някой „експерт“, който ще ти обясни, че „така е било винаги“. А не — не е било винаги. Ние просто отказваме да си представим, че може да бъде по-добре. Еврото няма да ни спаси като чудо. Но ще ни изкара на светло. Ще направи лъжата скъпа, а измамата — трудна. Ще въведе ред там, където от години цари удобен хаос. Ще накара институциите да работят по европейски стандарт, защото ще бъдат принудени да го правят — не от добро сърце, а от правила, които не се заобикалят с телефонни обаждания. С въвеждането на еврото България влиза в свят, където банките не могат да крият такси, държавата не може да печата инфлация, а политиците не могат да си купуват тишина с дългове. Лихвите ще се стабилизират. Финансовите потоци ще се проследяват. Парите няма да се „усвояват“, а ще се вижда къде отиват. Корупцията губи територия, защото прозрачността става системна, не пожелателна. И да, ще боли. Ще боли онези, които години живяха от „сивото“. Онези, за които всяка промяна е заплаха, защото тя означава край на стария ред. Еврото е не просто валута — то е институционална лупа, през която ще се види всичко: бездушието, кражбите, лицемерието. И точно затова някои го мразят. Протестите срещу еврото не са спонтанна любов към лева — те са организиран страх. Манипулация, която храни една измислена кауза: „спасяваме нещо българско“. Истината е, че не лева спасяват, а своята непрозрачност. Когато системата се освети, „българското“ за тях свършва. През това време на „спасяването на лева“ зад кулисите си довършват кражбите. Фокосът на заблудения народ е, че прави нещо смислено и пропуска някоя измама, която се прокрадва. А, може и просто да забавят еврото с тези протести, за да си довършат нещата. Простият български народ отново е жертва на измама… И влиза в бъдещето намусен и уплашен, вместо да бъде обнадежден. Най-сетне ще има край на икономическите измами. На безкрайните преговори „под масата“. На двойните цени и тройните комисиони. Когато всичко се мери в евро, всичко става сравнимо – и тогава става ясно кой работи и кой краде. Така че да, мачът е свирен — и слава Богу. Еврото идва, а с него и последният шанс България да излезе от пубертета на прехода. Да порасне. Да престане да се оправдава, че „ние сме си такива“. Бездушието е по-опасно от лъжата. Лъжата може да се хване, но бездушието се маскира като разум. И докато слушаме уморените хора с празни изречения, ще продължим да живеем в тяхното безвремие. Еврото е не просто валута — то е начинът да започнем да дишаме с отворени очи.И ако това значи да загубим илюзиите си — толкова по-добре.
Бойко сам си заби ножа в гърба
Влизайки в ЕС, НАТО, приемайки еврото, той вече няма нужната му власт и заедно с народа отива на дъното